Решение № 1868 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13828/2008 г.
ВАСVII отделение11.02.2009 г.докладчик Павлина Найденова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията гр. Варна, представлявано от Юлиян Атанасов Чолаков и жалбата, подадена от Юлиян Атанасов Чолаков, като физическо лице, срещу заповед № ЛС-04-689/16.07.2008 г. на министъра на правосъдието, с която са одобрени Правила за вътрешния ред, пропускателния режим и сигурността в съдебните сгради и обекти, в частта по чл. 17.1. Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му, пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Мотиви
Решение № 1868 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13828/2008 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 185 от АПК, образувано по жалба на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията гр. Варна, представлявано от Юлиян Атанасов Чолаков и жалба, подадена от Юлиян Атанасов Чолаков, като физическо лице, срещу заповед № ЛС-04-689/16.07.2008 г. на министъра на правосъдието, с която са одобрени Правила за вътрешния ред, пропускателния режим и сигурността в съдебните сгради и обекти, в частта по чл. 17.1 от правилата, съгласно който в сградата не се допускат и граждани с неприличен външен вид - без дрехи, със силно замърсени дрехи, с къси панталони, с много къси поли, по потници или с джапанки. Министерството на правосъдието, чрез юрисконсулт Любомир Димов, счита жалбата за неоснователна. Прокурорът дава заключение за недопустимост на подадената жалба от сдружението и от физическото лице, чийто права не са пряко засегнати от оспорения акт, липсва пряк и непосредствен интерес от отмяната на обжалваната заповед. Касае се за вътрешнослужебен акт, адресиран до длъжностни лица, контролни и охранителни служби, който съгласно чл. 2, ал. 2 т. 3 от АПК не подлежи на съдебен контрол, освен ако се засягат права, свободи и закони интереси на граждани и юридически лица. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира жалбата за допустима, насочена срещу разпоредба на чл. 17.1 от Правилата за вътрешния ред, пропускателния режим и сигурността в съдебните сгради и обекти, одобрени заповед № ЛС-04-689/16.07.2008 г. на министъра на правосъдието. Атакува се норма, която се отнася за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие, поради което съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК, като нормативен акт, може да се оспори без ограничение във времето. Известно е, че Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията гр. Варна и жалбоподателя като физическо лице, водят съдебни дела, свързани с предмета на дейност на сдружението, поради което следва да се приеме, че е налице пряк и личен интерес от обжалването на правилата относно допускането на граждани в сградите на апелативните, окръжни, административни и районни съдилища, прокуратури и следствени служби. По същество жалбата е неоснователна. Правилата са приети на основание чл. 36, ал. 12 от Устройствения правилник на Министерството на правосъдието,който предоставя компетентност на министъра на правосъдието, по предложение на главния директор на Главна дирекция "Охрана", да определи със заповед правилата за вътрешния ред, пропускателния режим и сигурността на сградите по ал. 11. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нарушение на чл. 392 от ЗСВ, съгласно който при изпълнение на правомощията си служителите на Главна дирекция "Охрана" са длъжни да зачитат достойнството на гражданите и техните права и законни интереси и за нарушение на принципа по чл. 2 т. 4 от Закона за здравето, за предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда. Законосъобразно и в съответствие с добрите нрави е възприетото правило за допускане на граждани в сградата с приличен външен вид, описания външен вид е в съответствие с обществените представи за приличие в облеклото, поради което не е необходимо да се изяснява с експертиза на вещо лице. Правилото за пропускателния режим в сградите съответства на морала, поради което е законосъобразно. Съответствието с добрите нрави е съответствие със закона, в какъвто смисъл е и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради което атакуваната разпоредба е законосъобразна. Неоснователни са възраженията за предпоставки за дискриминация в атакувания текст, правилата се отнасят за външни лица, влизащи в сградата, а правилата за работещите в сградите служители и магистрати се определят с друг правилник. С оспорената разпоредба не може да бъде засегнато здравето на гражданите, както се твърди от жалбоподателя. Водим от изложеното, Върховния административен съд, състав на Седмо отделение