Решение № 328 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 973/2013 г.

Решение № 328 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 973/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на Общински съвет - Карнобат против решение № 2039 от 29.11.2012 г., постановено по адм. д. № 1223 по описа за 2012 г. на Административен съд - Бургас. Релевират се оплаквания за неговата неправилност и се иска отмяната му като постановено в нарушение на материалноправните норми, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - прокурор при Районна прокуратура - Карнобат не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна стрна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е прогласена нищожността на решение № 389 на Общински съвет Карнобат по протокол № 32 от 12.08.2010 с което е взето решение за отдаване под наем чрез тръжна процедура на имоти - общинска собственост, попадащи под обхвата на Закона за водите - два броя язовири и водоем, с идентификатори, посочени в решението на общинския съвет. С решението кметът на общината е упълномощен на извърши действия в изпълнение на взетото решение . За да постанови посочения резултат, съдът е приел, че язовирите и водоемът са публична общинска собственост, поради което възлагането на дейностите по управлението и поддържането на неговите съоръжения е по реда на чл. 20 от Закона за водите и се извършва единствено чрез отдаването му на концесия. Приел е още, че Законът за водите е специален по отношение на ЗОбС и Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ), които са посочени в решението на ОбС, при което следва да се приложат разпоредбите на специалния закон. Направил е подробен анализ и на разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК относно обектите, които подлежат на концесия по този закон. Решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано. То е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. При изяснена фактическа обстановка, след обсъждане на правно релевантните факти и доводите на страните, първоинстанционният съд е приложил правилно закона. За да постанови съдебния си акт, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, според която публична общинска собственост са водите и водните обекти, в това число естествените извори, езера и блата, които са разположени на земи - общинска собственост, и не са води и водни обекти по чл. 11 от ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 20 от ЗВ управлението на водните обекти - публична общинска собственост, се извършва само чрез отдаването им на концесия. Възраженията за неправилно прилагане на материалния закон са навеждани като доводи по същество и пред първата инстанция, обсъдени са от съда и обосновано са отхвърлени като неоснователни. Затова следва да се приеме, че при постановяване на решението съдът е тълкувал и приложил правилно и точно разпоредбите на ЗК, а именно чл. 13, ал. 1, т. 2, който е специален по отношение на ЗОбС. Правилно съдът е приел, че наличието на специалните разпоредби, цитирани по-горе, изключва прилагането на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС с оглед дейността, която ще се осъществява - риборазвъждане, в противен случай ще се стигне до заобикаляне на закона. Цитираната в приложената писмена защита съдебна практика е неотносима към конкретния случай. Както се посочи в случая отдаването под наем на обекта е във връзка с риборазвъждане, т. е. стопанска цел във връзка със задоволяване на обществени потребности - спортен риболов и отглеждане на риба за консумация. От тук първоинстанционният съд е направил извода, че се касае за обект от обществен интерес по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК. Затова и законосъобразен е извода на съда, че разпоредбата на чл. 14, ал. 7 в действащата редакция не дерогира специалната разпоредба на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК. След като съдебното решение не страда от инвокираните от касатора пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.