Решение № 7655 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 193/2020 г.

Решение № 7655 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 193/2020 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Тодоров против решение № 2247 от 07.11.2019 г. по адм. дело № 1850/2019 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Тодоров против заповед № 19 Ю-РОА-329/10.06.2019 г., издадена от кмета на район "Южен", община Пловдив, с която е прекратено действието и е отнето разрешение за поставяне № 510596/03.08.2015 г. на преместваем обект № ХБС 052 01 30- за местодомуване на леко МПС, находящ се в кв. 53 по плана на ж. к. "Христо Ботев" – север, гр. Пловдив, съгласно одобрена схема № 05201/2012 г. на главния архитект на район "Южен". Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства, тъй като не е налице основание за отнемане на издаденото разрешение. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът– кметът на район "Южен", община Пловдив оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, с присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган (в този смисъл правилно е съобразена заповед № 160 А1209/20.05.2016 г. на кмета на община Пловдив, а този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл. 80 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Аргументирани и в съответствие със закона са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. По делото е установено, че с разрешение за ползване № 510596/03.08.2015 г. и с разрешение за поставяне № 510596/03.08.2015 г. кметът на район "Южен", община Пловдив, разрешава на жалбоподателя Тодоров да ползва общински имот, находящ се в кв. 53 по плана на ж. к. "Христо Ботев" – север, гр. Пловдив, а съгласно одобрената план- схема №ХБС 05201 - кв. 52, като постави преместваем обект № ХБС 052 01 30 - за местодомуване на леко МПС, съгласно одобрена схема № 05201/2012 г. на главния архитект на район "Южен". С решение по протокол № 7/22.04.2019 г. на РЕСУТ при район "Южен", община Пловдив, са приети план-схеми № ПХБС-52-01 и № ПХБС-52-02 за благоустрояване с обособяване на места за местодомуване на леки МПС в УПИ I- жилищно строителство в кв. 52, по плана на ж. к. "Христо Ботев"- север, гр. Пловдив. За реализиране на мероприятието е издадено разрешение за строеж. Съобразявайки се посочените актове, кметът на район "Южен", община Пловдив, приема, че са налице обществени нужди, които налагат прекратяване на действието и отнемане на разрешението за поставяне и със заповед № 19 Ю-РОА-329/10.06.2019 г., предмет на оспорване, отменя издаденото в полза на жалбоподателя разрешение за поставяне на преместваем обект. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издавена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Законосъобразно е преценено, че са налице основания за отнемане на разрешението за поставяне на преместваем обект, посочено в заповедта. Съгласно 45а от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив, приета с решение на общинския съвет, разрешението за поставяне на преместваем обект върху общински имот се отнема със заповед на кмета на община Пловдив и/ или на упълномощено от него длъжностно лице, при обществени нужди или започване на процедура по прилагане на подробен устройствен план. Наличието на обществени нужди е и основание за отнемане и на разрешението за ползване на общинско място съгласно чл. 80 ЗМДТ и съгласно аналогичния текст на чл. 22 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на община Пловдив, приета от Общински съвет- Пловдив. В случая правилно съдът приема, че изискванията на чл. 45а от наредбата са изпълнени и заповедта за отнемане на разрешението е издадена след установяване на обществени нужди, като в обсъжданата хипотеза това са нови инвестиционни намерения на община Пловдив за общинския имот, описан в заповедта, които налагат това. Възражението на касационния жалбоподател, че не е налице обществена необходимост, която да е основание за издаване на заповедта, също не могат да бъдат споделени. В случая са установени нови инвестиционни намерения за общински имот - УПИ I- за жилищно строителство, в кв. 52 по плана на ж. к. "Христо Ботев" – север, гр. Пловдив, в който е разположен обектът, предмет на издаденото разрешение. Проектът е за благоустрояване на общинския имот и предвижда изграждане на места за местодомуване на леко МПС. Следователно налице е обществен интерес, който се ползва с приоритет пред потребностите на отделните собственици на леки автомобили, живеещи в района. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че упълномощеният от ответника юрисконсулт представя писмен отговор на касационната жалба, но не се явява в съдебно заседание и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати на община Пловдив сумата 50. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,