Решение № 3784 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10137/2013 г.

ВАСI отделение18.03.2014 г.докладчик Бисер Цветков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4504/5.07.2013 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 5913 по описа за 2012 г. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София да заплати на "Голд кар" ЕООД деловодни разноски в размер на 3 714 лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3784 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10137/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Касацията е втора по ред, след като с решение № 8800/19.06.2012 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 6616/2011 г. е частично обезсилено и частично отменено решение № 1703/11.04.2011 г. на АССГ по адм. д. № 9027/2010 г. и в отменената част делото е върнато за ново разглеждане. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, представен от юрисконсулт Испиридонова, срещу решение № 4504/5.07.2013 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 5913 по описа за 2012 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт № 1001004637/31.08.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София в частта за установените в тежест на "Голд кар" ЕООД задължения за корпоративен данък за 2009 г. и лихви за забава, установените задължения за лихви в общ размер 3 043.83 лева, определеният ДДС за внасяне за д. п. м. 07.2009 г. в размер 1 590.69 лева и за д. п. м. 09.2009 г. в размер на 51 654.36 лева. Заявяват се трите категория касационни основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се фактическите установявания на съда и правните му изводи за липса на компетентност на органите по приходите възложили ревизията и определили компетентния за издаването на РА орган. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендират се деловодни разноски. Като ответник по касация "Голд кар" ЕООД отрича основателността на касационна жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: За да прогласи нищожността на оспорения пред него ревизионен акт АССГ е приел, че възлагането на ревизията и определянето на органа за издаване на акта не е извършено от компетентен орган, което засяга действителността на заключителния акт на административното производство. Обсъдил е съществуващата поредица от оправомощаващи актове на директора на ТД на НАП - София и ги е съотнесъл към моментите на издаване на ЗВР и на ЗОКО. По установяванията на първостепенния съд ревизията е възложена със заповед № 1001666/25.02.2010 г., издадена от Даниела Ямборска на длъжност началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" на ТД на НАП гр. София. Ревизионният акт е издаден от Роза Зрънчева на длъжност инспектор по приходите, овластена със заповед № К-1004637/19.07.2010 г., издадена от Елена Станкова на длъжност старши инспектор по приходите в Дирекция "Контрол" на ДТ на НАП гр. София. Към датата на издаване на ЗОКО Ямборска е ползвала разрешен й отпуск. Кръгът на органите компетентни да възлагат ревизия и да определят органите, които да издадат РА е определен със заповед № РД-01-131/22.03.2007 г. чрез длъжностите заемани от съответните органи по приходите. С т. 2 от заповедта в кръга на компетентните органи по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК са включени и органите по приходите на длъжност "Началник сектор /орган по възлагане - Ревизии" на Дирекция "Данъчно-осигурителен контрол" при ТД на НАП - София. С две заповеди на директора на ТД на НАП - София с еднаква сигнатура - № РД-01-6/4.01.2010 г. са определени поименно различни органи по приходите с правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Двете заповеди имат различно съдържание - тази класирана на л. 32 - 34 от адм. д. № 6616/2011 г. по описа на ВАС сочи Даниела Ямборска началник на сектор "Ревизии" - ИРМ Кюстендил в раздел Първи, т. 11 за разлика от тази на л. 50 - 52 от същото дело, която на същото систематично място сочи Татяна Ризова. В първата заповед /условно с оглед класирането си напред по делото на ВАС/ заместник на Ямборска е Елена Станкова, която е и заместник на Ризова по другата заповед. Със заповед № РД-01.12/4.01.2010 г. директорът на ТД на НАП София е изменил заповед № РД-01-6/4.01.2010 г. в смисъл, вместо името Татяна Ризова, да се чете Даниела Ямборска. В предходното касационно производство е представена и заповед № РД-01-6/5.01.2010 г., в която като компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК е определена Татяна Ризова, а за неин заместник Елена Станкова. При проверката на експерта по допусната СТЕ такава заповед не е открита по регистрите на приходната администрация. При проверката по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът е изключил убедителното доказване на компетентността на органите възложили ревизията и определили издателя на РА. Решението е правилно. При действието на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК в тежест на администрацията е установяването на спазването на изискванията на закона при издаването на административния акт. В обхвата на предпоставките за законосъобразност на акта е и компетентността на издалия го орган - чл. 160, ал. 2 от ДОПК и чл. 146, т. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Спецификата на ревизионното производство като динамичен фактически състав обуславя действителността на заключителния му акт от компетентността на органа, с чийто акт се поставя началото на производството /чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК/ и на този възлагащ възлагащ правомощие на орган по приходите да издаде РА /чл. 119, ал. 2 от ДОПК в редакцията до 01.01.2013 г./. Компетентността по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК за определяне на орган по приходите властен да възлага ревизии принадлежи на директора на ТД на НАП. Актове в упражняване на тази компетентност са заповедите от 2007 и от 2010 г. Различен е подходът на директора при индивидуализиране на компетентните органи по приходите. В заповедта от 22.03.2007 г. определянето на органите е чрез заеманата длъжност и структурно звено на приходната администрация, а в заповедите от 2010 г. чрез посочване на физическите лица упражняващи функциите на орган по приходите с определена длъжност. Както правилно отбелязва административния съд липсват установявания Ямборска да е заемала длъжност измежду тези по заповедта от 2007 г. към момента на издаването й, но е на такава длъжност към момента на възлагане на ревизията. Тази заповед следва да се приеме за загубила действие при "персоналното" определяне на органите по приходите със заповедите от 4 и 5.01.2010 г. Неразбираема е волята на директора на ТД на НАП София при определянето на компетентните органи по приходите по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК с поредицата от заповеди от 4 и 5.01.2010 г. В т. 11 от раздел първи на двете заповеди с № РД-01-6/4.01.2010 г. са посочени различни лица, упражняващи функциите на орган по приходите - Даниела Ямборска и Татяна Ризова. Това несъответствие не се преодолява с изменителната заповед № РД-01.12/04.01.2010 г., тъй като по отношение на заповедта с № РД-01-6, сочеща Ямборска е лишена от предмет, а по отношение на тази, сочеща Ризова последиците й са заличени от издадената на 5.01.2010 г. заповед № РД-01-6, която отново предоставя на Ризова правомощието да възлага ревизии и пропуска Ямборска. Тезата на касатора за липсата на такава заповед е необоснована при представянето на копие от нея, чиято автентичност не е оспорена. Индиция за съществуването на такъв акт на администрацията е позоваването на него в съдебни актове - приобщените "за констатация" /непознат на позитивното ни процесуално право институт/ копия от решения на ВАС на л. 34 - 38 от делото на АССГ. Щом заповедта за поставяне на началото на ревизионното производство е издадена от некомпетентен административен орган, това засяга валидността на заключителния акт. Прогласяването на нищожността на РА от първостепенния съд е била дължима. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер на 3 714 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение

Цитирани разпоредби

1