Решение № 7629 от 11.7.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е образувано по касационна жалба на Тоталс ЕООД, [населено място] с [ЕИК], подадена чрез адвокат - пълномощник, против решение 344 от 26.10.2022 г., постановено по адм. д. 526/2021 г. по описа на Административен съд Добрич, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ Р - 03000820006714-091-001/28.05.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с решение 148 от 17.08.2021 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика ("ОДОП") Варна при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението на Административен съд Добрич е неправилно в обжалваната му част, постановено е в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че ревизионния акт е незаконосъобразен, тъй като не е доказано от страна на приходните органи, наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т.2, т.4 и т.5 от ДОПК, обосноваващи провеждането на ревизията по особения ред на кодекса. Касаторът моли по подробни изложени в жалбата съображения, да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъдат присъдени направените от дружеството разноски.

Ответникът по КЖ директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна, оспорва чрез процесуален представител, по съображения изложени в представено писмено становище, подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и предявените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото и е процесуално допустима. Разгледана по същество КЖ е неоснователна.

В производството пред АДмС - Добрич е била оспорена законосъобразността на РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК предвид наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1 т.2, т. 4 и т.5 от ДОПК, с който на ревизираното дружество са установени допълнителни данъчни задължения: за корпоративен данък за 2019 г. в размер на 6 796, 25 лв. и лихви в размер на 626,82 лв. и ДДС за данъчен период м.06.2017; м.07,м.08 и м.09.2019 г. в общ размер на 15 916,23 лв. и лихви в размер на 3 147,85 лева. Със съдебното решение Административен съд Добрич е отменил по жалба на Тоталс ЕООД ревизионния акт, В ЧАСТТА, в която на дружеството са установени допълнително данъчни задължения за корпоративен данък за 2019 г. за горницата от 2 703,5 лв. до 6 796,25 лв. и лихви за горницата от 249,32 лв. до 626,82 лева.; ДДС за данъчен период м.09/2019 г. за горницата от 4 092,24 лв. до 12 277, 73 лв. и лихви за горницата от 672,96 лв. до 2 019,17 лева. Съдът е отхвърлил жалбата срещу РА в останалата ЧАСТ. В отменителната част, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Предмет на настоящия спор е решението В ЧАСТТА, в която е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на ревизираното лице срещу РА по отношение на установените допълнително данъчни задължения за корпоративен данък за 2019 г. в размер на 2 703,5 лв. и лихви в размер на 249,32 лева.; ДДС за данъчен период м.06/2017 в размер на 2 250 лв. и лихви в размер на 883, 98 лв.; м.07/2019 г. в размер на 562, 27 лв. и лихви в размер на 102 лв.; м.08/2019 г. в размер на 825, 83 лв. и лихви в размер на 142, 70 лв. и м.09/2019 г. в размер на 4 092,24 лв. и лихви в размер от 672,96 лева. Съдът е установил от фактическа страна, че през ревизирания период, дружеството е осъществявало дейност по управление и поддръжка на централен плаж гр. Балчик въз основа на сключен договор за наем с Министерството на туризма за срок до 20.07.2019 година. Установено било също, че дружеството е сключило договор с Естет Билд ООД в качеството му на концесионер на морски плаж Централен плаж-Балчик, считано от 05.07.2019 г. до 30.09.2019 г. по силата на който се явява подизпълнител на концесионера. Дружеството е стопанисвало и търговски обект - ресторант Фърст лайн, находящ се в [населено място]. Доказано е, че Плая 999 ЕООД е осъществявало дейност по отдаване на чадъри и шезлонги на обект Централен плаж Балчик, за което е регистрирало фискално устройство и съответно е регистрирало приходи през периода от 08.06.2019 г. до 22.09.2019 г. в размер на 173 438 лева. При извършена проверка на обекта е констатирано, че лицето, което събира таксите за ползване на плажни принадлежности, е служител и на двете дружества. В резултат на това органите по приходите са счели, че две дружества стопанисват един и същ обект - морски плаж Централен плаж-Балчик, но само Тоталс ЕООД притежава валидно сключен договор за наем на плажа. Направен е извод за наличие на неотчетени приходи от дадената под наем обособена част от морски плаж за предоставяне под наем на чадъри и шезлонги на посетителите с получател Плая 999ЕООД. След анализ и сравнение на събраната счетоводна документация, съпоставена с месечните отчетите от фискална памет на ФУ, приходните органи са констатирали неотчетен приход извършен от продажби на чадъри и от продажби в обект ресторант Фърст лайн гр. Каварна, подробно описани в таблицата на стр. 4 от РД. В отговор на връчено ИПДПОЗЛ, дружеството е представило част от изисканата документация. Прието е, че тя не съдържа аналитични данни за направените счетоводни записвания по кредита на счетоводна сметка 304100 Стоки. Направен е извод, че тази счетоводна отчетност не предоставя информация за обекта, в който са вложени закупените материали и получените услуги. С оглед на констатираното, са приети за установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.2 - налице са данни за укрити приходи или доходи, т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводство или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяна на задължителни осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; т. 5 документите, необходими за установяване на основата за облагане, липсват или са повредени до степен негодна за използване. С оглед на горното, на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК РЛ е уведомено, че основата за облагане с данък по ЗДДС И ЗКПО ще бъде определена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК.

С РА са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2019 г. в размер на 6 796, 25 лв. и лихви в размер на 626, 82 лева. На основание чл. 16, ал. 1 ЗКПО, декларираният от РЛ счетоводен финансов резултат за 2019 г. е увеличен със сумата 64 777, 67 лева. Декларираните разходи от РЛ за 2019 г. са намалени на основание чл. 10, ал. 1 от ЗКПО в размер на 169,67 лв. по фактура издадена от ревизираното дружество, приета като неправилно заприходена в разходите и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗКПО,

• с 2100 лв. по фактура възприета, като издадена без основание от Андреа 2012 ЕООД,

• с 2 848,62 лв. по фактура от Почивна база Зора, приета като издадена без връзка с дейността на дружеството;

• с 166,47 лв. разходи, несвързани с икономическата дейност на дружеството.

В резултат на извършеното данъчно преобразуване на финансовия резултат, с РА е определена данъчна основа за облагане с корпоративен данък за 2019 г. в размер на 76659.35 лева. Приходните органи са приспаднали внесения от дружеството КД в размер на 869, 69 лв., в резултат на което са установили дължим корпоративен данък в размер на 6 796,25 лв. и лихви в размер на 626, 82 лева. В резултат на гореизложеното, съобразно непризнатите разходи и след анализ на обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК органите по приходите са извършили корекции на декларираните от ревизираното дружество резултати със СД по ЗДДС и е определен допълнителен ДДС в размер на 15 916 лв. и лихви в размер на 3 147,85 лева. С РА за данъчен период м.07.2019 г. е установено ДДС за внасяне в размер на 2 250, 40 лева, представляваща разликата между ДДС по КИ 3000000084/06.06.2017 г. и данък, посочен във фактура 300000085/06.06.2017 г. издадени от Министерство на туризма.

По време на съдебното производство са допуснати две съдебно-счетоводни експертизи, чиито заключения са кредитирани от съда. Въз основа на гореописаната фактическа обстановка, първоинстанционният съд е преценил, че РА в процесната част, е издаден от компетентен орган, в законоустановена форма и при липса на допуснати съществени наушения на административнопроизводствените правила. Изложени са мотиви, че в хода на производството са доказани обстоятелствата по чл. 122, ал.1, т.2, т.4 и т.5 от ДОПК, които обосновават протичане на ревизията и облагане на дружеството по особен ред. Решаващия съдебен състав е споделил изводите на приходните органи, че през ревизирания период обособена част от плажа се е ползвала от Плая 999 ЕООД без противопоставяне на наемателя, което сочи за наличието на недекларирани от ревизираното лице приходи, като се е обосновал с това, че неотчетените продажби съвпадат с предмета на дейност на ревизираното лице и инкасаторът на таксите е служител едновременно в двете дружество, стопанисващи плажа. Приел е за безспорно установено съществуването на неотчетен приход по счетоводна сметки 703 Приходи от услуги от извършени продажби на чадъри в размер на 2 714,18 лева и неотчетен приход от продажби по счетоводна сметка 702 в ресторант Фърст лайн гр. Каварна, тъй като ревизираното дружество е извършило сторно операции без основание и не по реда определен в Наредба 18 от 13 декември 2016 година. Потвърдени са констатациите относно определените задължения по ЗКПО за неотчетени приходи от регистрирани продажби във ФУ и по отношение на непризнати разходи, съдът е споделил изцяло доводите на ревизиращите органите.

По отношение на неотчетени приходи от стопанисване на морски плаж Балчик-централен, съдът е счел като законосъобразни изводите на органите по приходите, че размерът на недекларираните приходи следва да бъде определен по пазарни цени, ползвайки аналогична сделка на също място и в същия период с несвързано с дружеството лице Хелиос БГ ООД. Приел е за правилно изчислена пазарната стойност на сделката върху 170 бр. комплекти (чадър и 2 бр. шезлонги), но неправилно при определяне на наемната цена приходните органи са я определили в годишен размер, вземайки предвид, че наемът по аналогичната сделка е едногодишен. С оглед обстоятелството, че сезонът по предоставянето на услугата продължава от 01 юни до 30 септември на съответната календарна година и разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, съдът е преценил, че при определяне на пазарната цена трябва да се съобрази заключението на вещото лице. С оглед на това е коригирал размера на неотчетения приход от наем на 20 461,20 лева. Като правилно определени са и установените задължения по ДДС за данъчни периоди м. 06.2017 г.; м. 07.2019 г. 09.2019 г., като в съдебното решение е посочено, че за данъчен период м.09.2019 г. данъчната основа на неотчетени приходи от наем на плажни принадлежности следва да бъде намалена в размер на 4 092, 24 лева.

Решението на АДмС - Добрич в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. В него се съдържат подробни мотиви, които касационната инстанция споделя изцяло и към които препраща, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК. Административния съд подробно е установил и опис фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото, заключенията по назначените експертизи, възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е обосновал самостоятелни и обосновани изводи. Не са допуснати твърдените от касатора нарушения на материалния и процесуалния закон. Аргументиран, с оглед представените по делото доказателства, е изводът за наличие на хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК фактическите констатации в РА се считат верни до установяване на противното. В доказателствена тежест на РЛ е да обори констатациите. Това обаче не е направено в случая. В касационната жалба са развити аналогични възражения с тези в първоинстанционното производство, които административният съд подробно е обсъдил и е обосновал съответните правни изводи. Законосъобразни са изводите на съдът, че е доказано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК- неотчетени приходи от стопанисване на обособена част от морски плаж за предоставяне под наем на чадъри и шезлонги на посетителите на обект Централен плаж Балчик с получател Плая 999 ЕООД. Действително няма доказателства за извършените продажби, но са събрани еднозначни косвени доказателства за съществуване на продажбите, които законосъобразно са отчетени от ревизиращите органи, при определяне на данъчната основа. В този смисъл и т. 50 от решение по дело С-576/15, с което СЕС допуска данъчната администрация да презюмира продажба на стоки и услуги в случаите на нередовно водено счетоводство. Поради което възражението на касатора, че не са налице безспорни факти и обстоятелства, а само предположения за наличие на укрити приходи се явява неоснователно. Регистрирани са обороти от продажби на чадъри и на стоки, които не са отчетени като приход, което не е било оспорено от жалбоподателя.

По делото е установено обстоятелството по чл. 122, ал. 1 т. 4 от ДОПК. Безспорно е, че липсват аналитични регистри на отчетените приходи по сметка 702 Приходи от продажби на стоки. Не е извършвано аналитично отчитане и по счетоводна сметка 304100 Стоки. За изписване на стоките по отчетна стойност е използвана формула за надценка, която не съответства на нито един от методите съгласно СС2- Отчитане на стоково материални запаси. Воденото в случая от дружеството счетоводство, не дава възможност за действително отчетените приходи. Констатациите са проверени и потвърдени от вещото лице. Не са представени всички изискани документи и обяснения, поради което е констатирано и обстоятелството по чл. 122 ал. 1, т. 5.

Неоснователно е твърдението на касатора, че при определянето датата на данъчното събитие е нарушена разпоредбата на чл. 25 от ЗДДС. В т. 48 от решение от 05.10.2016 г. по дело С-576/15 на СЕС е посочено, че правната уредба чл. 122, ал. 2 от ДОПК има за цел определянето на данъчната основа, която е максимално близка до действително получената от данъчнозадълженото лице насрещна престация, в случайте, в които не могат да получат обективни данни за датите на облагаемите доставки, за техните получатели, както и за облагаеми доходи на данъчнозадълженото лице поради измамливото му поведение и по-специално поради факта, че то не е изпълнило задължението си да води надлежна счетоводна отчетност, позволява на компетентните национални органи да възстановят положението въз основа на информацията, с която разполагат. От което следва, за правилно прието, че са налице укрити приходи от доставки на услуги, върху които следва да бъде начислен ДДС в данъчен период м.09.2019 година. Неправилно касаторът се позовава на практика на ВАС, обективирина в Решение по адм. дело 11180/2013 г., тъй като решението касае различни факти и обстоятелства, установени във връзка с възникване правото на данъчен кредит, респ. корекцията на ползваното право. Неоснователно е възраженията на касатора относно това, че при изчисляването на основата за облагане неправилно са включени всички плажни принадлежности - 170 бр., след като в производството са установени декларирани от дружеството, като приходи от отдадени под наем чадъри и шезлонги. Облагането по аналог води до приблизително установяване на данъчната основа, което в случая е направено въз основа на документи с достоверни данни, а именно договора с Хелиос БГ ЕООД, в който ясно е уговорено колко чадъри и шезлонги могат да се поставят върху обособената част, каквито данни от счетоводството на ревизираното дружество не могат да се извлекат.

Решението като правилно трябва да бъде оставено в сила.

Разноски: С оглед на резултата по спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1523,65 лв., определено на основание чл. 8, ал.1, т. 5 във вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,