Решение № 12381 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 74/2011 г.

Решение № 12381 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 74/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Здравко Павлов Божилов от гр. София против решение № 199/10.11.2010 г. на Административен съд - Перник, постановено по адм. дело № 197/2010 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу акт на Председателя на общински съвет Перник, обективиран в писмо изх. № 146/1.04.2009 г. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на закона и неизпълнение на указания на ВАС се иска отмяната му и постановяване на друго по същество на искането. Ответните страни - Общински съвет Перник и Кмет на община Перник - не вземат становища по касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за недопустимост на обжалваното решение. Счита, че жалбата, адресирана до Председателя на общински съвет Перник, е акт срещу кмета на общината за установяване на такса битови отпадъци и е следвало да бъде препратена до областния управител като компетентен орган да се произнесе по нея. След като по повод на касационната жалба, подадена в срок, служебно на основание чл. 218, ал. 2 АПК провери допустимостта на обжалваното решение, Върховният административен съд, състав на осмо отделение го намира за недопустимо. Предмет на касационна проверка е решение № 199/10.11.2010 г. на Административен съд - Перник, постановено по адм. дело № 197/2010 г., с което е отхвърлена жалбата на Здравко Павлов Божилов срещу акт на председателя на общински съвет Перник, обективиран в писмо изх. № 146/1.04.2009 г. Решението е постановено по дело, разглеждано за втори път от АС Перник като първоначалното решение № 211 от 6.08.2009 г., постановено по адм. дело № 202 по описа за 2009 г. на Административен съд - Перник е било отменено като делото е върнато за ново разглеждане и събиране на доказателства относно релевантни обстоятелства, а именно - за местонахождението на имота на жалбоподателя на територията на съответната община и предоставянето от страна на общината спрямо територията, на която се намира имота, на услуги по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци, поддържане на чистота, обезвреждане на отпадъци, поддържане на депа и др. При новото разглеждане на делото съдът е събрал доказателства в горния смисъл, приел е, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил. Административният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили. Съдът е произнесъл по същество относно законосъобразността на акт, който не подлежи на оспорване по смисъла на чл. 159, т. 1 АПК, тъй като не представлява индивидуален административен акт. По искането на жалбоподателя в писмо вх. № 146/11.03.2009 г. Председателят на общински съвет Перник, лично в качеството си на такъв предвид установената липса на съответно решение на общински съвет Перник, в писмо от изх. № 146/1.04.2009 г. е разяснил на молителя процедурата по събиране на такса битови отпадъци в общината и реда за освобождаването от нея, не е постановен отказ, не се съдържа диспозитив, представляващ по същността си изричен отказ за удовлетворяване на искането на жалбоподателя. Обжалваният пред съда акт има разяснителен характер, не е индивидуален административен акт, тъй като липсва изричен отказ административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие, не създава права или задължения за лицето, не засяга непосредствено негови интереси. От друга страна това обжалвано пред съда писмо, изходящо от председателя на общински съвет Перник, не може и да съставлява надлежен отказ по искането на жалбоподателя да му бъде отменена начислена сума за "такса смет" за земя по приложени три броя съобщения от община Перник, представляващи компютърни разпечатки за размера на дължими местни данъци и такси, не съдържащи реквизитите на актове. Отказ за издаване на индивидуален административен акт е налице тогава, когато при настъпването на посочени в хипотезата на правна норма факти за администрацията се поражда задължение да издаде акт с определено от нормата съдържание. Не съществува норма нито в ЗМДТ, нито в издадената от общински съвет Перник Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Перник, нито в друг нормативен акт, която да задължава Председателя на общинския съвет да се произнася по искания на граждани или юридически лица за отмяна на начислена такса за битови отпадъци. Съгласно чл. 25 ЗМСМА председателят на общинския съвет представлява общинския съвет като колективен орган и ръководи неговите заседания, но няма функциите на самостоятелен административен орган, съответно правомощия да се произнася самостоятелно по искания на граждани, вкл. и относно дължимостта на такси, събирането им и освобождаването от такива. При липсата на такава възможност не е бил налице и подлежащ на обжалване по съдебен ред отказ. Административният съд е допуснал и съществено процесуално нарушение като е конституирал като страни в процес общинския съвет като колективен орган и кмета на община Перник, които органи, макар и да притежават самостоятелна процесуална легитимация, в няма материално правна такава, тъй като не са издатели на писмото, което е било оспорено пред административния съд, не са постановявали в качеството си на административни органи нито отказ, нито изричен акта по отношение на направеното искане от жалбоподателя за отмяна на начислената му такса за битови отпадъци, в частност от едни от формиращите я компоненти - за сметосъбиране и сметоизвозване. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е постановено по недопустима жалба, тъй като оспореният акт, обективиран в писмото на председателя на общински съвет Перник не съставлява индивидуален административен акт. Издателят на писмото няма правомощия да формира и издава актове по направеното от молителя искане, а страните по делото - общински съвет Перник и кмет на община Перник не са издатели на оспореното писмо, не са издавали каквито и да било други актове, които да са предмет на съдебно оспорване пред АС Перник. От това следва, че решението, като постановено при отсъствие на положителни процесуални предпоставки, е недопустимо при което същото следва да бъде обезсилено, а производството по делото се прекратено. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,