Решение № 1214 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7045/2018 г.

Решение № 1214 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7045/2018 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от К. Г. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. против решение № 746/30.03.2018 г. по адм. д. № 2263/2017 г. на Административен съд - Пловдив, в частта му, с която е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева. Излага твърдения, че решението е неправилно и иска да бъде отменено. Моли за присъждане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции. Редовно призован в съдебно заседание касаторът се представлява от адв. М., който по същество поддържа доводите изложени касационната жалба, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. В представени от касатора и от процесуалния му представител по делото писмени бележки се излагат доводи по съществото на спора. Ответникът – "ТЕТ–61" ЕООД, в представен по делото писмен отговор се изразява становище за неоснователност на касационната жалба и се моли решението в обжалваната му част като правилно и обосновано да се остави в сила. Претендира за присъждане на направените по делото разноски представляващи заплатен адвокатски хонорар. Редовно призован за съдебно заседание ответникът не се представлява. По делото от ответника и процесуалния му представител са постъпили писмени бележки с доводи по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Счита, че решението на административен съд - Пловдив в оспорената му част като правилно следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с искова молба от К. Г. от [населено място], с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против "ТЕД–61" ЕООД, с която се претендира заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконен административен акт – принудителна административна мярка (ПАМ), "преместване на паркирано пътно превозно средство" по чл. 171, т. 5, буква "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение, както следва: 56 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на посочената сума от ищеца за репатриране и отговорно пазене на автомобила, обект за обявената за нищожна ПАМ, ведно със законната лихва, считано от датата на плащането – 24.08.2012 г. до окончателното изплащане на сумата и обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди за периода от 24.08.2012 г. до настоящия момент, изразяващи се в чувство на страх, безпокойство, стрес, напрежение, тревожност, губене на време и полагане на усилия за организиране на съдебната му защита ведно със законната лихва от датата на налагане на нищожната ПАМ - 24.08.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. С оспореното решение съдът е приел за доказан и основателен предявения иск за имуществени вреди. По отношение на неимуществените вреди за периода от 24.08.2012 г. до 22.08.2017 г. е приел иска за неоснователен и недоказан. За да отхвърли иска в частта за неимуществените вреди, съдът след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено, че не се доказват конкретни преживявания, които да обуславят обезвреда по реда на ЗОДОВ. Счел е, че макар и да е налице отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт, в случая - принудителна административна мярка (ПАМ) "преместване на паркирано пътно превозно средство" от 24.08.2012 г., наложена от служител на ответника на основание чл. 168, ал. 1, чл. 171, т. 5, буква "б" от ЗДвП по отношение на лек автомобил Фиат Браво с рег. [рег. номер на МПС], предоставен за управление на ищеца от неговата майка и отменено с влязло в сила решение № 1550/08.07.2015 г. по адм. дело № 3348/2012 г. на Административен съд – Варна, от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за това, че е налице състояние на лицето, което прехвърля прага на притеснения, обичайни при провеждането на съдебни производства. Изложил е мотиви, че действително от показанията на разпитания по делото свидетел С. Т. се установява, че ищецът е изпитвал притеснение и нервност "всеки път" (без да се уточнява конкретен период от време), когато е паркирал автомобила си, но при липсата на каквито и да било други данни, не може да се формира извод, че това негативно психично състояние е с такъв интензитет и продължителност, че да бъде квалифицирано като неимуществена вреда и съответно да бъде определен справедливия размер на неговото обезщетяване. Направил е извод, че изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително доказания интензитет на негативните емоции. По тези съображения е отхвърлил иска за неимуществени вреди като неоснователен. Решението е правилно. Съдът подробно е изяснил фактите по делото и е приложил правилно материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. За да отхвърли иска в частта за неимуществени вреди, Административният съд обосновано е приел в мотивите си, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за неимуществени вреди. Доводите изложени от К. Г. в жалбата за допуснато нарушение на материалния закон са неоснователни. По исковите претенции на касатора, доказателствата по делото не установяват наличието на кумулативно-необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на "ТЕТ–61" ЕООД, а именно – реално настъпили неимуществени вреди от обявената по съдебен ред за нищожна ПАМ (принудително преместване на МПС), както и пряка и непосредствена причинна връзка между обявената по съдебен ред за нищожна ПАМ, и претендирания вредоносен резултат. Правилно е преценено от първоинстанционния съд, че негативните емоционални преживявания на ищеца, са обичайните при репатриране на управлявания от него автомобил и проведеното съдебно оспорване на ПАМ (принудително преместване на МПС). Обоснован е направения от съда извод, че соченото от касатора негативно психично състояние, не е с такъв интензитет и продължителност, че да бъде квалифицирано като неимуществена вреда, водеща до ангажиране на отговорност и присъждане на обезщетение. Съдът правилно не е кредитирал гласните доказателства по делото, понеже показанията на свидетеля не съдържат непосредствено възприети факти и обстоятелства, а са преразказ на споделеното пред него от касатора. Освен това, същите не се подкрепят от документи по делото, които да установяват твърдяното от касатора наличие на страх, безпокойство, стрес, напрежение и т. н., довело до влошаване на здравословното му състояние. Липсата на страх, безпокойство, стрес, напрежение и т. н., довело до влошаване на здравословното състояние на касатора, в резултат на обявената за нищожна ПАМ се подкрепя и от обстоятелствата, че не е ползван отпуск по болест за влошено здравословно състояние, след принудителното преместване на МПС. Напротив, касаторът е продължил почивката си в с. Кранево. Освен това, в производството при оспорването на обявената за нищожна ПАМ, не са сочени доводи за влошаване на здравословното състояние и проведено лечение, респ. не е налице конкретно доказана консултация с психиатър, както и направени обективни медицински изследвания и предписана терапия, установяващи твърденията на касатора. Предвид и на тези обстоятелства, административният съд правилно и обосновано е приел, че не е доказано наличието на претърпени от касатора неимуществени вреди, както по основание, така и по размер. Правилно, административният съд е приел, че претенциите на касатора за неимуществени вреди от продължилото близо 5 години производство по обжалване на ПАМ, не могат да бъдат съобразявани в това производство, защото редът за реализирането им е по глава трета "а" от Закона за съдебната власт, респ. чл. 2 б ЗОДОВ и не могат се претендират по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, каквото е настоящото производство. Пред касационната инстанция не се представят нови доказателства, които да налагат изводи различни от тези на първоинстанционния съд и съответно не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение. Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че правилно и обосновано на доказателствата Административен съд – Пловдив е достигнал до извод, че претендираните неимуществени вреди от К. Г. изразяващи се в чувство на страх, безпокойство, стрес, напрежение, тревожност, губене на време и полагане на усилия за организиране на съдебната му защита за периода от 24.08.2012 г. до 22.08.2017 г. са недоказани. Административният съд е изследвал много подробно всички предпоставки за възникване правото на иск по чл. 1 от ЗОДОВ, и след като е установил, че липсват някои от тях, правилно е отхвърлил иска. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, която следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. След като ищеца не е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административния съд правилно е приел, че исковата претенция за неимуществени вреди е недоказана и е отхвърлил иска. Предвид изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски на касационния жалбоподател не следва да се присъждат. Искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски по делото, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение е неоснователно. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско и адвокатско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,