Решение № 134 от 8.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4391/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на П. Н. В., срещу решение 641 от 15.02.2024 г., постановено по адм. д. 952/2023 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение 1012-12-184#1 от 11.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което са потвърдени задължителни предписания 3Д-1-12-01402544 от 02.08.2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ Пазарджик за заличаване на подадени данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за П. В. в качеството й на земеделски стопанин за периода от 01.01.2022 г. до 30.06.2023 г. Изводите на Административен съд Пазарджик не били съответни на събрания доказателствен материал по делото. Съдът е приел, че П. В. не е осъществявала реално дейност като земеделски производител, като не е кредитирал гласните доказателствени средства, ангажирани от жалбоподателката. Жалбоподателката упражнявала трудова дейност и за нея са били дължими осигурителни вноски, които са внесени напълно Изложените доводи за необоснованост и неправилно прилагане на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е да се отмени решението на Пазарджишкия административен съд и се постанови друго, с което да се отмени оспорваното решение на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което са потвърдени задължителните предписания за заличаване на подадени данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 01.01.2022 г. до 30.06.2023 г. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт, Пазарджик, в приложен отговор, оспорва касационната жалба с искане да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената служебна проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и служебно на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на П. В. срещу решение 1012-12-184#1 от 11.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което са потвърдени задължителни предписания 3Д-1-12-01402544 от 02.08.2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ Пазарджик за заличаване на подадени данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за жалбоподателката в качеството й на земеделски стопанин за периода от 01.01.2022 г. до 30.06.2023 г. С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт, първоинстанционният съд е приел обжалваното пред него решение за законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в предписаната форма, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Съдът е развил съображения в насока, че касационната жалбоподателка няма качеството осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. Анализирал е събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства и е изложил извод за липсата на безспорни доказателства за наличието на извършвана от жалбоподателката трудова дейност в съответствие с § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО производство на земеделска продукция, предназначена за продажба - поради което е приел, че същата не може да има качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, независимо, че е подавала данни в НАП и е внасяла осигурителни вноски. Постановеното от административния съд решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на материалния закон. Регистрираните земеделски стопани са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт на основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. Качество на регистрирани земеделски стопани по силата на закона имат лицата, изпълняващи кумулативните условия по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, а именно: да са регистрирани по установения ред и да произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. По делото безспорно е установено, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин на 07.05.2021 г., като за периода от 01.06.2021 г. до 30.06.2023 г. включително са подадени данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в Регистъра на осигурените лица за самоосигуряващо се лице. Внесени са осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице, като за периода от 12.05.2022 г. до 07.05.2023 г. лицето е било във временна неработоспособност. Първоинстанционният съд отбелязва и подадената декларация, от 13.07.2023 г. представена пред контролните органи, с която оспорващата е заявила, че не обработва реално площите, които били под наем; същите са ливади за косене, които преотстъпва на стопани, които ги косят и вземат сеното за да бъдат изчистени ливадите за проверка, т.е. оспорващата не престира труд, при който да произвежда и продава продукция, за което е заявила, че е земеделски производител, а следващото оттегляне на тази декларация не се кредитира като факт, от който да се направи извод за осъществявана трудова дейност като земеделски производител. Последното обстоятелство обаче и внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на осигурителното правоотношение по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. По отношение представените доказателства за наети земеделски земи, които касационната жалбоподателка е обработвала и реализирала доход от продажба на сено, касационният състав приема фактическото обсъждане от първоинстанционния съд и правните му изводи, с оглед което неоснователно се явява оплакването, че не са обсъдени в детайли тези обстоятелства. В случая, представянето на документи, които допълнително са били коригирани или създадени не поражда ппавно основание за осигуряване на лицето като земеделски стопанин и ползване на осигурителни права. Съдът е изслушал и заключение на СИЕ, което не установява обстоятелства, различни от сочените в обжалбаваното решение на директора на ТП на НОИ Пазарджик. За физическите лица - земеделски стопани по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, възниква основанието за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО само при изпълнение на условието да произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Самоосигуряващо се лице, което се е регистрирало по реда на чл. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, придобива качеството на осигурено по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО във вр. с чл. 10, ал. 1 от КСО само при условие, че извършва трудовата дейност, за която се е регистрирало. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е достигнал до извод, че не би могло да се приеме, че през процесния период, жалбоподателката реално е осъществила трудова дейност, като е обработвала земеделски земи с предназначение ливади за добив на сено, предназначено за продажба. Представените от жалбоподателката доказателства, правилно и обосновано не са кредитирани от административния съд, като удостоверяващи по безспорен и категоричен начин, обстоятелството на обработване на земеделски земи, с цел реализиране на доходи от трудова дейност. Съдът обстойно е аргументирал извод, че в хода на административното и съдебното производство от страна на оспорващата не са представени доказателства, които по безспорен начин да оборят доказателствата, на базата на които е установено, че за процесния период, П. В. не отговаря на изискванията да се приеме осъществяване на трудова дейност като земеделски производител, от което и следващи осигурителни права. Твърдяната стопанска дейност, осъществявана от касационната жалбоподателка по почистване на площи, сенокос, както и продажба на продукция, правилно не се кредитира като трудова дейност като земеделски производител. Касационната жалбоподателка не доказва, че е извършвала трудова дейност, изразяваща се в производство на земеделска продукция предназначена за продажба. В конкретния случай, независимо, че жалбоподателката е била надлежно регистрирана като земеделски стопанин, същата не е доказала сстеството и обема на произвежданата от нея продукция, нито, че е била обект на продажба, както и това, че е престирала труд. Като земеделски стопанин тя не е имала и наети лица, които да извършват съответната дейност. Не е представила и доказателства за съхранението на земеделска продукция, за назначаването на работници, от което да се предполага, без да е доказан факт осъществявана ли е дейност като земеделски производител. При установените фактически обстоятелства, административният съд е приел по отношение на оспорващата, че регистрацията й като земеделски стопанин не е обосновала основание за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 3 от КСО и не е довела до възникване на осигурително правоотношение. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че оспореното административно решение по чл. 117, ал. 3 от КСО е законосъобразно и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд Пазарджик е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на административния орган за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в минималния размер от 100 лв. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,