Решение № 6669 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15902/2011 г.

Решение № 6669 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15902/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие против решение № 145 от 07.11.2011 г. постановено по адм. д. № 128/2011 г. по описа на Административен съд-Силистра. Иска се отмяна на решението и се развиват подробни съображения по същество на спора. Ответната страна - Шейнур Ибрям не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. След осъществена служебна проверка по допустимостта на съдебния акт, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи: Решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Пред първоинстанционния съд е оспорен АУПДВ № 01-6500/22741 от 12.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие. С определение № 432 от 30.06.2011 г. административния съд в закрито заседание е конституирал страните по делото и на ответната страна като такъв е вписан зап. изпълнителния директор на ДФЗ, като орган издал обжалвания ИАА съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК. По силата на пълномощно от ИД на ДФЗ юрисконсулт Железарова е извършвала процесуални действия, като представител на зам. изпълнителния директор в съдебно заседание на 08.09.2011 г. Представено е пълномощно и от ИД на ДФЗ по силата на което е участвала в последното съдебно заседание. С определение № 788 от 6.10.2011 г. е отменен хода по същество на делото и като ответник е конституирана Разплащателна агенция на ДФЗ. Съдебният акт е постановен по отношение на Разплащателната агенция по чл. 20а от ЗПЗП. При спазване на правомощието на чл. 218, ал. 2 от АПК за служебна проверка на допустимостта на постановения съдебен акт, Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав намира, че следва да обезсили решението. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е индивидуален административен акт издаден от зам. изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт и всички заинтересовани лица. В случая издателят на акта е заличен като страна по делото. В административния процес е недопустима подмяната на издателя на акта (субект на административното производство)с друг административен орган, в т. ч. и с йерархически по-горестоящия по отношение на издателя. Недопустимо е и участието на Разплащателната агенция като част от Държавен фонд земеделие който е юридическо лице, защото не е издател на акта за установяване на публично държавно вземане. В този смисъл виж и определение по адм. д. № 1371/2012 г. на ВАС, петчленен състав. Въпросите относно наличието или липсата на материална компетентност на издателя на акта имат отношение към законосъобразността на оспорения административен акт, но не и към правилното конституиране на страните по делото, за което съдът следи служебно, предвид чл. 154, ал. 1 от АПК. Първоначално конституирания като страна зам. изпълнителен директор на ДФЗ е издател на акта, поради което е бил надлежна страна по делото. Съгласно чл. 20а от Закон за подпомагане на земеделските производители ИД на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, като ръководи дейността и, и я представлява. От друга страна съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от същия закон ДФЗ е юридическо лице и изпълнява функциите на РА. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна, заличавайки като страна административния орган, издал оспорения административен акт Административен съд-Силистра е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК, което има отношение към процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК като негова абсолютна процесуална предпоставка. Постановеният съдебен акт подлежи на обезсилване, а делото следва да се върне за ново разглеждане с участието на надлежните страни по административното правоотношение- изпълнителния директор на ДФЗ и адресата на акта, който го е оспорил. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение