Решение № 583 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7941/2011 г.

Решение № 583 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7941/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Лидия Инжова" гр. Смолян против решение № 117/21.04.2010 г. на Административен съд - Смолян, постановено по адм. дело № 21/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-14-581/17.12.2008 г. на зам. началника на ДНСК, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: Ресторант "Старата къща", изпълнен в ПИ 218025, кв. 11 по плана на КК "Пампорово", Община Чепеларе. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Ответната страна ДНСК оспорва жалбата. Горовладелска потребителска кооперация "Пампорово 2001" - гр. Чепеларе не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 2 АПК. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира обжалваното решение за допустимо само в частта, в която е постановено спрямо касатора и органа, издал заповедта. Само те са надлежни страни в производството по оспорване на заповеди за премахване на строежи. Собствениците и носителите на ограничени вещни права в имота, в който е извършен строежът, не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 147 АПК. Заповедта за премахване не засяга непосредствено техни законни права и интереси, нито им създава задължения. Тяхното съгласие е условие за разрешаване на строителството, но не е елемент от характеристиката на незаконния строеж. Решението постановено спрямо ГПК "Пампорово 2001" - гр. Чепеларе е недопустимо и подлежи на обезсилване в тази част, и прекратяване на делото спрямо това лице. Касационната жалба срещу другата, допустима част от решението, е неоснователна. За да го постанови, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна, без наличие на основания по чл. 146 АПК за отмяната й. Решението в тази част е правилно. Фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение не са спорни и се подкрепят от събраните доказателства, вкл. неоспорените по законоустановения ред две заключения на вещи лица. Обосновано е прието, че процесният обект - ресторант "Старата къща" с РЗП 1454,77 кв. м представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не преместваем обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, за поставянето на каквото има издадено разрешение № 9/20.09.2005 г. на гл. архитект на община Чепеларе. Безспорно извършител на строежа е касатора, като без правно значение за законосъобразността на заповедта е кой е посочен в нея като възложител. Строежът е изпълнен в ПИ № 218025, кв. 11 по плана на к. к. Пампорово, община Чепеларе, който е идентичен с ПИ с идентификатор 80371.244.109 по кадастралната карта на гр. Чепеларе, одобрена и влязла в сила преди издаване на заповедта. Описанието в нея на процесния строеж с наименованието "Старата къща", разположение по нива, квадратури, височини и прилагането към констативните актове на окомерна скица за местоположението му в имота, са достатъчни да бъде индивидуализиран и отграничен от другите обекти в имота. Поради това пропускът да бъде отразен идентификационния номер на имота, в който е разположен строежа, не представлява съществено нарушение във формата и съдържанието на административния акт. Не е съществена и разликата в посочените застроени площи, противно на твърдението на касатора. Изобщо несъответствията между съставените в хода на административното производство констативни актове и протокол със заповедта не са съществени и не са основания за отмяната й. Констативният акт по чл. 225, ал. 3 ЗУТ е само част от специалната процедура за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж и заради пороци при съставянето и връчването му отпада само доказателствената му сила, но фактическите констатации подлежат на доказване с всички допустими доказателства, което е направено в настоящия случай. Безспорно е и че процесният строеж не е предвиден по действащия специален Лесоустройствен план на к. к. Пампорово и не е променено предназначението му от горски фонд за застрояване. Това е основание за квалифицирането му като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Не е спорно, че за процесния строеж има одобрени инвестиционни проекти, но не е издадено изискващото се от чл. 148 ЗУТ разрешение за строеж. Строежи могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно закона. Разрешението се издава въз основа на одобрени инвестиционни проекти по чл. 142, ал. 1 ЗУТ. Наличието на такива не е достатъчно да се приеме, че строителството е разрешено. Липсата на разрешение за строеж, независимо от причините за неиздаването му, квалифицира строежа като незаконен - чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Непроизнасянето в законния срок на гл. архитект на общината по заявление за издаване на разрешение за строеж въз основа на съгласувани и одобрени инвестиционни проекти се смята за мълчалив отказ да се издаде актът (чл. 58, ал. 1 АПК), който подлежи на обжалване по реда и в сроковете по чл. 216 ЗУТ. При упражняване на служебните си правомощия по чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ началникът на ДНСК или упълномощеното от него длъжностно лице действат при обвързана компетентност. При констатиране от специализираните органи на ДНСК на незаконно строителство единственото законосъобразно разпореждане е за премахването му. В случая са неприложими принципите за съразмерност при упражняване правомощията на административния орган, които се прилагат, когато действат при оперативна самостоятелност. При неоснователност на касационните оплаквания, решението в допустимата му част следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,