Решение № 3815 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10531/2009 г.

Решение № 3815 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10531/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Васил Нинов Върбанов от гр. Монтана, адвокат при АК Монтана, пълномощник на "спринк" ЕООД, гр. Велико Търново, Промишлена зона "дълга лъка", с управител Младен Колев Милков, срещу решение от 9.06.2009 г. на Административен съд Монтана по адм. дело № 91/2009 г. Касаторът моли да бъде отменено изцяло решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Твърди, че съдът необосновано е приел, че са налице и трите кумулативни условия на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а е налице единствено първото - искане от Оприна Иванова Иванова. Административният орган чрез назначената си комисия не е установил по никакъв начин с писмени доказателства съгласно изискванията на АПК кой и на какво правно основание обработва имота, т. е. не са събрани всички необходими и възможни доказателства за да се издаде правомерен акт. В заповедта не е указано за коя стопанска година се отнася - 2008-2009 или 2009-2010 с оглед на законовото положение, че стопанската година не е равнозначна на календарната година, а започва от 01.10. на съответната година и завършва до 01.10. на следващата година. Съдът също не се е съобразил с това обстоятелство и изводите му, че твърденията на административния орган са доказани не почиват на никакви доказателства. Касационният жалбоподател заявява, че в конкретния случай не са доказани две от условията за да бъде издадена заповед срещу "спринк" ЕООД да освободи имота и така се навлиза в сферата на административния произвол. От ответника - Кмета на Община Вълчедръм, чрез пълномощника му адв. Феодор Генински е постъпило писмено Възражение, в което се изразява несъгласие с подадената касационна жалба, която се оспорва изцяло и се моли да бъде оставена без уважение като неоснователна, тъй като атакуваното с нея решение на АС гр. Монтана е законосъобразно, обосновано и правилно. Постъпили са и допълнителни писмени бележки с идентични съображения като тези, изложени във възражението. От заинтересованата страна Оприна Иванова Иванова, с. Горни Цибър също е постъпило писмено Възражение, в което се заявява, че кмета правилно е издал заповед към фирма "спринк" за освобождаване на имота й, който се обработва от дружеството от стопанската 2005-2006 г., 2006-2007 г., 2007-2008 г., 2008-2009 г. и никой не я е потърсил да й даде някакво обезщетение. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е допустима и неоснователна. Не са допуснати нарушения на материалния закон. Съдът е обсъдил приетите писмени доказателства и изведените изводи във връзка с наличието на материално правните предпоставки на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ са правилни. Установени са фактическите обстоятелства по спора, като са изложени обстойни мотиви във връзка с ползването на процесния имот от жалбоподателя, без правно основание. В тази връзка доводите в касационната жалба, че имотът не се обработва от дружеството, правилно са квалифицирани в съдебното решение като недоказани и неоснователни. С протоколно определение от 13.05.2009 г. съдът е указал на жалбоподателя да внесе яснота по отношение на твърденията си във връзка ползването на имота и да представи доказателства, че ползва имота на правно основание, по реда на чл. 171, ал. 4 АПК, като съдът е изпълнил нормативното си задължение по чл. 9, ал. 3 АПК. Въпреки предоставената възможност жалбоподателят не е изпълнил указанията и не е установил на какво основание ползва имота, поради което издадения административен акт на кмета на община Вълчедръм за изземване на процесния имот по реда на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ е в съответствие със закона и правилно е потвърден от съда. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, констатира следното: С решение от 9.06.2009 г. по адм. дело № 91/2009 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 34, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, Административен съд Монтана, III състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, отхвърля жалбата на "спринк" ЕООД, гр. В. Търново, представлявано от Младен Колев Милков срещу заповед № 1518/16.12.2008 г. на Кмета на Община Вълчедръм и с втори диспозитив съдът отменя заповед № 1589/18.12.2008 г. (погрешно написана че от 2009 г.) на Кмета на Община Вълчедръм. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел по отношение на първата заповед, че е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с целта на закона. В случая са налице и трите кумулативни условия, предвидени от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради което обжалвания административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба е недоказана и неоснователна. По отношение на втората заповед съдът е констатирал, че е издадена между същите страни, за един и същ имот и на същото основание, защото административният орган се е произнесъл два пъти по едно и също искане от страна на Оприна Иванова, поради което второто произнасяне е незаконосъобразно и заповедта следва да бъде отменена. Срещу така постановеното съдебно решение е подадена касационна жалба само от "спринк" ЕООД, гр. Велико Търново. Въпреки, че пълномощникът му моли решението да бъде отменено изцяло, очевидно е, че в частта, в която е отменена заповед № 1589/18.12.2008 г. решението е в полза на жалбоподателя и той няма правен интерес да го обжалва. В тази си част решението е неблагоприятно за Кмета на Община Вълчедръм, но от него не е постъпила касационна жалба. Самият негов пълномощник в хода на процеса е заявил, че е допусната грешка и втората заповед следва да се отмени. Поради липсата на жалби в тази част съдебното решение е влязло в сила и спорът не може да бъде преразглеждан. Предмет на касационна проверка е решението в останалата му част. Видно от данните по адм. дело № 91/2009 г., до Административен съд гр. Монтана чрез Кмета на Община Вълчедръм е подадена ЖАЛБА с вх. № Ж-18-М от 15.01.2009 г. от Младен Колев Милков - Управляващ и представляващ "спринк" ЕООД, гр. В. Търново, Промишлена зона "дълга лъка", чрез пълномощник Драган Г. Цветанов, против 47 броя заповеди на Кмета на Община Вълчедръм, посочени с конкретни номера, 26 от които издадени на 16.12.2008 г. и 21 от тях издадени на 18.12.2008 г. От допълнително представена на 23.02.2009 г. от Младен Колев Милков - Управляващ и представляващ "спринк" ЕООД, гр. В. Търново искова молба се установява, че се обжалват заповеди № 1518/16.12.2008 г. и № 1589/18.12.2008 г. на Кмета на Община Вълчедръм, с които дружеството е отстранено от ползването на земеделска земя имот № 047006, нива от 10,000 дка в землището на с. Долни Цибър, обл. Монтана с възстановено право на владение на Оприна Иванова Иванова. Тези заповеди фигурират и в първоначалната жалба, поради което не е пропуснат срока за обжалването им, а исковата молба може да се приеме за уточнение, защото в първоначалната жалба са изложени общи оплаквания за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които се отнасят за всичките 47 броя заповеди, а конкретни възражения за изземвания с процесните две заповеди имот няма. Всъщност и в исковата молба не са изложени причини свързани с ползването и респ. неползването на имот № 047006. Едва в открито съдебно заседание на 1 април 2009 г. двамата пълномощници на жалбоподателя - юрисконсулт Цветанов и адвокат Върбанов заявяват, че за имота има сключен договор за аренда с кооперация "дунав", а в съдебно заседание на 13 май 2009 г. заявяват, че имот № 047006 не се работи от "спринк" ЕООД. Със заповед № 1518 от 16.12.2008 г. на Кмета на Община Вълчедръм, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и във връзка с жалба вх. № М-381-О/1.09.2008 г. от Оприна Иванова Иванова относно самоуправство в земеделски земи от "спринк" ЕООД - гр. Велико Търново и Протокол № 43/12.12.2008 г. на Комисия определена със Заповед № 842/11.08.2008 г. на Кмета на Община Вълчедръм, е наредено възстановяване правото на владение на недвижим имот - земеделска земя в землището на с. Долни Цибър, съставляващ имот кад. № 047006 от 10.000 дка. Заповедта е издадена на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Съгласно тази разпоредба, "по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им". От този текст следва извода, че за да бъде издадена такава заповед е необходимо да се установи наличието на следните кумулативни условия: направено искане до компетентния административен орган от лица с възстановено право на собственост (или от ползватели след допълнението в ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.) върху земеделски имот, ползване на същия този имот от трети лица и това ползване да е без правно основание. В конкретния случай от данните по делото се установява, че безспорно е налице първата предпоставка. Оприна Иванова Иванова като наследник на Митрана Радол Пачева е лице с възстановено право на собственост върху земеделски имот - нива от 10.000 дка, четвърта категория, местност "болашика" - имот № 047006 по плана за земеразделяне в землището на село Долни Цибър, видно от решение № 7938 от 4.03.1997 г. на Поземлена комисия гр. Вълчедръм, със заверена скица, представляваща неразделна част от решението. Налице е подадена молба с вх. № М-381-О/1.09.2008 г. до компетентния административен орган - Кмета на Община Вълчедръм, в която се иска изземване на имота, като е посочен ползвателя "спринк" ООД, В. Търново с управител Младен Колев Милков. Това дружество заявява различни позиции по отношение на имота - че има сключен договор за аренда с кооперация "дунав", че не обработва имота, а в касационната жалба твърди, че не е ясно за коя стопанска година се отнася заповедта. В тази връзка следва да се отбележи, че не е доказано сключването на аренден договор, както и че е без значение за коя стопанска година се касае издадената заповед, защото в закона няма изискване за такава конкретизация. Вярно е, че отрицателни факти не могат да бъдат доказвани, но могат да се доказват положителни факти, че имота се ползва на правно основание. Освен това, ако процесния имот № 047006 не се ползва от "спринк" ЕООД, то правата и интересите на това дружество не се засягат и същото няма правен интерес да обжалва заповедта за отстраняването си, поради което жалбата му би била процесуално недопустима за разглеждане по същество. Останалите оплаквания на жалбоподателя, свързани с твърдени допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са общи за всички обжалвани по различните дела заповеди, са обсъдени обстойно от Административен съд - Монтана и изложените съображения се споделят напълно и от настоящия касационен състав, поради което не е необходимо да се повтарят отново. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение не е в противоречие с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,