Решение № 8862 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1492/2018 г.

Решение № 8862 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1492/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Б. К., Д. С. Т. и Б. С. К. чрез техния пълномощник срещу решение № 1377/18.07.2017 г. по адм. д. № 1200/2016 г. на Административен съд Б.. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба А. К. П. в писмено становище чрез своя процесулен представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответниците по касационната жалба- началникът на службата по геодезия, картография и кадастър-Б., О. С. и К. Я. П. не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. К. П. срещу заповед № РД-18-3245-21.04.2016 г., издадена от началника на службата по геодезия, картография и кадастър - Б., с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 54, ал. 1 и 4 ЗКИР поради допусната грешка е одобрено изменение в кадастралната карта както следва: досежно северната и източната граница на ПИ 81178.502.326 /собствен на заявителката пред административния орган П. К./ с ПИ 81178.502.309 /с вписан собственик община С./ и южната граница на същия имот с ПИ 81178.502.325 /с вписан собственик жалбоподателя А. П./ с цел привеждането им в съответствие с регулационните граници на притежавания от Казакова имот- УПИ XVIII-671 в кв. 34 по действащия ПУП на гр. Ч., като в резултат на изменението площта на имот ПИ 81178.502.326 следва да се намали от 328 кв. м. на 314 кв. м., в съответствие с площта по нотариалния акт, а площта на ПИ 81178.502.325- да се намали от 611 кв. м. на 587 кв. м. и съответно да се увеличи площта на ПИ 81178.502.309- от 1 057 кв. м. на 1095 кв. м. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: С процесното изменение на кадастралната карта границите между имотите не са приведени в съответствие с регулационните граници по действащия ПУП на гр. Ч. В този смисъл са заключенията на извършените по делото съдебно-техническа експертиза и тричленна такава, които съдът напълно кредитира, като обосновани и изготвени от вещи лица, притежаващи необходимите специални знания. От същите е видно, че е налице несъответствие между регулационната граница на имотите по действащия ПУП, границата по действащата кадастрална карта и процесното изменение. Кадастралната карта може да се изменя при непълноти или грешки при условията на чл. 53 - 54 от ЗКИР, но ако са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, чрез специалния иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, който има за предмет установяване пространствения обхват на правото на собственост върху имоти, заснети на кадастралната карта при допусната грешка, изразена в неправилно заснемане границите на имотите към момента на изготвяне на картата. От данните по делото е видно, че с влязло в сила решение по гр. д. № 866/2007 г. на Окръжен съд- Б. е отхвърлен предявеният от А. П. иск срещу П. К.. с правно основание чл. 108 от ЗС, за предаване владението върху 16.48 кв. метра идеални части от имот № XVII- 269 в кв. 34 по регулационния план на с. Ч., целият с площ от 604 кв. м. имот, по съображения, че между имотите на страните не съществува граница на място, което от своя страна не позволява да бъде установено каква площ се владее от ответника. С това решение не е решен спор между страните относно местоположението на границата между имотите им. Следователно, в случай че такъв е налице, на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР грешката в кадастралната карта следва да се отстрани едва след решаването му по съдебен ред. Така постановеното решение обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че двата имота УПИ XVIII-671 и УПИ XVII -269 са новообразувани, след като е възстановено правото на собственост върху поземлени имоти № 269 и № 671. Със заповед № 435/26.11.1993 г. на кмета на община С. е одобрено изменение на регулацията, като се обособява нов парцел XVII за имот 269 в кв. 34, а със заповед със заповед № 418/22.12.1994 г., е одобрено отразяването на възстановен имот с нов пл. № 671 в кв. 34 по плана на с. Ч. и изменението на регулацията за същия имот, чрез обособяване на нов парцел XVIII за имот 671 в кв. 34. По същество с обжалваната заповед е прието, че в кадастралната карта към момента на одобряването й имотът на заявителката е нанесен с грешни граници и тези граници следва да отразяват дейсващия ПУП на гр. Ч. от 1982 г. изменен през 1993 г. Релевантния момент за преценка на претендираното искане-грешка в кадастралната карта е именно одобряването на одобрената карта и регистър. В случая такава грешка към този момент не се установява. Данните по делото сочат, че срещу изменението е подадено възражение от Паскалев, което сочи на наличие на спор за материално право. Площта на неговия имот по одобрената кадастрална карта се намалява, а между страните има спор за мястото на кадастралната граница между заснетите имоти, който спор не е решен с влязъл в сила съдебен акт. В този смисъл законосъобразен е изводът на решаващия съд, че с влязло в сила решение по гр. д. № 866/2007 г. на Окръжен съд- Б. този спор не е решен. Има се предвид такова съдебно решение, с което със сила на пресъдено нещо се решава конкретен спор за материално право или установяване на точни имотни граници. В случая само е отхвърлен искът на Паскалев срещу Казакова на основание чл. 108 ЗС, но няма съдебен акт, който с изричен диспозитив установява кому принадлежи спорното право на собственост върху спорната част от процесния имот. Наличието на такъв спор е пречка за издаването на заповед за отстраняването на непълнотите или грешките, каквато е процесната и която заповед придава тази спорна част от един имот по кадастралната карта към друг имот. Само на това основание обжалваната заповед е материалнонезаконосъобразна и следва да бъде отменена. От заключението на извършената по делото съдебно-техническа експертиза е видно, че одобреното с обжалваната заповед за изменение на кадастралната карта не отговаря на действащия ПУП на гр. Ч. за УПИ XVIII - 671 и УПИ XVII - 269, кв. 34. Налице разминаване в показателите местоположение и конфигурация, а навлизането в ПИ 81178.502.325 от север води и до изменение на площите. В производство по изменение на кадастралната карта поради грешка или непълнота не може да се установя със заповед за изменението й коя е вярната регулационна граница. Може да се процедира изменение в кадастралната карта на основание чл. 51, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 53а, ал. 1, т. 5, ЗКИР, но не и да се установява в това производство регулационна граница, която да бъде нанесена като граница на поземлени имоти. Това изменение може да бъде извършено като настъпило след одобряването на кадастралната карта, извършено в настоящия случай през 2007 г., но не и като допусната при одобряването в кадастралната карта грешка. В разглеждания аспект дори приетата от административния орган хипотеза на изменение на границата между двата имота съобразно регулационната граница по действащия регулационен план не е налице, тъй като е налице несъответствие между регулационната граница на имотите по действащия ПУП и процесното изменение. Предвид изложеното изводът на съда за незаконосъобразност на обжалваната заповед е постановен при правилно приложение на материалния закон. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба А. К. П. следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 600 /шестстотин/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,