Решение № 10862 от 9.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3303/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 38/10.02.2023 г., постановено по адм. дело 457/2022 г. по описа на Административен съд Русе, по жалба на Делта Текстил България ЕООД е отменено Решение 32-261929/05.08.2022 г., издадено от Директора на ТД Митница Русе, потвърдено с Решение Р-420/32-313999/16.09.2022 г. на Директора на Агенция Митници в частта, с която е отказано приемането на декларираната митническа стойност за стоките по следните митнически декларации: 19BG004006009416R9 от 03.07.2019 г., 19BG004006009463R4 от 04.07.2019 г., 19BG004006009870R0 от 11.07.2019 г., 19BG004006009868R9 от 11.07.2019 г. и 19BG004006009863R3 от 11.07.2019 г.; е определена нова митническа стойност на стоките по митнически декларации 19BG004006009416R9 от 03.07.2019 г., 19BG004006009463R4 от 04.07.2019 г., 19BG004006009870R0 от 11.07.2019 г., 19BG004006009868R9 от 11.07.2019 г. и 19BG004006009863R3 от 11.07.2019 г., посочена на ред първи до шести включително, колона 7, на Приложение 2 към оспореното решение; жалбоподателят е задължен, на основание чл.108, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, в качеството му на длъжник, да доплати в 10 дневен срок от получаване на решението сумите за мито и ДДС, посочени на ред първи до шести включително, колони 10 и 14, от Приложение 2 към оспореното решение, в общ размер на 6 045,18 лева мито и 11 284,34 лева ДДС; изменено е Решение 32-261929/05.08.2022 г. като в частта, с която е определено мито в общ размер на 37 531,57 лева и ДДС в общ размер на 100 420,54 лева, е определен размерът на тези публични задължения, както следва: мито в общ размер на 31 486,39 лева и ДДС в общ размер на 89 136,20 лева. В останалата част жалбата на дружеството е отхвърлена. Срещу така постановеното решение са постъпили две касационни жалби:

С касационната жалба на Делта Текстил България ЕООД, подадена чрез пълномощника адв. Ф. Кьосев, се оспорва решението на административния съд в частта, с която съдът е определил размер на публичните задължения от 31 486,39 лв. мито и 89 136,20 лева ДДС. Като касационни основания по смисъла на чл. 208, т. 3 от АПК се сочи неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Противно на възприетото от съда, счита, че лицензионните такси не следва да се включват в митническата стойност на внесените стоки. Моли за отмяна на решението в оспорваната му част и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата против митническото решение. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Директорът на ТД Митница Русе, в писмен отговор, подаден чрез пълномощника юрк. Г. Сталева, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение в оспорваната му част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от дружеството.

С касационната жалба, подадена от Директора на ТД Митница Русе, се оспорва първоинстанционното решение в частта, с която задълженията за мито и ДДС са отменени за размера от 6 045,18 лв. и 11 284,34 лева. Касаторът изтъква неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Намира за неправилен извода на съда, че по отношение на отменените задължения е изтекла погасителната давност. Моли за отмяна на решението в тази му част, като претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Делта Текстил България ЕООД, чрез пълномощника си, в подаден писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби.

По делото е установено следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Русе е било Решение 32-261929/05.08.2022 г., издадено от Директора на ТД Митница Русе, потвърдено с Решение Р-420/32-313999/16.09.2022 г. на Директора на Агенция Митници, с което е органът е отказал да приеме декларираната митническа стойност на внесени от Делта Текстил България ЕООД стоки (чорапи и бельо) съгласно Приложение 1 (л. 25 гръб л. 27), като е определил нова митническа стойност за всеки от артикулите съгласно Приложение 2 (л. 28 л. 29). В резултат за дружеството са възникнали задължения за довнасяне в размер на 37 531,57 лв. мито и 100 420,54 лв. ДДС. В хода на административното производство, по време на извършен последващ контрол съгласно чл. 84а, ал. 1 от ЗМ, е извършена проверка на 2 692 бр. стоки, оформени с 1 667 бр. МД, както и на документи относно разрешаване на режим едновременно допускане на стоки за свободно обращение и освобождаване за потребление през периода 01.02.2019 г. 30.11.2021 г. Резултатите от проверката са обективирани в Доклад BG004000/1/3/10.05.2022 г. Установена е свързаност по чл. 127 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията между Делта Текстил България ЕООД и Delta Socks CN (Китай), Delta Textile Egypt, Делта Текстил Лондон, Delta Galil Industries LTD IL (Израел), Делта Алфа Чорап ВЕ Текстил TR (Турция), Делта Галил САЩ, Делта Галил Виетнам Лимитед, всички част от групата Галил Груп. Съгласно проверка в счетоводството на Делта Текстил България ЕООД дружеството, през изследвания период, е отчело разходи по 18 броя фактури, отразени по сметка 602 Разходи за външни услуги, които представляват заплатени лицензионни възнаграждения към Делта Галил САЩ. Тези разходи не са включени в декларираната митническа стойност. В тази връзка административният орган е извършил анализ на 5 броя представени лицензионни споразумения, както следва:

1. Лицензионно споразумение от 01.08.2022 г. (л. 57 - л. 58; л. 68 л. 83), сключено между Columbia Sportswear North America INC и Делта Галил САЩ и нейните дъщерни дружества, наричани общо лицензополучател. Съгласно споразумението Columbia предоставя на лицензополучателя лиценз за използване на търговските марки за производството, предлагане за продажба, реклама, промоция и разпространение на разрешените такси, като заплаща лицензионно възнаграждение, което е уговорено като процент от нетните продажби на разрешените стоки.

1. Лицензионно споразумение между Wilson Sporting Goods CO и Делта Галил САЩ (л. 101 л. 107 гръб) за производство, покупка с цел препродажба и разпространението на разрешените стоки от съответните търговски марки. Лицензионното възнаграждение е уговорено в размер на 6,5% от нетните продажби.

1. Лицензионно споразумение за търговска марка от 01.01.2019 г. между Converse INC и Делта Галил САЩ и Делта Текстил България ЕООД (л. 65 л. 68; л. 90 л. 98) за проектиране, разработка, производство, маркетинг, промоция, разпространение, предлагане за продажба и продажба на разрешените стоки. Уговорено е лицензионно възнаграждение в размер на 9% от нетните продажби.

1. Лицензионно споразумение от 15.07.2019 г. между ELLE (Hachette Filipacchi Presse) и Делта Галил САЩ (л. 88 л. 90), съгласно което лицензополучателят има изключително право и лиценз за използване на марката на територията на страната върху или във връзка с продуктите съгласно споразумението. Дължимото лицензионно възнаграждение се изчислява на база нетния оборот от продажби.

1. Лицензионно споразумение между Pierre Cardin (UK) Limited и Делта Текстил България ЕООД (л. 108 гръб л. 112) за пълни права за използване на търговската марка и за изключителен лиценз. Уговорени са минимални размери на продажбите и спрямо тях размери на нетните лицензионни възнаграждения, които обаче се дължат независимо дали е постигнат размерът на продажбите.

Формиран е решаващ извод, според който заплатените от дружеството суми за лицензионни такси са заплатени като условие за продажба на стоките, като същите следва да се включат към митническата стойност на основание чл. 70 във вр. с чл. 71, пар. 1, б. в от Регламент (ЕС) 952/2013. При определяне на новата митническа стойност на вноса органът е използвал метода на среднопретеглената цена на единичен брой артикул, която е формирана на база всички извършени от дружеството продажби, тъй като начинът на счетоводно отчитане на позволява изчисляване на нетните продажби по всяка една митническа декларация. При така възприетата фактическа обстановка и след извършена служебна проверка за законосъобразност на основание чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е формирал краен извод за частична основателност на жалбата. За да отмени частично оспорваното митническо решение, съдът е уважил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на 3 броя митнически декларации с дати на приемане 03.07.2019 г., 04.07.2019 г. и 11.07.2019 г. за сумите от 6 045,18 лв. мито и 11 284,34 лв. ДДС. В останалата част жалбата на дружеството е отхвърлена, като изложените мотиви се свеждат най-общо до следното: съгласно чл. 71, апр. 1, б. в от Регламент (ЕС) 952/2013 при определяне на митническата стойност съгласно чл. 70 от същия регламент към действително платната или подлежаща на плащане цена се добавят заплатените лицензионни такси. Съобразени са кумулативно необходимите предпоставки съгласно практиката на СЕС, според която необходимо е лицензионните такси да не са включени в цената по чл. 70; да са свързани с остойностяваните стоки и купувачът да е длъжен да ги заплати като условие за продажба на внасяните стоки, като е прието, че в процесния случай са налице с оглед фактическите установявания на митническите органи и представените доказателства.

Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касаторите пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи.

По касационната жалба на Директора на ТД Митница Русе: Правилно съдът е съобразил, че давността по отношение на митническите задължения е 3-годишна, като под същия нормативен режим попадат и задълженията за ДДС при внос. Съгласно чл. 124, пар. 1, б. а от Регламент (ЕС) 952/2013, озаглавен Погасяване, без да се засягат действащите разпоредби за несъбиране на размера на вносните или износните мита, съответстващи на митническо задължение при обявена със съдебно решение несъстоятелност на длъжника, митническото задължение при внос или износ се погасява, когато длъжникът вече не може да бъде уведомен за митническото си задължение съгласно член 103. Разпоредбата на чл. 103, пар. 1 предвижда, че длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало митническото задължение, а според чл. 103, пар. 3, б. б сроковете, определени в параграфи 1 и 2, се спират, когато в съответствие с член 22, параграф 6 митническите органи съобщават на длъжника мотивите, въз основа на които възнамеряват да го уведомят за митническото задължение; такова спиране се прилага считано от датата на съобщението до края на срока, в който на длъжника е предоставена възможност да изрази становището си. Относно моментът на възникване на митническото задължение чл. 77, пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 гласи, че това е моментът на приемане на митническата декларация. Доколкото не е предвиден отделен режим за ДДС при внос, задълженията за данъка с уреждат от същите разпоредби на основание чл. 56 от ЗДДС, съгласно който начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. С оглед относимата правна уредба, която правилно е съобразена и приложена от съда, касационната жалба на митническия орган е неоснователна. Митническите декларации, по отношение на които са отменени възникналите задължения за ДДС и мито, са с дати на приемане 03.07.2019 г., 04.07.2019 г. и 11.07.2019 година. На дружеството е връчено писмо с рег. 32-202037/20.06.2022 г. (л. 35, корица), издадено на основание чл. 26 от АПК във вр. с чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, с което на Делта Текстил България ЕООД е предоставена възможност да изрази становище в 30-дневен срок. Видно от разписката (л. 36) същото е получено от представител на дружеството на 30.06.2022 година. Това означава, че спрямо декларациите от 03.07.2019 г., 04.07.2019 г. и 11.07.2019 г. е налице спиране по чл. 103, пар. 3, б. б за 30 дни, колкото е предоставеният срок за изразяване на становище. Този срок започва да тече от датата на връчването 30.06.2022 г. и изтича на 30.07.2022 г., като противно на твърденията на касатора, съдът го е съобразил в мотивите си (л. 7 от съдебното решение). Съобразно това, за декларацията от 03.07.2019 г. погасителната давност следва да се изчислява като към 3-те години се добавят 30 дни спиране, или същата изтича на 02.08.2022 г., за декларацията от 04.07.2019 г. - на 03.08.2022 г., а за декларацията от 11.07.2019 г. на 10.08.2022 година. Решението, предмет на съдебен контрол, следва да се счита връчено на дружеството на 12.08.2022 г. (л. 33), тъй като в придружителното писмо е посочено, че се изпраща коректна разпечатка на акта поради установен проблем от техническо естество. Съгласно чл. 19б, ал. 1, изр. второ от ЗМ уведомяването на длъжника за размера на задължението се извършва с връчването на решението, т.е. в случая на 12.08.2022 г., което е след изтичане срока на погасителната давност за декларациите от 03.07.2019 г., 04.07.2019 г. и 11.07.2019 г. при отчитане спирането за 30 дни. Следва да се отбележи също, че не е налице колизия между вътрешното право, по-конкретно разпоредбата на чл. 19б, ал. 1, изр. второ от ЗМ, и уредбата, предвидена в чл. 102, пар. 1 и пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, според които длъжникът се уведомява за митническото задължение в предвидената форма на мястото, където възниква или се счита, че е възникнало митническото задължение в съответствие с член 87 и когато не се прилага параграф 2, длъжникът се уведомява за митническото задължение от митническите органи, когато те са в състояние да определят размера на дължимите вносни или износни мита и да вземат решение. Очевидно, съгласно цитираната уредба, начинът за уведомяване на длъжника е оставен на преценката на държавите членки. Не може да се приеме, че дружеството е уведомено още с издаване на доклада от 10.05.2022 г., тъй като производството е открито на 20.06.2022 г. с първото процесуално действие, изразяващо се в уведомяване на длъжника. Още повече, че именно с писмото му е предоставена възможност за участие и изразяване на становище, като задълженията биха могли да бъдат променени съобразно позицията на дружеството.

По касационната жалба на Делта Текстил България ЕООД: Съгласно чл. 71, пар. 1, б. в Регламент (ЕС) 952/2013 при определяне на митническата стойност съгласно член 70, към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят роялти и лицензионни такси, свързани с остойностяваните стоки, които купувачът трябва да плати пряко или косвено като условие за продажбата на остойностяваните стоки, доколкото тези роялти и такси не са включени в действително платената или подлежащата на плащане цена. За да се извърши корекция на митническата стойност, трайната практика на СЕС приема, че следва да са налице кумулативно следните три елемента: лицензионните такси не трябва да бъдат включени в действително платената или подлежащата на плащане цена, второ, те трябва да бъдат свързани с остойностяваните стоки, и трето, купувачът трябва да е длъжен да плати тези роялти или лицензионни такси като условие за продажбата на внасяните стоки (решение от 9 март 2017 г., GE Healthcare, C173/15, EU:C:2017:195, т. 35; и Решение 9 юли 2020 година, C-76/19, t. 39). В конкретния случай преценката на съда е правилна и кореспондира с доказателствата по делото, като безспорно заплатените от Делта Текстил България ЕООД към Делта Галил САЩ лицензионни такси не са включени в декларираната митническа стойност на внесените стоки, видно от счетоводните регистри на дружеството. Във връзка с въведено възражение, че лицензионните възнаграждения не са заплащани към лицензодателите, а единствено към Делта Галил САЩ, същото е неоснователно. Съгласно чл. 71, пар. 1, б. в Регламент (ЕС) 952/2013 лицензионните възнаграждения се включват при корекция на митническата стойност, независимо дали се заплащат пряко или косвено, т.е. без значение е дали са заплатени на Делта Галил САЩ и то, на свой ред, ги е превело към лицензодателите, или както е сторено с лицензионното споразумение, сключено с Pierre Cardin (UK) Limited, страна по което е само и единствено Делта Текстил България ЕООД. Съобразно съдържанието на представените лицензионни споразумения може да се изведе категоричен извод, че са изпълнени и останалите 2 предпоставки. Уговорените лицензионни възнаграждения се дължат с оглед права по повод внасяните стоки, сред които лиценз за използване на търговските марки за производството, покупка с цел препродажба, предлагане за продажба, реклама, промоция и разпространение на разрешените такси, пълни права за използване на търговската марка и за изключителен лиценз. Безспорно заплащането на уговорените лицензионни възнаграждения е и условие за продажбата на внесените стоки, като независимо от уговарянето на размер в зависимост от нетните продажби, са предвидени и твърди размери на дължимите такси, наречени гарантирани лицензионни вземания, т.е. независимо от постигнатото ниво на нетни продажби, лицензополучателят дължи лицензионни такси. Отделно, за митническото остойностяване, е без значение методът на изчисление на лицензионното възнаграждение съгласно чл. 136, пар. 1, изр. второ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, според който методът за изчисляване на размера на авторското или лицензионното възнаграждение не представлява решаващ фактор. С оглед представените споразумения и в подкрепа на извода, че заплащането на уговорените лицензионни възнаграждения е и условие за продажбата на внесените стоки, е разпоредбата на чл. 136, пар. 4, б. в от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, която предвижда, че авторските и лицензионните възнаграждения се считат за платени като условие за продажба на внесените стоки, когато е изпълнено някое от следните условия: стоките не могат да бъдат продадени на купувача или купени от него, без да бъдат заплатени авторските или лицензионните възнаграждения на лицензодателя. Безспорно Делта Текстил България ЕООД не би имал възможност да продава и произвежда стоки, носещи процесните марки, без заплащане на лицензионните споразумения.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Разноски: С оглед на резултата по спора, разноски за адвокатско, респективно за юрисконсултско възнаграждение се следват и в полза на двете страни. Общият материален интерес е 137 952,11 лв., от които уважената част от жалбата на дружеството се равнява на 17 329,52 лева. Съгласно списък по чл. 80 от ГПК (л. 48), фактура (л. 50) и платежно нареждане (л. 51) страната е заплатила 2 347,00 лв. с ДДС за адвокатски хонорар, като претендира сумата 1 955,83 лв. (без ДДС). На основание чл. 8, ал. 1 от във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес по спора от 137 952,11 лв. полагаемият размер се равнява на 10 168,08, т.е. дори с ДДС претендираният размер е в пъти по-нисък, поради което възражението за прекомерност е неоснователно. Съобразно уважената част от жалбата в полза на дружеството се следва сума в размер на 245,69 лева. Отхвърлената част от жалбата се равнява на 120 622,59 лв., спрямо която в полза на митническата администрация се следва възнаграждение за юрисконсулт. Съгласно чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. С оглед фактическата и правна сложност на спора, настоящият състав намира, че в полза на страната се дължат 300 лв., като спрямо отхвърлената част от жалбата размерът, подлежащ на присъждане, е 262,31 лева.

Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,