Решение № 9680 от 16.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция "Митница Варна" в Агенция "Митници", подадена чрез юрисконсулт Тодорова, против Решение 553 от 05.12.2022 г. на Административен съд - Плевен, постановено по адм. дело 54/2022 г. по описа на съда, с което по жалба на "Крезз" ЕООД е отменено Решение 32-423070/30.12.2021 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна към Агенция "Митници". В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Касационния жалбоподател оспорва изводите на съда, че административният акт не съдържа мотиви, както и че митническите органи неправилно са приложили чл.140 вр. чл. 141 и чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация. Касационната жалба се поддържа в писмено становище. Ответникът по касационната жалба - "Крезз" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Ботева в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Плевен е Решение 32-423070/30.12.2021 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна към Агенция Митници Агенция "Митници", с което е отказано приемането на митническата стойност на част от декларираните стоки по 17 броя митнически декларации, с които дружеството е декларирало стоки под режим свободно обращение с произход Китай за периода 30.01.2019 г. 23.09.2020 г. Определена е нова митническа стойност на внасяните от Крезз ЕООД стоки и са установени дължими суми за досъбиране - мито в размер на 4461, 90 лв. и ДДС в размер на 13849, 54 лв., или общо в размер на 18 311,44 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания, дължими от "Крезз ЕООД. При извършена съпоставка на декларираната от дружеството митническа стойност със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки е констатирано, че декларираните цени са необичайно ниски, поради което митническите органи са счели, че е налице обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност, съответно е отказано приложението на метода по чл. 70, § 1 МКС. С отсъствието на данни /място на производство, физически характеристики, качество, репутация, търговска марка / за прилагането на методите по чл. 70, § 2 от МКС е обосновано определянето на стойността по реда на чл. 74, § 3 МКС. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а оспореното решение е издадено от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. За да отмени същото, съдът е обосновал извод, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Като спорни е определил въпросите дали митническите органи са обосновали наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент, във вр. чл. 74, § 3 от МК за конкретно посочените стоки при определяне на митническата стойност по процесния внос. На първо място съдът е приел, че в случая ответникът не е ангажирал доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност с оглед прилагане на правомощието му да отхвърли договорната стойност на стоките по чл. 70 § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013, и да определи митническата стойност по методите, предвидени в чл. 74 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Според съда, в оспорения индивидуален административен акт не се съдържат констатации по какъв начин и въз основа на какъв анализ са изведени съжденията за различна от декларираната от жалбоподателя митническа стойност на стоките. Прието е, че от страна на митническите органи не са били събрани никакви доказателства относно характеристики и вид на внесените стоки - не е била направена проверка в счетоводството на дружеството, при която да се установи има ли налични количества от внесените стоки, както и каква е тяхната продажна цена. Административният съд е съобразил заключението на вещото лице по приетата в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза. На следващо място, според първоинстанционния съд, митническите органи не са извършили изискуемия от чл. 144 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 анализ, и съответно не са обосновали приложената от тях стойност по внос от трето лице. Прието е, че в решението си административния орган не е изложил конкретни факти за процесните стоки физически характеристики, качество, търговски марки, размери. Посочено е, че липсва яснота относно това какво точно представляват стоките, предмет на внос по МД. Административният съд е приел, че напълно формално от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 г, като е посочено, че липсата на мотиви за неприложимостта на всички хипотези от чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 г. е пречка за преминаване към възможността по чл. 74 § 3, на която се е позовал административният орган. Така мотивиран административният съд е приел, че Директорът на ТД Митница Варна е постановил незаконосъобразен административен акт, подлежащ на отмяна. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Спорен и пред настоящият касационен състав е въпросът дали са налице основанията за неприемане на декларираната договорна стойност като метод за определяне на митническа стойност по реда на чл. 70, параграф 1, както и законосъобразно ли е определена митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. На първо място, следва да се посочи, че в оспорвания административен акт е налице противоречие - от една страна се сочи, че са налице необичайно ниски цени на стоките, декларирани пред митническите органи. От друга - при отхвърляне приложимостта на предвидените в чл. 74, § 2, б. "а" и б. "б" от Регламент 952/2013 методи, органът посочва, че същите са неприложими, тъй като в митническите декларации, по които е осъществен вносът, не се съдържа достатъчно информация за стоките относно качество на изделията, изчерпателно описание на артикулите, материала и т.н., което не позволява прилагане на съответните методи. В тази връзка следва да се посочи, че за да обосноват основателни съмнения, митническите органи следва да извършат съпоставка на процесния внос с наличната информация, съдържаща се в митническата информационна система и базата данни, като евентуалното установяване на по-високи стойности може да бъде само индикация за деклариране на занижени цени на вносните стоки, но същите, сами по себе си, не могат да послужат за определяне на по-високи от декларираните стойности. В конкретния случай, от оспорения индивидуален административен акт изобщо не става ясно как е формиран извод, че са налице необичайно ниски цени на стоките съобразно декларираната им договорна стойност. Посочва се единствено, че е открито разминаване със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, но не е посочено какъв е този размер и на какви обективни данни почива. Предвид горното не съществуват предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. В случая, при определяне на новата митническа стойност за внесените стоки по митническите декларации подадени от дружеството за периода 30.01.2019 г. 23.09.2020 г. митническите органи се позовават на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. По силата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от букви а) до г) от Регламент (ЕС) 952/2013. Според чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. При издаването на административният акт само формално органът се е позовал на относимата правна уредба. Правилно административният съд е приел, че митническите органи не са изложили конкретни мотиви, защо е приложим именно реда по чл. 74, § 3 от Регламента за определяне на митническата стойност на стоката, като неясно е и как е направен изборът на администрацията до конкретната стойност в решението. Липсва извършен анализ защо не могат да бъдат ползвани методите по чл. 74, § 2, б. "а" "г" от Регламента. Обоснован е и решаващият извод на административния съд, че липсват мотиви в митническия акт относно използваната информация за определяне на митническата стойност по реда на 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на "Крезз" ЕООД разноски в размер на 1 320 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно завишено, доколкото е под минималния размер по чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение