Решение № 233 от 10.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8374/2016 г.

Решение № 233 от 10.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8374/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам.-министъра на здравеопазването, подадена чрез юрк. Любомирова, срещу решение № 2740 от 21.04.2016 г., постановено по адм. д. № 8279/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което е обявена нищожността на заповед № РД-20-159/23.07.2015 г. на заместник-министъра на здравеопазването. Изложените доводи за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - М. Х. В., лично и чрез пълномощника си адвокат Николова моли решението да бъде оставено в сила и да й бъдат присъдени разноските, направени пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 2740 от 21.04.2016 г. Административен съд - С.-град, е обявил нищожността на заповед № РД-20-159/23.07.2015 г. на зам.-министъра на здравеопазването, с която на М. Х. В. е отказано поисканото заплащане за сметка на бюджета на Министерство на здравеопазването за стереорадиохирургия в чужбина със следните мотиви: пациентката има право да избере между оперативно и лечение с радиохирургия, но това не е подкрепено от медицинска необходимост, а от лично предпочитание, за което не е предвидено финансиране съгласно изискванията на чл. 82 от Закона за здравето. С оглед медицинската целесъобразност, най-подходящо в конкретния случай е оперативното лечение, което може да бъде извършено в клиники в страната със структури по неврохирургия, като финансирането е осигурено от Националната здравноосигурителна каса, чрез клинични пътеки. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12/22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, лечението на пациента в чужбина може да бъде заплатено чрез Министерство на здравеопазването в случай, че е необходим метод, който не се прилага в Р. Б., и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика. Съдебното решение - предмет на касационен контрол, не страда от визираните в жалбата отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С постановеното решение Административен съд - С.-град е приел оспорената заповед за нищожна на основание чл. 177, ал. 2 от АПК (погрешно изписано чл. 172, ал. 2 от АПК), след като е обосновал правилния извод за издаването й в противоречие с влязлото в сила решение № 7901 от 29.06.2015 г. по адм. д. № 15747/2014 г. на Върховния административен съд. С влязлото в сила съдебно решение е отменена предишна заповед № РД-22-137 от 24.07.2013 г., издадена от заместник - министъра на здравеопазването, с която на М. Х. В. е отказано заплащане от бюджета на министерството на здравеопазването с мотив, че съгласно чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. по реда на наредбата се заплаща лечение в чужбина чрез необходимия за конкретния пациент метод, който не е приложим в Р. Б., когато същият се прилага в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика, а в случая малките размери на тумора, от който страда заявителката и разположението му в достъпна за отстраняване зона, която не е рискова, прави формацията подходяща за хирургично отстраняване като най - добрата алтернатива. Административният орган е обосновал отказа с аргумента, че отстраняването на туморната формация може да бъде извършено в Р. Б. В отменителното съдебно решение е прието, че законовата норма на чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето (ЗЗ) предвижда предоставянето на медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, които са свързани със заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването. Преди подаване на заявлението, на В. е извършено частично отстраняване на туморната формация в МБАЛ "Токуда", под ултразвуков контрол, като според решаващия състав, след като е поставено началото на избрания от лекуващия лекар и от онкологичния комитет при посоченото лечебно заведение лечебен алгоритъм, оттук нататък следването на този алгоритъм за лечение на пациентката е бил задължителен. Върховният административен съд е посочил още, че с § 1, т. 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 40 от 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (обн. ДВ, бр. 106 от 23.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г., според нейния § 4), министърът на здравеопазването е допълнил Списъка на клиничните пътеки с нова Клинична пътека № 258.4 "Роботизирана радиохирургия на онкологични и неонкологични заболявания". Предвид изложеното тричленният състав на Върховният административен съд е стигнал до крайния правен извод, че решението на Административен съд - С.-град, с което първоначалната жалба на М. В. срещу заповед № РД-22-137/24.07.2013 г. на заместник-министъра на здравеопазването е била отхвърлена, е постановено в нарушение на материалния закон и по-конкретно на чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗ, което от своя страна е наложило на основание чл. 222, ал. 1 от АПК съдебното решение да бъде отменено и вместо него е постановено отмяна на заповедта и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК са дадени от съда указания по тълкуването и прилагането на чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗ, които са задължителни за съответния компетентен административен орган, който решава въпроса по същество. С оспорената заповед зам. министърът е отказал заплащане на финансиране за провеждане на лечение в чужбина, като без да се съобрази с дадените от съда указания относно приложимия закон, е изложил мотиви за неизпълнение на материалноправните предпоставки по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето. Допуснато е пряко противоречие с дадените указания с влязлото в сила съдебно решение, поради което с обжалваното съдебно решение Административен съд - С.-град правилно е обявил оспорения акт за нищожен на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. Към изложените съображения следва да се добави, че към момента на постановяване на влязлото в сила решение на Върховния административен съд (м. юни 2015 г.) разпоредбата на § 1, т. 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 40 от 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, с която е допълнен Списъкът на клиничните пътеки с нова Клинична пътека № 258.4 "Роботизирана радиохирургия на онкологични и неонкологични заболявания", е била в сила, което е посочено в отменителното решение на Върховния административен съд, което не е съобразено от административния орган при издаване на процесната заповед. При новото произнасяне административният орган е длъжен да изпълни дадените му указания в влязлото в сила съдебно решение на Върховния административен съд, цитирано по-горе. Предпоставката за прилагане на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК е волеизявлението на органа след влизане в сила на съдебното решение да е със същото съдържание като отменения, т. е. да е налице тъждество както в разпоредените права и задължения, така и във фактическото основание. По силата на чл. 34, ал. 2 от наредбата съдът не е оправомощен да издаде съдебен акт, с който разрешава/отказва заплащане на дейност по чл. 1, ал. 2. Такива органи са министърът на здравеопазването или оправомощено от него длъжностно лице. Но по силата на чл. 173, ал. 2 АПК при изпращане (връщане) на преписката на административния орган за ново произнасяне, указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за административния орган. Заявлението е било повторно разгледано на заседания на Комисията за лечение в чужбина, проведени на 06.07.2015 г. и на 13.07.2015 г., след вземането на становища от консилиум от неврохирурзи и лъчетерапевти. Помощният орган по Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията за реда и за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето е приел, че поисканото лечение може да се осъществи в страната по оперативен метод. При конкретния пациент не се изисква метод, който не прилага в страната. Със заповед № РД-20-159/23.07.2015 г. на зам.-министъра на здравеопазването на Василева отново е отказано заплащане на лечение в чужбина с аргументи, че не е необходимо провеждане на лечение чрез стереорадиохирургия в чужбина, тъй като оперативният метод е по-подходящ в случая за лечението на заболяването на Василева, и се осъществява в лечебните заведения в Р. Б., и попада в обхвата на дейностите, които се финансират от НЗОК. Неоснователни са доводите на касатора, че след връщането на преписката за ново произнасяне, административното производство следва да започне отначало и е необходимо за бъдат изследвани всички основания, включително и нововъзникналите факти, във връзка с издаването на административния акт. От значение би имало само настъпването на нов правопроменящ юридически факт, който може да преодолее установения от съда материалноправен порок. Относими по предмета на спора нови правопораждащи или правопогасяващи факти, които да са обсъждани или да са взети предвид от административния орган, не са налице и обосновано административният съд е констатирал предпоставките на чл. 177, ал. 2 от АПК, детерминиращи нищожност на издадения повторен отказ. Съгласно визираната разпоредба актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Повторно издаденият акт, включително отказ, със същото съдържание като отменения не поражда правни последици. Еднакво е съдържанието, когато са разпоредени същите права и задължения на същите фактически основания. Нищожен е и актът, издаден в нарушение на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на материалния закон от съда. Ирелевантни за настоящия спор са всички повторно обсъждани обстоятелства, по които съдебна инстанция се е произнесла при разглеждането на първия отказ. С действията си след влизането в сила на отменителното решение, административният орган е пререшил спора относно съществуването на правото на финансиране на лечението, незачитайки постановеното съдебно решение. Неизпълнението на задължението му да се съобрази с указанията, произтичащи от влязлото в сила съдебно решение, води до основание за налагане на административно наказание глоба от 200 до 2000 лева за длъжностното лице на основание чл. 304 АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изцяло съображенията на Административен съд - С.-град, изложени в мотивите на неговото решение, като валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде потвърдено, като преписката следва да се върне на административния орган за ново разглеждане и произнасяне съобразно задължителните указания на Върховния административен съд, дадени в мотивите на решение № 7901 от 29.06.2015 г. по адм. д. № 15747/2014 г. С оглед изхода на спора, следва да се уважи искането на ответницата по касация за присъждане на разноски в размер на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Водим от горното и на основания чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,