Решение № 4916 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 37/2017 г.

Решение № 4916 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 37/2017 г., VI о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), против Решение № 6954/09.11.2016 г. по адм. дело № 7461/2016 г. на Административен съд С.-град. Доводите в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на съдебния акт - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че макар да не е упоменато изрично в чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето, на застрахователите е признато право на възражение против актовете на органите на медицинската експертиза, като това право произтича от възникването на правни последици за застрахователя от съответния акт. Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по делото - М. Д. М. от гр. С., в писмено становище, чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените в касационното производство разноски в размер на 1000 лв. за процесуално представителство, съгласно договор за правна помощ. Останалите ответници - РУСО С. и ЗАД "Б. В. И. Груп", не се явяват и не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Посочва, че е налице произнасяне от НЕЛК, без да е надлежно сезирана от заинтересовано лице или орган, които са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), поради което е налице липса на компетентност при произнасяне на решението от НЕЛК. Счита, че изводът на нищожност на експертното решение № 0620 от заседание № 083/22.06.2016 г. на НЕЛК е в съответствие с приложимия закон. Върховният административен съд в този си състав приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима, като депозирана в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на М. Д. М. от гр. С., против експертно Решение № 0620 от заседание № 083/22.06.2016 г. на НЕЛК, с което е отменено експертно Решение № 3134 от заседание № 162/29.09.2015 г. на ТЕЛК за общи заболявания при II МБАЛ - С., с което на М. Д. М. е определен краен процент на трайно намалена работоспособност (ТНР) 72 % и се връща експертното решение на ТЕЛК за ново освидетелстване на лицето. С обжалваното решение първоинстанционният съд е прогласил нищожност на процесното експертно решение на НЕЛК, като е приел, че оспореният акт е постановен при липса на компетентност на административния орган за произнасяне. Посочил е, че НЕЛК се е произнесла, без да бъде сезирана от заинтересовано лице или орган по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗЗ. Приел е също, че оспореното експертно решение № 0620 от заседание № 083/22.06.2016 г. на НЕЛК е постановено почти девет месеца след издаването на експертно решение № 3134 от заседание № 162/29.09.2015 г. на ТЕЛК, което е след изтичане на тримесечния законово определен преклузивен срок по чл. 113, ал. 1 от ЗЗ и следователно НЕЛК не е била компетентна и не е следвало да отменя решенията на ТЕЛК. Така постановеното решение е правилно. Безспорно е от данните по делото, че с експертно решение № 3134 от заседание № 162/29.09.2015 г. на ТЕЛК за общи заболявания при II МБАЛ - С., на М. М. е определен краен процент на трайно намалена работоспособност 72 %, което не е обжалвано и е влязло в сила на 27.10.2015 г. С молба вх. № Ж-10650/06.11.2015 г. началник отдел "Ликвидация" към ЗАД "Б. В. И. груп" АД, в качеството му на пълномощник на изпълнителния директор на дружеството и на прокуриста на същото, упълномощен за това с пълномощно № 176/31.07.2013 г. е изразил несъгласие с изчисляването на крайния процент на ТНР на М. М. и е поискал преразглеждане на процента ТНР, определен с експертното решение на ТЕЛК. С издаденото експертно решение в отговор на искането на началник отдел "Ликвидация" към ЗАД "Б. В. И. Груп" за преразглеждане на волеизявлението на ТЕЛК, НЕЛК е отменил експертното решение на ТЕЛК за общи заболявания при II МБАЛ - С., с което на М. Д. М. е определен краен процент на трайно намалена работоспособност (ТНР) 72 % и е върнал експертното решение на ТЕЛК за ново освидетелстване на лицето. При изяснена фактическа обстановка, съответстваща на доказателствата по делото, съдът е извел обоснован извод за нищожност на оспореното експертно решение на НЕЛК, като постановено при липса на компетентност на административния орган за произнасяне. Разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ЗЗ посочва изчерпателно заинтересованите лица и органи, които могат да обжалват и да подават възражения срещу актове на органите на медицинската експертиза: освидетелстваните, осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността. Посочената правна уредба категорично урежда правото на обжалване на решенията на ТЕЛК само от заинтересованите лица и органи, посочени в чл. 112 от ЗЗ. Оспореното по съдебен ред експертно решение на НЕЛК е постановено без де е налице надлежно сезиране от заинтересовано лице или орган по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗЗ. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че експертното решение на НЕЛК засяга ЗАД "Б. В. И. Груп" в качеството му на застраховател и единственият начин да се защити срещу претенцията на освидетелстваното с експертното решение на ТЕЛК е да оспори законосъобразността му по реда на чл. 112, ал. 1 от ЗЗ. В случая, застрахователното дружество не е осигурител по смисъла на легалното определение, дадено в чл. 5, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, а обстоятелството за наличието на застраховка "Живот" също не го прави заинтересовано лице по смисъла на чл. 112, ал. 1 от ЗЗ. Изводът на първоинстанционния съд, че за НЕЛК не е съществувало законово правомощие да се произнесе по жалбата на началник отдел "Ликвидация" към ЗАД "Б. В. И. Груп" АД, с която се изразява несъгласие с изчисляването на крайния процент на ТНР 72 % на М. М. и се прави искане за преразглеждане на процента на ТНР, определен с експертното решение на ТЕЛК е законосъобразен. С разпоредбата на чл. 113 от ЗЗ е предвидено, че органите на медицинската експертиза могат и по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки или непълноти в тримесечен срок от постановяването им. Както правилно е приел първоинстанционният съд, в случая за НЕЛК не е налице и хипотезата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗ, тъй като експертното решение на ТЕЛК не е отменено в тримесечен срок от постановяването му, каквото е императивното изискване на посочената разпоредба а и произнасянето в случая е станало не служебно по инициатива на НЕЛК а въз основа сезирането от началник отдел "Ликвидация" към ЗАД "Б. В. И. Груп" АД, изрично отразено в графата "Обжалвани заинтересовани лица и органи" от решението. Предвид изложеното настоящият състав на Върховния административен съд, приема, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по делото М. Д. М. от гр. С. за присъждане на разноски в касационната инстанция в размер на 1000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по представен Договор за правна защита и съдействие от 01.02.2017 г., се явява основателна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,