Решение № 2239 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 410/2018 г.

Решение № 2239 от 20.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 410/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на З. Ж. Т. от гр. В., подадено чрез процесуалния му представител адв. Д. Янакиев, за отмяна на влязлото в сила определение № 14912/5.12.2017 г., постановено по адм. д. № 12365/2017. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на I отделение. В искането се твърди, че съдебният акт, чиято отмяна се иска, противоречи на постановено друго влязло в сила определение № 10829 от 11.09.2017 г. по адм. д. № 9442/2017 г по описа на ВАС, I отделение, при наличие на пълно тъждество на делата по предмет и страни. По обстойно изложени доводи, голямата част от които относими към правилността на атакуваното определение, претендира наличие на отменителното основание по чл. 239, т. 4 АПК и моли второто определение на касационната инстанция да бъде отменено. Ответникът по искането за отмяна - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, гр. В., в писмено възражение изразява становище за неоснователност на искането. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за защита по настоящото производство. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно, предвид следното: . С Определение № 1807/30.06.2017 г. по адм. дело № 1577/2017 г. Административен съд - В. прекратил производството по делото като приел, че жалбата е недопустима поради просрочие. С Определение № 10829/11.09.2017 г. постановено по административно дело № 9442/2017 г., Върховният административен съд отменил това прекратително определение с мотив, че от органа по приходите не е била съобразена промяната на адреса на жалбоподателя и потвърдителното решение на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. да се връчи на новия адрес на лицето. ВАС приел за необосновани изводите за редовно връчване на потвърдителното решение на ДД "ОДОП" с дата 6.10.2016 г. и съответно за незаконосъобразен изводът за просрочие на жалбата, подадена на 31.05.2017 г. по съображения, че жалбоподателят е уведомил ТД на НАП-В. на 16.09.2016 г. и това уведомяване е осъществено преди осъществяване на връчването на решение № 252/9.08.2016 г. на ДД "ОДОП" на жалбоподателя. С оглед горното Върховният административен съд върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С определение № 14912/05.12.2017 г. по адм. д. № 12365/2017 г. на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска, е оставено в сила определение № 2639/2.10.2017 г., постановено по административно дело № 1577/2017 г. по описа на Административен съд - В., с което отново е оставена без разглеждане, като просрочена, жалбата на З. Ж. Т. от гр. В., подадена против РА № Р-03-140316-091-001/11.04.2016 г. на орган по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 252/9.08.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. В., и производството по делото е прекратено. С това определение, съдът отново е оставил жалбата на Томов без разглеждане, но приел, че тя е просрочена на друго основание, а именно, че при проведена нова процедура по връчване на Решение № 252/9.08.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В., на новозаявения адрес на жалбоподателя / гр. В. ул. "Бели лилии" № 30, ет. ... ап. ... /е изпратено писмо с обратна разписка, върната с отбелязване "непотърсена", след което са извършени две посещения, документирани с протоколи № 0189945/21.11.2016 г. и № 0191153/12.12.2016 г. и тъй като и при двете посещения жалбоподателят или упълномощено лице не са открити за връчване на решението, било изготвено уведомително писмо по чл. 32 ДОПК, също неполучено. Съдът съобразил, че изготвеното при тези обстоятелства съобщение № 22725-7/4.01.2017 г. е поставено на таблото на 4.01.2017 г. и свалено на 19.01.2017 г., поради което приел, че с изтичането на 14-дневния срок по чл. 32, ал. 6 ДОПК, е редовно връчено на 19.01.2017 г., освен че съобщението е публикувано и на интернет страницата на НАП. По тези съображения съдът е счел, че са спазени всички изисквания за връчване на съобщението по реда на чл. 32 ДОПК и смятано по правилата на чл. 22, ал. 6 от ДОПК, считано от 19.01.2017 г., жалбата против РА № Р-03-140316-091-001/11.04.2016 г. е просрочена- като подадена на 31.05.2017 г., т. е. след изтичане на срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК. Като довод за приложимостта на разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК в настоящото производство по отмяна на влязлото в сила определение на ВАС се сочи пълно тъждество на делата по предмет и страни, което-видно от изложеното по-горе, не е налице. Отмяната на влязло в сила съдебно решение е извънреден способ и разпоредбата на чл. 239 от АПК изчерпателно изброява случаите, в коите тя е допустима, а за да е приложима хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК следва да се установи в настоящото производство, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Само при установяване на комулативно наличие на тези предпоставки, съгласно чл. 244, ал. 2 АПК, съдът отменя неправилното решение. От изложеното по-горе е видно, че противопоставеният на процесното определение съдебен акт е постановен на друго основание. З. В. административен съд в настоящия петчленен състав намира, че в случая няма идентичност на основанията, респективно несъвместимост между тях, още по-малко противоречие между две съдебни решения, разрешаващи по същество един и същи спор в две различни съдебни производства, поради което не са налице предпоставките на чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на процесното определение на тричленния състав на ВАС на посоченото основание. Останалите оплаквания в искането за отмяна -за неправилност на изводите на съда са доводи, относими към законосъобразността на посоченото определение, но не и към посоченото основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 от АПК, на които се основава искането, поради което не се следва да се обсъждат в настоящото производство. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав приема, че искането за отмяна е неоснователно и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК следва да се отхвърли. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 249 АПК, е направено своевременно и е основателно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в ДВ бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. за защита пред ВАС, които да се заплатят от молителя. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, Първа колегия