Решение № 393 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1207/2008 г.

Решение № 393 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1207/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационната жалба на С. И. Й., Д. В. Й. и Р. В. Й. от с. К., чрез пълномощника им адв. В. К., против въззивното решение от 12.11.2007 г. по гр. д. № 303/2007 г. на Софийски градски съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение от 16.11.2006 г. по гр. д. № 12653/2005 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иска им против С. о. - р. "П" за признаване правото им на собственост на основание давностно владение върху имот с площ 1 413 кв. м. от имот пл. № 410 /стар 575/, целият с площ 2 292 кв. м., подробно индивидуализиран по букви в скицата на вещото лице П. П. от 2.05.2007 г., представляваща неразделна част от решението. Касаторите поддържат становище за необоснованост на направените изводи и нарушение на материалния и процесуалния закон и молят решението да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав. В съдебно заседание пред касационната инстанция чрез пълномощника им адв. Д. Б. молят след отмяна на въззивното решение да се постанови друго, с което искът им бъде уважен. С. о., р. "П" не е взела становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд на РБ, в настоящият си състав на II гражданско отделение, като обсъди заявените в нея основания във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предмет на спора за собственост между страните е част от имот, заснет в кадастралния план с № 4* която част се намира извън очертанията на регулационния план. Ищците са поддържали, че са собственици и на тази част от целия имот, заснет с № 575 по стария кадастрален план от 1958 г., по наследство и давностно владение и са искали да се признае по отношение на ответната о. т. им право. С помощта на техническите експертизи по делото е установено, че имотът с № 575 по стария кад. план от 1958 г. е бил с площ 2 292 кв. м., като част от него с площ 879 кв. м. е попаднала в регулационния план от 1959 г. - в съсобствен парцел ****, отреден за имот 575 и 574. Останалата част от имота с площ 1 413 кв. м. е останала извън регулацията, като целият имот е записан на името на В. Й. Ш., видно и от представения разписен лист. За урегулираната част от имота собственикът се е снабдил с нотариален акт през 1963 г. и са налице последващи разпоредителни сделки. За да отхвърли предявения установителен иск за собственост за частта от имота извън регулацията, въззивният съд е приел, че не е налице идентичност между частта от имота по стария кадастрален план и тази по новия неодобрен такъв, в който имотът фигурира с № 4* като се е позовал на заключението на в. л. П. П. и комбинираната скица към него - л. 16 от въззивното производство, от която се установява действително разлика в площта на стария и новия имот, заснет в кадастъра. От заключението се установява, че спорната неурегулирана част от имот № 410 е в размер на 1 089 кв. м., т. е. по-малка площ от претендираната, поради което и съдът е приел, че няма пълно покритие с частта от стария имот. Освен това не е установено и твърдяното придобивно основание - давност, като съдът не е кредитирал показанията на разпитаната свидетелка Р. Д., без да изложи съображения за този извод. Въззивното решение е неправилно и необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка по делото в нарушение на чл. 186 и чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което и подлежи на отмяна. По делото са приети и в първоинстанционното производство, и във въззивното, заключения на технически експертизи, установяващи по несъмнен начин заснемането на имота в кадастралния план от 1958 г. и в новия неодобрен такъв. Заключението пред първата инстанция е установило местоположението на "много стара ограда от стари колове, бодлива тел и жива /стара/ растителност, плет и дървета, камък" по посочените в зелен цвят точки на приложената на л. 60 от делото скица, както и местоположението на стара врата между т. т. V и VI, т. е. именно в останалата извън регулацията част от имота установено е, че същият /№ 575/ е записан на името на наследодателя В, и по тези обстоятелства не е имало спор между страните. Не е оспорено и твърдението на ищците, че имотът не е бил отчуждаван, нито актуван за държавен, респ. общински. Свидетелските показания за упражнявано владение в границите по съществуващата ограда, включваща и спорната неурегулирана площ не са опровергани от други доказателства, а за некредитирането им от въззивния съд не са изложени съображения, поради което и изводите му за неоснователност на иска по изложените съображения са необосновани. Въззивният съд е следвало да изследва и изложи съображения относно правния статут на спорния имот - неурегулираната част от заснетия в кадастъра имот, с оглед поставения за решаване спор относно правото на собственост, породен от становището на общината за приложението на ЗСПЗЗ относно него /писмо от 8.12.2003 г./. Решаването на този спор за собственост налага изясняване на въпросите относно характера му на селищен имот или земеделски, с оглед възможността в първия случай наследодателят В да е запазил собствеността върху целия имот в реалните му граници. Данните по делото са за записването на негово име в разписния лист на целия имот пл. № 5* като следва да се съобрази и липсата на данни за отчуждаване, респ. обезщетяване по ПМС № 216/61 г. или актуване на основание 404 Разпореждане на Бюрото на МС, в който случай имотите са се предавали безвъзмездно за ползуване от ОбНС. В настоящия случай имотът продължава да е ограден със старата си ограда, входната порта е показана в спорния имот в заключението, прието от районния съд, поради което и установеното от разпитаната свидетелка обосновава извод за твърдяното от ищците владение в границите на целия имот, който факт изключва възможността неурегулираната част да е внесена в ТКЗС. В тази насока следва да се съобрази и момента на образуване на стопанството, имало ли е план към този момент и попадал ли е имотът в него, в който случай собственикът, дори и да е бил член-кооператор е могъл да запази собствеността в реалните й граници, съгласно ПрУ ТКЗС /54 г., и последващия от 1968 г. Ако това е така, то частта от имота, останала извън регулацията от 1959 г., не е имала статут на кооперативно земеползуване и налага изследване на въпроса дали не са съществували ограничения за придобиването по давност съгласно ЗРПВПВННИ/58 г., чието действие е разширено относно неурегулираните имоти с Указа за регулиране на правните сделки с някои недвижими имоти /в. Изв. бр. 32/62 г. и Правилника за негово приложение /Д. в. бр. 46/62 г./, както и се съобрази приложението на Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София, в първоначалната му редакция в. Изв. бр. 89/1961 г. и периода на евентуалните ограничения за придобиването по давност, включително по ЗСГ/73 г. и последиците на продължилото след отпадането им владение. За изясняване на всички тези обстоятелства делото следва да се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), ВКС, II г. о. в настоящият състав