Решение № 2943 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9239/2013 г.

Решение № 2943 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9239/2013 г., VIII о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба, подадена от "Автобусни превози"АД - в несъстоятелност, против решение № 293/29.05.2013 г., постановено по адм. д. 506/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 15-1102807/28.12.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново, в частта, потвърдена с Решение № 176/02.04.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централно управление на Националната агенция за приходите - Велико Търново (ДД "ОУИ"). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е недопустимо и неправилно поради нарушаване на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се твърди, че в хода на делото са събрани достатъчно доказателства - складови разписки и протоколи за предаване на материални запаси, установяващи обстоятелството, че е получател по облагаеми доставки. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено оспореното решение по съображения, изложени в касационната жалба като се позовава и на практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). Не претендира са разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1432,36 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение № 293/29.05.2013 г., постановено по адм. д. 506/2012 г. по описа на АС - Велико Търново е отхвърлена жалбата против РА № 15-1102807/28.12.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново, в частта, потвърдена с Решение № 176/02.04.2012 г. на ДД"ОУИ" - Велико Търново, с която за данъчни периоди от м. 01 до м. 12.2007 г., от м. 01 до м. 12.2008 г., м. 01, 03 - 09 и 11.2009 г., м. 02 и м. 11.2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 35 309.16 лева и са начислени лихви в тази връзка - 13 359.26 лева. Административният съд приема, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, в съответствие с материалноправните разпоредби, защото законосъобразно органите по приходите са отказали да признаят право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактури, издадени от "Глобал стил" ЕООД, "ЛТ трейдинг" ЕООД, "Металинвест" ЕООД, "Ник трейд" ЕООД, "Автоситомир" ЕООД, "Воалит" ЕООД, "Лео скин" ЕООД, "Електрокомерс и инженеринг" ЕООД и "Богиел" ЕООД, които не отразяват реални облагаеми доставки. АС-Велико Търново приема, че "Автобусни превози"АД - в несъстоятелност не е ангажирал достатъчно доказателства, които да обосноват извода, че правото на признаване на данъчен кредит по спорните данъчни фактури е надлежно упражнено, защото не е установено притежаването и предаването на стоките от издателите на фактурите, извършването на услугите и възможността да бъдат извършени, част от фактурите не са отразени в дневниците за продажби и справките декларации за съответните периоди на издателите на фактурите. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Решението на АС - Велико Търново е изключително подробно, задълбочено и аналитично. При подробно обсъдени доказателства, събрани по делото без допуснати процесуални нарушения, е установена правилно фактическата обстановка по спора и е приложен правилно материалния закон. По отношение на всеки един от издателите на спорните фактури е проведено установяване относно предмета на отделните фактури и възможността за изпълнение на фактурираните доставки. Обсъдени са представените доказателства и правилно е прието за установено, че липсват преки доказателства за наличието на реални облагаеми доставки по тези фактури. Липсват договори, заявки, приемо-предавателни протоколи, каквито и да е било доказателства за транспорт на стоките или наличие на кадрова и техническа обезпеченост за извършване на услугите. Правилна е преценката на решаващия съд относно фактите, които се установяват със складовите разписки и другите вътрешно отчетни документи. Тези писмени доказателства представляват частни документи, съставени само от служители на ревизираното лице и отразяващи само движението на стоки вътре в предприятието му, но не и предаване на тези стоки от доставчици, респективно тяхното получаване. В никакъв случай не може да се приеме, че от тези документи се установява, че издателите на спорните фактури са доставили фактурираните стоки. Правилно е прието от АС-Велико Търново, че по делото не са ангажирани и представени никакви преки доказателства относно извършването на фактурираните услуги, представляващи авторемонти и други дейности в полза на ревизираното лице. Не са допуснати процесуални нарушения при преценка доказателствената стойност на заключението на вещото лице, което е изготвено само въз основа на проверени счетоводни данни на "Автобусни превози"АД - в несъстоятелност, но не и при издателите на спорните фактури. Не се спори, че нито един от издателите на спорните фактури "Глобал стил" ЕООД, "ЛТ трейдинг" ЕООД, "Металинвест" ЕООД, "Ник трейд" ЕООД, "Автоситомир" ЕООД, "Воалит" ЕООД, "Лео скин" ЕООД, "Електрокомерс и инженеринг" ЕООД и "Богиел" ЕООД не е намерен на декларирания адрес за кореспонденция и не е установен контакт с техен представител както по време на ревизията, така и в съдебната фаза на производството. Не се спори, че с изключение на "Богиел" ЕООД, чийто управител изрично е заявил, че не притежава исканите документи, нито един от издателите на фактурите не е представил поисканите му при насрещните проверки документи, които биха установили реалност на спорните доставки на стоки и услуги. Като е достигнал до правен извод за законосъобразност на РА административният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, органът по приходите правилно е приел, че данъкът е начислен неправомерно, респективно не налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Административният съд е съобразил и практиката на СЕС (с предишно наименование Съд на Европейската общност), в която е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци (Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (C - 454/98, Сборник 2000, стр. I-06973), цитирани и от първоинстанционният съд, който като съд по фактите приема за недоказано осъществяването на реални доставки по спорните фактури. В този смисъл е неоснователно позоваването в касационната жалба и становището по същество на спора в съдебно заседание, представляващо цитат от диспозитива на Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11. Нито АС - Велико Търново, нито органите по приходите са разместили доказателствената тежест относно относимите към спора факти. Неправилно е разбирането на ревизираното лице, че от него е изискано доказване на материално-техническата обезпеченост на издателите на фактурите, по които то е упражнило право на приспадане. Административният съд правилно е приел, че "Автобусни превози"АД - в несъстоятелност носи доказателствената тежест при условията на пълно доказване на фактите, от които черпи декларираните права, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоки/услуги по всяка една от фактурите, по която е упражнил право на данъчен кредит. За тези факти са допустими множество различни доказателства, каквито по делото не са ангажирани. Тези доказателства е възможно да не изхождат от издателите на фактури, които органите по приходите не са намерили при извършваните в съответствие с процесуалния закон насрещни проверки. За обективно осъществени факти, при които би следвало да е участвало и ревизираното лице е нормално да са оставени обективни следи (доказателства), с които данъчнозадълженото лице да разполага и да ангажира като доказателства в процеса по установяване на декларираните от него права. В случая такива доказателства не са събрани. Въпреки липсата на доводи за наличието на измама, правилно решаващият съд е разгледал всички относими към спора установени обстоятелства и е приел, че при липса на облагаема доставка, логически е изключена добросъвестността на получателя, защото като той като страна по договор знае или би трябвало да знае, че не е получил определена стока и/или услуга реално. (аргументи в този смисъл и в Решение на СЕС от 13 Февруари 2014 г. по дело "Макс Пен" ЕООД, С-18/13). Нормалния стопански оборот и предвидимата икономическа логика на отношенията между добросъвестни търговци предполага сключването и изпълнението на договори с разпознаваеми и проследими търговци, с които да се поддържат постоянни или инцидентни търговски контакти, но при взаимно доверие и коректност. В случая по отношение на нито един от издателите на фактури не е установено подобно поведение. "Автобусни превози"АД - в несъстоятелност притежава само данъчни фактури, които са надлежно осчетоводени само в неговото счетоводство, но никакви други доказателства за получаване на стоките и услугите, чиято реалност е поставена под сериозно съмнение от извършените обективни насрещни проверки на издателите им. В този смисъл е възможно да се приеме, че проведеното събиране на данни по време на ревизията с извършване на задълбочени насрещни проверки, както на адресите на издателите на фактури, така и в базата данни на НАП отразява данъчна практика по установяване на обективни данни за недобросъвестно поведение на участник в декларираните доставки. Липсата на преки доказателства за реалността на доставките на стоки и услуги не се компенсира със заключението на вещото лице, което е проверявало само счетоводните записвания при ревизираното лице, за които не е имало спор, че са редовно водени. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответникът не е направил разноски, не е представляван от юрисконсулт в открито съдебно заседание на касационната инстанция, разноски за юрисконсултско възнаграждение са му присъдени от първата инстанция, поради което независимо от изхода на делото и направеното искане, допълнителни разноски не му се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение