Решение № 8480 от 4.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Скил Строй ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [адрес], чрез процесуалния представител адв. Симеонов, против Решение 4098/22.06.2021 г., постановено по адм. дело 1164/2021 г. по описа на Административен съд София-град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-22221219004306-091-001/24.01.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение 1880/14.12.2020 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът навежда доводи за нищожност на процесния РА и по съществото на спора като счита изводите на административния съд и в двата случая за неправилни и в противоречие с доказателствата по делото. Според съображенията в жалбата, съдът не е осъществил дължимата проверка по отношение на валидността на РА. Посочва се, че ответникът не е провел успешно доказване на обстоятелствата, породили обективната невъзможност за възлагане на ревизията от титуляра и прехвърляне на компетентността на заместващия го орган по приходите без това да е отбелязано в мотивите на съда. Касаторът счита решението по същество за постановено при неправилно интерпретиране на установената фактическа обстановка и доказателствата, сочещи реалност на процесните доставки. Поддържа, че изводите на съда в тази част не са съобразени със задължителната практика на СЕС по аналогични случаи. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на оплакванията. Искането от съда е за отмяна на оспореното решение като неправилно и необосновано и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се прогласи нищожността или алтернативно, да се отмени процесният РА като незаконосъобразен. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба и искането от съда. Претендира присъждане на направените от дружеството деловодни разноски. Ответникът директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Михайлова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждения в размер на 1 198,63 лв. за касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Аргументира предложение за отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, с оглед наложената в разпоредбата на чл. 220 АПК забрана за фактически установявания от касационната инстанция и неизпълнението на задължението за служебно изясняване на въпроса за валидността на оспорения РА съгласно чл. 9, ал. 3 и чл. 170, ал. 3 АПК. Счита, че по съществото на спора постановеното решение е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е РА Р-22221219004306-091-001/24.01.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение 1880/14.12.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 03, м. 04, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09 и м. 10.2018 г. в общ размер на 19 481,61 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 2 806,18 лв. След анализ на процесуалните действия на органите по приходите и на събраните в производството доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, при спазване на административнопроцесуалните и материалноправните норми и изискването за мотивираност на съдържащите се в него изводи. За да обоснове направеното заключение съдът е установил, че ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22221219004306-020-001/08.07.2019 г., която е била връчена на ревизираното лице на 16.07.2019 г. Предмет на ревизията са задълженията на Скил Строй ЕООД по ЗДДС за данъчни периоди от 01.03.2018 г. до 31.10.2018 г. На следващо място съдът е приел, че компетентността на ревизиращия екип произтичат от Заповед РД-01-818/10.05.2019 г. на директора на ТД на НАП София. Резултатите от ревизионното производство са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-22221219004306-092-001/30.12.2019 г. и срещу последния не е подадено писмено възражение от страна на ревизираното лице по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК. Въз основа на него е издаден процесният РА Р-22221219004306-091-001/24.01.2020 г. По съществото на спора първоинстанционният съд е издирил приложимите материални разпоредби и ги е отнесъл логически към установената фактическа обстановка. В резултат от анализа на представените доказателства и практиката на СЕС в обжалваното решение е направено заключението, че процесният РА е издаден в съответствие с материалния закон и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като недоказана. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият съдебен състав намира за основателно касационното оплакване, че доказателствата за валидността на процесния ревизионен акт не са надлежно обсъдени в обжалваното решение. Не всички изложени аргументи в тази връзка обаче мога да бъдат споделени като например съображението, че издаденият РА във всички случаи се явява нищожен административен акт от гледна точка на цитираната тълкувателна практика на ВАС (тълкувателно решение 4 от 22.04.2004 г. по т. д. 4/2002 г., ОСС на ВАС и тълкувателно решение 5 от 22.06.2015 г. по т. д. 4/2014 г., ОСС на ВАС). Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а според ал. 2 на чл. 168 АПК, съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Обстоятелството, че пред административния съд се поддържат единствено основания за незаконосъобразност по съществото на спора и допуснати процесуални нарушения във връзка с оценка на доказателствата по делото, не отменят задължението на решаващия състав да провери законосъобразността на акта на всички основания за оспорване, дори същите да не са наведени при обжалването. Последното произтича от служебното задължение на съда да извърши цялостна проверка на оспорения акт. В обжалваното решение правилно е прието, че компетентността на ревизиращия екип произтичат от Заповед РД-01-818/10.05.2019 г. на директора на ТД на НАП София (л. 31-2 от делото). Органът по приходите, издал ЗВР Р-22221219004306-020-001/08.07.2019 г. - Т. Недялкова, е посочена в т. 10 от р. II на заповедта на директора на ТД на НАП София, в качеството си на заместник на П. Петрова, която е била оправомощена да възлага ревизии на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК с т. 12 от р. I на същата заповед. Срокът за приключване на ревизията е продължен вследствие на издадените Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) Р-22221219004306-020-002/10.10.2019 г. до 15.11.2019 г. и съответно до 16.12.2019 г. със ЗИЗВР Р-22221219004306-020-002/12.11.2019 г. И двете ЗИЗВР са редовно подписани по електронен път от П. Петрова, на длъжност началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП София. Съдът е следвало с определението за насрочване на делото да укаже на административния орган освен фактическите основания, посочени в РА, да докаже и изпълнението на всички законови изисквания при издаването на акта - чл. 170, ал. 1 АПК. При насрочване на делото решаващият съд не е разпределил детайлно доказателствената тежест, видно от разпореждането от 10.02.2021 г. Последващи указания към ответника също не са дадени, съобразно изискванията на чл. 171, ал. 5 АПК - че не сочи и не представя доказателства за установяване изпълнението на законовите изисквания при издаването му, а именно, че към 08.07.2019 г. П. Тодорова е отсъствала и Т. Недялкова е била надлежно оправомощена да издаде ЗВР в хипотезата на заместване. Безспорно органът по приходите, издал ЗВР Р-22221219004306-020-001/08.07.2019 г., разполага с компетентност да възлага самостоятелно ревизии на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, тъй като е посочен в т. 16 от р. I на Заповед РД-01-818/10.05.2019 г. на директора на ТД на НАП София. Спорният предмет в случая е основанието за заместване на титуляра, който е следвало да издаде заповедта. Данните по делото сочат, че независимо от общите указания към ответника, от негова страна са представени доказателства за други обстоятелства заверени разпечатки за валидността на електронните подписи на органите по приходите, натоварени с извършването на ревизията, удостоверения за връчване на процесния РА и магнитен носител, съдържащ данни за електронните подписи, но не и информация за отсъствието на възложителя на ревизията и заместването му от друг орган, както и за назначаването на съответните служители. По възраженията в касационната жалба и в проведеното съдебно заседание не е предоставил отговор, независимо от явната възможност. Допуснатото процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото е съществено, тъй като е довело до постановяване на решение от съда при неизяснена фактическа обстановка относно валидността на процесния РА. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Този идвод налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане следва да се извърши обективна преценка за валидността на РА и да се изяснят посочените по-горе въпроси, които при това положение не следва да се обсъждат за пръв път от касационната инстанция. При новото разглеждане съдът дължи произнасяне по разноските в зависимост от крайния изход на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,