Решение № 1795 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10280/2010 г.

Решение № 1795 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10280/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на областния управител на област Бургас против решение по адм. д. № 491/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас. Иска отмяна с доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди, че при установена фактическа обстановка за обезщетяване на наследодателя с решение на Регионална комисия за политическа и гражданска реабилитация от 3.02.1994 г. гр. Бургас, съдът неправилно приема, че няма такова обезщетени. Липсата на информация за изплащане на обезщетението поради липсата на регистри от закритото ДП "Изгрев" не е взето предвид, поради което е приложен неправилно и материалния закон в чл. 1, чл. 2 и чл. 3 от ЗПГРРЛ. Ответната страна Нина Иванова Вътева не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, защото съдът е следвало да вземе предвид, че за 36 месеца репресия вече е определено обезщетение, а след като е влязъл в сила административния акт, същият е следвало да се изпълни, включително по инициатива на репресираното лице. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 807/6.07.2010 г. по адм. д. № 491/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас е отменена заповед на областния управител № РД 19-23/28.01.2010 г. в частта, в която на Нина Димитрова Вътева е признато еднократно парично обезщетение в размер на 84,80 лева за претърпени имуществени вреди във връзка с въдворяване на наследодателя й Митю Вътев Петров в ТВО Белене, като преписката е изпратена на административния орган с указания да бъде признато обезщетение за целия период на репресия от 17.06.1950 г. до 10.08.1953 г. или 37 месеца и 23 дни. Спорът по делото е дали има или няма определено обезщетение по досегашния ред с влязъл в сила административен, предвид § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. По делото има данни, че към 1994 г. е направено искане от наследодателя Димитър Вътев Петров от гр. Бургас до Регионална комисия за политическа и гражданска реабилитация - Бургас за обезщетение заради претърпяна от него репресия. С решение от 3.02.1994 г. на комисията е признато, че молителят е репресиран в периода от 15.02.1950 г. до 17.06.1950 г. и от 17.06.1050 г. до 23.08.1953 г. по политически причини, като репресията се изразявала във въдворяване в ТВО - Белене. Не е спорно по делото, че има представено писмо на директора на ТД на НАП № 94-Н-25/1.02.2010 г., с което се установява, че липсват регистри от закритото ДП "Изгрев" относно изплащанията на обезщетение по чл. 1 от ЗПГРРЛ, поради което по делото няма данни за извършено обезщетяване на наследодателя. Решението на съда е правилно, обосновано е с доказателствата по делото, при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 6, ал. 1 от НАРЕДБА за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, приета с ПМС 249 от 1992 г., обн., ДВ, бр. 102 от 18.12.1992 г., отм., бр. 59 от 12.07.1996 г., в сила от 1.01.1997 г., но действала към 1994 г., когато наследодателят е искал обезщетяване по ЗПГРРЛ, исканията за обезщетяване се предявяват писмено пред органите на Министерството на финанси, като се прилагат документите, с които се удостоверява видът на претърпяната политическа репресия и нейното времетраене (ако е от такъв характер), като съответните обстоятелства се доказват с удостоверения, издадени от посочените компетентни органи. На основание чл. 8, ал. 1 от Наредбата с цел установяване на обстоятелствата по чл. 2, ал. 1, т. 2 и ал. 3, предложения второ и трето, както и за всички останали случаи, когато липсват изцяло или част от писмените доказателства, се създава административни органи: Централна комисия за политическа и гражданска реабилитация и регионални комисии със седалище центровете на бившите окръзи и София-град, пред които са развива специална процедура. По направено писмено искане за удостоверяване на обстоятелствата по чл. 2 от отменената наредба съответната регионална комисия се произнася с мотивирано и обжалваемо пред Централната комисия решение. Конкретният размер обаче на обезщетението се определя и изплаща от органите на Министерството на финансите въз основа на удостоверението или решението по чл. 6 от Наредбата по желание на заинтересуваното лице - чл. 7, ал. 3 от отменената Наредба. Следователно, за да е налице определено обезщетение по досегашния ред, в случая не е достатъчно да има решение на регионалната комисия, а и произнасяне от органите на министерството на финансите относно размера на обезщетението, за което по делото няма данни. Затова правилно съдът е приел, че не е налице определено обезщетение, което да подлежи на получаване, включително по принудителен ред, в какъвто смисъл е защитната теза на касационния жалбоподател. Първоинстанционният съд по същество е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила, като се имат предвид и мотивите на настоящата съдебна инстанция. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение