Решение № 11475 от 11.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4838/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" Варна при ЦУ на НАП против решение 378/26.03.2021 г., постановено по адм. дело 311/2021 г. на Административен съд Варна, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ 26-ФК/29.01.2021 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че от приложените по делото доказателства безспорно се установява наличието на предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС за издаване на заповед за налагане на ПАМ, като административния орган действа в условията на обвързана компетентност и при констатирано нарушение е длъжен да наложи съответната мярка. Счита, че в оспорената заповед са изложени необходимите мотиви относно продължителността на срока, като е спазен и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. В тази връзка излага, че при определяне на срока на ПАМ е отчетен характера на извършеното нарушение, като е взето предвид и местоположението на търговския обект както и стойността на извършената покупка. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на издадената ЗНПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Прис ООД, гр. Варна, в подаден писмен отговор, изразява становище за неоснователността на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Варна е била ЗНПАМ 26-ФК/29.01.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - Варна в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на Прис ООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект магазин-кинкалерия, находящ се в гр. Варна, ул. Д-р Пискюлиев 1, стопанисван от Прис ООД, като е забранен и достъпа до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни, за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 28.01.2021 г. в 16:10 часа при извършена оперативна проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС магазин-кинкалерия, находящ се в гр. Варна, ул. Д-р Пискюлиев 1, стопанисван от Прис ООД, е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а именно не е издаден ФКБ или касова бележка от кочан от работещото в обекта фискално устройство (ФУ) при контролна покупка на 1 бр. комплект конци на стойност 16,80 лева, платени от И. Теодорос проверяващ. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА 0432409/28.01.2021 г. С обжалваното решение административният съд е отменил наложената ПАМ. За да постанови този резултат е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон и целта му. Съдът е обосновал извод, че при определяне на срока на мярката са изложени общи и абстрактни мотиви, които са неотносими към конкретния случай, което от своя страна съставлява процесуално нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Приел е, че административният орган не е съобразил тежестта на нарушението, предвид на което неправилно е приложил материалния закон. Изложил е съображения за нарушение на принципа на съразмерност, като в случая наложената ПАМ не постига регламентираните в чл. 22 ЗАНН цели, като с налагането й правата на търговеца се увреждат в по-голяма степен отколкото е необходимо с оглед постигането на целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор относно фактите. Установено е, че при извършената на 28.01.2021 г. в 16:10 часа контролна покупка в търговски обект магазин-кинкалерия, находящ се в гр. Варна, ул. Д-р Пискюлиев 1, стопанисван от Прис ООД, на 1 бр. комплект конци на стойност 16,80 лева, заплатени в брой, не е издаден фискален касов бон от наличното и регистрирано в обекта фискално устройство, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. Извършеното нарушение е обективирано в съставения ПИП сер. АА 0432409/28.01.2021 г. В резултат на проверката е издадена и процесната заповед от страна на началник отдел Оперативни дейности гр. Варна при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ запечатване на обекта и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Предвид на така установените факти следва да се приеме, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, като административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. При определяне продължителността на срока на мярката обаче, органът действа при условията на оперативна самостоятелност, като преценява всички факти и обстоятелства от значение за случая, и е длъжен да изложи конкретни мотиви, въз основа на които да се извърши преценка дали законосъобразно е определен срока на мярката. Настоящият тричленен състав на ВАС, споделя изводите на съда, че по отношение на срока на ПАМ са изложени общо формулирани изявления, които нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на интереса на държавния бюджет и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респ. кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. В мотивите за определяне на срока е конкретизирано единствено мястото на което се намира проверявания обект центъра на град Варна, но това обстоятелство не е достатъчно да обоснове налагането на ПАМ за такъв срок. Не е отчетено обстоятелството, че нарушението е за първи път, че не е установена разлика в касовата наличност, че лицето няма установени задължения към фиска за процесната и предходни години. За последните обстоятелства се съдържат доказателства по преписката, които не са обсъдени от АО, поради което и срока на наложената ПАМ е немотивиран, което правилно е отчетено от първоинстанционния съд, като основание за незаконосъобразност на мярката и налага нейната отмяна. При така установеното настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което оспореното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвди на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение