Решение № 4732 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10829/2010 г.

Решение № 4732 от 5.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10829/2010 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от директора на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП и Фатме Али Макак, в качеството и на ЕТ "Нешо М - Фатме Макак", гр. Бяла Слатина, срещу решение № 293/13.07.2010 г. по адм. дело № 638/2009 г. на Административен съд - Велико Търново. Касаторът - директор на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, обжалва решението в частта му, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № 900114/30.05.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Враца, потвърден в обжалваната му пред съда част с решение № 321/04.08.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, в частите, с които е отказан данъчен кредит в размер на 53536 лв. по доставките на "Савелия" ЕООД и е отказан данъчен кредит в размер на 2339, 95 лв. по доставка на "Петромакс - 62" ЕООД. Директорът на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, обжалва решението и в частта му, с която е изменен РА в следствие на признато от съда право на данъчен кредит в размер на 3928, 04 лв. по фактури на "Тери комерс" ЕООД, в резултат на което за данъчен период м. 08.2007 г. е установен резултат ДДС за внасяне в размер на 9698,23 лв. вместо установения по РА резултат за този период ДДС в размер на 13860, 83 лв. и в частта за разноските. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението в обжалваните от него части е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната им, отхвърляне на жалбата срещу РА или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Директорът на дирекция "ОУИ" в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на другата касационна жалба. Касаторът - Фатме Али Макак, в качеството и на ЕТ "Нешо М - Фатме Макак", гр. Бяла Слатина, обжалва решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата и срещу РА в останалата и част, иска отмяната му като неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на спорната част от РА и присъждане на разноски. Фатме Макак, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба на другата страна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, е неоснователна. За да постанови обжалваната от този касатор част от решението, АС - Велико Търново, че с РА незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 53536 лв. по три фактури на "Савелия" ЕООД за доставки общо 560 тона амониева селитра за данъчен период м. 01.2008 г. и на 2339, 95 лв. по фактура на "Петромакс -62" за доставка на 6448 литра дизелово гориво за данъчен период м. 09.2008 г. поради липса на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС - а именно облагаема доставка по чл. 6 ЗДДС и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Съдът е приел, че по тези фактури е извършена реална доставка на фактурираните стоки, тъй като е прехвърлено вещното право на собственост чрез предаване на родово определените вещи от доставчиците на ревизирания едноличен търговец. Този си извод съдът е обосновал по отношение доставките по фактурите на на "Савелия" ЕООД с доказателствата за транспортиране и предаване стоката на получателя по фактурата - а именно договори за транспортни услуги, 18 броя товарителници с пътни листове, приемо - предавателен протокол от 28.01.2008 г. Установено е надлежно осчетоводяване и при ревизираното лице и при доставчика, както и, че по счетоводни записвания ревизираното лице е използвало за наторяване на произведения от него тютюн "Вирджиния" 310 тона и за тютюн "Бърлей" - 130 тона. Ирелевантно за целите на облагане по ЗДДС е и кога е вложено в производството закупеното количество минерални торове. Реалността на доставката на гориво от "Петромакс-62" се установява посредством приемо - предавателен протокол от 04.09.2008 г., договор за превоз на стоки, товарителница и пътен лист на цистерна, превозила горивото. Събрани са доказателства и за произхода на горивото и резервоарите, в които е било съхранявано, извършеното заплащане по банков път. По двете фактури на "Тери комерс" ЕООД за доставка на общо 49 480 л. дизелово гориво, за които с РА на същите правни основания е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 217 263,91 лв., съдът е приел, че са налице доказателства за реалността на доставката на част от фактурираните количества гориво по всяка от двете фактури, а именно по 6940 литра за всяка от двете и е приел, че следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит, съответствуващо на данъчната основа за тези количества. Изводът за реалност на доставката на стока на част от фактурираните количества гориво съдът е мотивирал с комплексния анализ на товарителници, пътни листове и стокови разписки, както и с максималната товароносимост на цистерната, превозвала гориво, тъй като фактурираното количество не се побира в една цистерна, а са представени доказателства за по един курс с цистерна на всяка фактура. Решението в обжалваните от този касатор части е правилно. Съдът е анализирал комплексно всички събрани доказателства и е достигнал до обоснован извод, че върху гореописаните родово определени вещи е прехвърлено вещно право на собственост чрез предаването им от доставчиците на ревизираното лице съобразно правилото на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Твърдяната липса на лиценз на превозвача на товари в касационната жалба няма отношение към правопораждащия факт - а именно предаването на стоката. Съгласно чл. 6 ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на вещното право върху стоката и в случая именно това е данъчното събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС. Насрещната престация не е включена в дефиницията, като по делото няма спор, че във всички фактури са вписани дължими данъчни основи. Дали стоката е действително платена или само се е породило задължение за заплащане е въпрос на търговските отношения между страните. По отношение заверката на документите, изходящи от "Тери Комерс" ЕООД е назначена графологична експертиза, която е дала категоричен извод, че документите са заверени от пълномощника Николай Терзиев на дружеството - доставчик, с представено пълномощно към документите. Предвид изложеното поредното формулирано касационно оплакване за неавтентичност на тези документи е неоснователно. За целите на облагането с ДДС е ирелевантно дали закупената стока /минерални торове/ е вложена през същия или следващ данъчен период в производството /на тютюн/, поради което настоящият съдебен състав намира за неоснователни и тези оплаквания на касатора. Правилна е преценката на съда, че са налице получени стоки по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и те се използват за целите на облагаеми доставки от ревизираното лице по смисъла на чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Решението като правилно в тези си части следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото по тази касационна жалба решението и в частта на присъдените на едноличния търговец разноски е правилно. Разгледана по същество, касационната жалба на Фатме Али Макак, в качеството и на ЕТ "Нешо М - Фатме Макак", гр. Бяла Слатина, е частично основателна. За да постанови решението си в тази му част, АС е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на едноличния търговец за припадащия се ДДС за фактурираната стойност на гориво по всяка от двете по-горе цитирани фактури на "Тери Комерс" ЕООД над стойността на 6940 литра или за общо 34 700 литра, които не са могли да бъдат превозени с по един курс на цистерната за всяка фактура и предадени на жалбоподателя. Поради липсата на предаване не е прехвърлено и правото на собственост върху това количество гориво и няма получени стоки по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Не са налице предпоставките за приспадане на данъчен кредит и по фактурите, издадени от "Контакт 72" ЕООД, тъй като не е доставено фактурираното гориво- 229 320 л.. Съдът е стигнал до този извод независимо от представените товарителници, пътни листи, договор за транспортни услуги, протоколи и стокови разписки за получаване на горивата, договор за наем на петролна база в с. Мировяне, като се е мотивирал със съдържанието на РА № 11-00-80017/02.09.2008 г., издаден на доставчика по ЗДДС, с който за м. 10.2007 г. и м. 12.2007 г. с мотива, че доставките на горива не могат да се използват за независимата икономическа дейност на "Контакт 72" ЕООД, т. е. поради липса на реалност на доставката. Съдът не е кредитирал и СИЕ относно този доставчик, поради липса на констатации за редовност на счетоводството му. АС е приел, че с РА правилно е отказан частично данъчен кредит по една от фактурите на доставчика ЕТ"Нешо Маринов" по отношение на част от отразеното в нея фактурирано количество дизелово гориво - 189 864 лв. на стойност 271 880,06 лв., което не му е било доставено. Съдът е посочил, че е недопустимо от страна на органите по приходите да се позовават на съставения РД на доставчика. От материалите по делото, че този доставчик и жалбоподателя са свързани лица, извършващи стопанските си операции в непосредствена близост, поради което очевидно и при реална доставка не би се наложило да притежават документи за превоз. Независимо от това съдът е приел, че липсват доказателства за прехвърляне правото на собственост съобразно чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Не следва да се кредитира заключението на вещото лице относно твърдението му за представените 7 броя приемо - предавателни протоколи, тъй като същите не са представени по делото. Съдът е приел, че РА е законосъобразен и по отношение отказания данъчен кредит за доставка на услуга от "Гама Трейд БГ" ЕООД - а именно обработка на 890 дка слънчоглед и 1068 дка пшеница на обща стойност 9680 лв., за които липсват протоколи за приемане на поръчките или други доказателства за осъществяване на услугата. представени са единствено договора и платежни нареждания за заплащане на стойността. При наличието на противоречиви доказателства относно предаденото количество гориво по двете фактури на "Тери Комерс" ЕООД, гр. София, съдът е анализирал и обосновал изводът си, че предадено е единственото превозеното гориво до складовата база на жалбоподателя предвид отстоянията между седалищата на доставчика и жалбоподателя, липсата на последваща сделка от страна на жалбоподателя с това гориво и твърденията му, че е вложено в производство на тютюн. Последното би изисквало превоз със специализиран автомобил цистерна, чиято максимална товароносимост е видна от приложения талон и заключението, че само с един курс не може да се превози по -голямо количество от товароносимостта на цистерната е обосновано . Основателен е доводът на съда, че и доставчикът ЕТ"Нешо Маринов" по време на насрещната проверка и жалбоподателят не са представили доказателства за предаване на фактурираните от ЕТ"Нешо Маринов" /съпруг на жалбоподателката/ количества гориво или индивидуализирането им съобразно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, поради което следва да се приеме, че не е прехвърлено вещно право на собственост. В тази си част жалбата е неоснователна, както и относно частта от решението, свързана с липсата на доказателства за реалност на доставката на услуга по фактура на "Гама Трейд БГ" ЕООД, за която липсват каквито и да е било доказателства, че е извършена. Неоснователно е и оплакването на касаторката, свързано с акт за прихващане и връщане /АПВ/ № 801151/12.09.2008 г., тъй като същият е издаден след влизане в сила на допълнението на чл. 130, ал. 3 от ДОПК ДВ бр. 108/2007 г. и според така допълнения текст независимо от извършването на прихващането или възстановяването, задълженията за данъци подлежат на установяване чрез ревизия, като не е налице изключението на изречение последно, тъй като актът не е обжалван пред съд. В тези си части решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Жалбата е основателна относно отказаното право на данъчен кредит по по фактурите, издадени от "Контакт 72" ЕООД в размер на 5012, 36 лв. за м. 10.2007 г. и в размер на 68 000, 58 лв. за м. 12.2007 г. за доставка на общо 229 320 л. гориво. Налице са достатъчно и убедително доказателства за прехвърляне правото на собственост върху фактурираните количества родово определени вещи чрез предаване на стоката на касатора - представените товарителници, пътни листи, договор за транспортни услуги, протоколи и стокови разписки за получаване на горивата, кореспондиращи с фактурираните количества, договор за наем на петролна база в с. Мировяне на доставчика. Само и единствено от факта, че с РА на доставчика е отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставки, по които той е получател, не може да се направи извод, че са налице основания гореизброените доказателства за реалност на доставката да не бъдат кредитирани. Видно от заключението на СИЕ получените количества горива са използване за производство на тютюн. Налице е спорното основанието по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС за приспадане на данъчен кредит - получени стоки по облагаема доставка, които съобразно чл. 69, ал. 1 са използвани от данъчно задълженото лице за извършвани от него облагаеми доставки. Решението като неправилно следва да бъде отменено в тази му част и вместо него да се постанови друго, с което се отменя описаната незаконосъобразна част от РА. Решението следва да се отмени частично и за присъденото разноски на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП в размер над 1800 лв до присъдения размер 4096,31 лв. с оглед промяната на размера на интереса по отхвърлената част от жалбата срещу РА на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 от ДОПК. С оглед изхода по делото в настоящата инстанция на едноличния търговец следва да се присъдят още разноски в размер на 650 / шестстотин и петдесет/ лева по компенсация за двете съдебни инстанции предвид промененото съотношение уважена - отхвърлена част от РА, платими от дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново. Воден от горното и на основание чл. 221 - 222 от АПК Върховният административен съд, първо отделение