Решение № 1971 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14781/2009 г.

Решение № 1971 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14781/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на Даниела Камбурова Колева от гр. Шумен срещу решение № 9907 от 22.07.2009 г. по адм. д. № 285/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. С доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът Комисия за защита от дискриминацията /КЗД/, чрез процесуалния си представител юрк. Горянова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното решение да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна "Алкомет" АД, гр. Шумен, в писмено възражение заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество- неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Даниела Камбурова Колева от гр. Шумен против Решение № 240/24.11.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е оставена без уважение жалбата й срещу "Алкомет" АД с вх. № 37/22.11.2005 г. и допълнена с вх. № 293/20.03.2006 г., като е прието за установено, че неувеличаването на трудовото възнаграждение на Камбурова за 2005 г. и 2006 г. не съставлява нарушение на чл. 4 и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. по признака лично положение на работника в зависимост от водено трудово дело и изхода от същото. Решението на тричленния съдебен състав е мотивирано с липса на установени обстоятелства, сочещи на наличие на признаците по чл. 4 и чл. 14, ал. 1 и 2 от ЗЗДискр. Прието е за установено, че неувеличението на трудовото възнаграждение на Камбурова в началото на 2005 г. не съставлява пряка или непряка дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр. по признака "лично положение" на работника, в зависимост воденето/неводенето на дела от работника срещу работодателя "Алкомет" АД и последиците от съдебния процес, тъй като работниците между които е извършено сравнението осъществяват различни трудови функции, трудът им не е еднакъв, нито равностоен - налице е разлика между длъжностите, специфичните и допълнителни задължения и отговорности и изпълняваните от лицата функции. Съобразено е, че колективният трудов договор предвижда по-благоприятни клаузи, но това не е в противоречие на закона, тъй като благоприятността на договореното е достъпна за страните по договора и за всеки изразил воля за присъединяването си към него, а възнаграждението на Камбурова е съобразено с ниската оценка - 1 за верността на измерваните параметри и за поддържане на връзка с технолози и пещари. Изложени са подробни правни изводи за съдържанието на понятията "пряка" и "непряка" дискриминация, признаците по ал. 1, чл. 4 от закона във връзка с т. 7 от § 1 на ДР на ЗЗДискр. - "неблагоприятно третиране" и конкретните проявни форми по чл. 14, ал. 1 и 2 от закона, като е отчетено и задължението на страната по чл. 9 от ЗЗДискр. Тричленният състав е приел, че фактическата обстановка е напълно изяснена от административния орган и сочи безусловно, че спрямо жалбоподателката не е осъществена дискриминация чрез неувеличението на трудовото й възнаграждение през 2005 г., тъй като критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори /КТД/ или с вътрешните правила за работната заплата, съгласно ал. 2, чл. 14 ЗЗДискр., но според чл. 107а, ал. 8 от КТ, индивидуалния размер на трудовото възнаграждение се определя в зависимост от оценката на индивидуалното изпълнение при условия и по ред, определени от Министерския съвет. В конкретния случай водеща за работодателя е била индивидуалната оценка на изпълнение на трудовите функции, която е най-ниската /1 от 5/, както и специфичните задължения за длъжността "лаборант - Б" и "анализатор". Освен това е отчетена липсата на длъжност със "сравними сходни белези" с тази на жалбоподателката. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Разпоредбата на чл. 4 от ЗЗДискр. съдържа забрана за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на различни признаци, изчерпателно изброени, като нормите на ал. 2 и ал. 3, чл. 4 от ЗЗДискр. съдържат определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Следователно целта на ЗЗДискр. е установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. За да е налице обаче проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към отделни лица трябва да е следствие от признак по чл. 4 от ЗЗДискр., т. е. не е достатъчно да се установи различно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. В конкретния случай, за да е налице дискриминационен характер, следва конкретните действия, разследвани от комисията, а именно: неувеличаване трудовото възнаграждение на жалбоподателката, да се основават само и единствено на "воденото срещу работодателя трудово дело", което в случая не е налице. Безспорно е обстоятелството, че трудовото възнаграждение на Камбурова е последователно увеличавано от момента на възстановяване на длъжността по силата на съдебното решение /2000 г./ до 2004 г. вкл., като твърдението, че не са увеличени трудовите възнаграждения и на останалите работници, водели трудови дела срещу работодателя са оборени от доказателствата по адм. преписка. От това следва, че сочения в първоначалната жалба с вх. № 37/22.11.2005 г. признак на дискриминация не е налице. Освен това от събраните по преписката и в хода на съдебния процес писмени и гласни доказателства е установено, че заеманата от жалбоподателката длъжност няма аналог и е различна от тези на визираните в жалбата колежки, поради което не би могла да претендира за еднаквост на възнаграждението на полагания от нея и от останалите служители труд. От друга страна се явяват неотносими доводите за фактически еднаквите функции, изпълнявани от лицата на длъжности "лаборант - Б" и "анализатор", тъй като твърдяната "неактуалност" на представените длъжностни характеристики не е подкрепена с доказателства. При това положение в случая липсва визирания в чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. елемент "еднакъв или равностоен труд", т. е. не са налице т. нар. "сравними сходни белези", поради което сочената от жалбоподателката разлика между получаваното от нея трудово възнаграждение и това на заемащите други длъжности колеги не обуславя извод за проява на дискриминация, още повече, че оценката за изпълнение на трудовите функции за всеки от колегите е индивидуална. В тази връзка се явяват ирелевантни доводите за проявена субективност при изготвяне на оценката. Ирелевантни са и подробно изложените възражения по неспазване на КТД за 2005 г. и 2006 г., тъй като това основание е въведено не с първоначалната жалба до КЗД, а в хода на процеса /с вх. № 293/20.03.2006 г./ и дори и да се приеме, че е налице нарушение на КТД, то правните последици от неизпълнение клаузите на този договор не са относими към настоящето производство, а касаят защита по друг процесуален ред. Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение в производството пред КЗД, изразяващо се в произнасяне в закрито заседание и при неспазване задължителните указания по отменителното решение на ВАС № 126/05.01.2007 г. по адм. д. № 3970/2006 г., което е преклудирало възможността за представяне на доказателства. Видно от мотивната част на цитираното отменително решение и дадените указания до Комисията, същите не касаят неизяснена фактическа обстановка поради непълнота на доказателствата, а такава поради необсъждане на събраните доказателства досежно КТД, поради което произнасянето в закрито заседание не съставлява процесуално нарушение и то от категорията на съществените, което да рефлектира върху законосъобразността на оспореното Решение № 240/24.11.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно и законосъобразно, постановено при липса на основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде потвърдено изцяло, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав