Решение № 5223 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6094/2018 г.

Решение № 5223 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6094/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "А. А." ЕООД, гр. М. против решение № 185/29.03.2018 г. по адм. дело № 125/2018 г. на Административен съд – М.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директор на ТП на НОИ – М. чрез юрисконсулт Л. Каменова изразява писмено становище за неоснователност. Ответниците – Р. Янчева, А. Янчева и К. Янчева, всички от [населено място] не изразяват становища. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 185/29.03.2018 г. по адм. дело № 125/2018 г. Административен съд – М. е отхвърлил жалбата на "А. А." ЕООД, гр. М. срещу решение № 2153–11–13/17.03.2017 г. на директора на ТП на НОИ – М. и потвърденото с него разпореждане № 7/27.05.2014 г. на длъжностното лице при ТП на НОИ, с което настъпилата на 26.03.2014 г. злополука с А. Янчев е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане № 7/27.05.2014 г. длъжностното лице по чл. 60 КСО при ТП на НОИ – М. на основание молба – декларация, подадена от"А. А." ЕООД, гр. М., чрез пълномощник В. Вълев, действал с надлежно нотариално заверено пълномощно, заверен препис от което е приложен на стр. 53 от делото пред Административен съд – М. е приело настъпилата на 26.03.2014 г. злополука с А. Янчев за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО. Извършено е пълно и обективно разследване. Разпитани са очевидци на случилото се и са снети техните писмени обяснения, от които се установява, че на посочената дата прибирайки се с велосипеда си от работа към къщи, движейки се по ул. "В. Т." и пресичайки ул. "Парта" (канала), преминавайки по метален мост пострадалият се е подпрял на металния парапет, който се е откъртил и е паднал в канала, наранявайки главата си. Последвалото счупване на черепа и вътрешен кръвоизлив са довели до смъртта. Разпореждането не е било обжалвано и е породило целените правни последици. Подадената значително по-късно, на 06.12.2016 г. жалба от "А. А." ЕООД, гр. М. касае единствено валидността на оспорения акт. Законосъобразно същата е отхвърлена като неоснователна от директора на ТП на НОИ – М., тъй като не е бил установен твърдяния порок нищожност. Съгласно чл. 55 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а КСО по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. Обосновани са изводите на административния съд, че изцяло е реализиран фактическия състав от посочената правна норма и законосъобразно органите на ТП на НОИ са приели настъпилата на 26.03.2014 г. злополука с А. Янчев, работник на "А. А." ЕООД, гр. М. за трудова. Правно неиздържани са доводите на касатора, че образуваното административно производство е реализирано при липса на надлежно сезиране. Административният съд точно е ценил значението на даденото от управителя на "А. А." ЕООД, гр. М. пълномощно на В. Вълев като такова по смисъла на чл. 26 ТЗ. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение