Решение № 1103 от 31.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7380/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. Камарашки от гр.Монтана, чрез процесуален представител адв. Л.Аврамова, срещу решение 105/28.06.2023 г. постановено по адм.дело 53/2018 г. по описа на Административен съд Видин /АС-Видин/, с което е отхвърлена жалбата му срещу изричен отказ на ОС Земеделие Лом и ОД Земеделие Монтана, обективиран в Контролен лист 1 от 28.10.2016 г., по заявление за държавна помощ по глава четвърта а от ЗПЗП под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не се е произнесъл по направеното от жалбоподателя искане за повдигане на спор за подсъдност между АС-Видин и АССГ, предвид неправилно постановеното разделяне от АССГ на първоначално заведената от наследодателя на жалбоподателя М. Софрониева жалба срещу акт на Зам. министъра на земеделието и храните и акт на ОД Земеделие -Монтана, във връзка с отказ по подаденото заявление за държавна помощ. Сочи и че първоинстанционният съд не е изложил мотиви за неоснователност на жалбата - не е извършил анализ на събраните по делото доказателства, не е установил правилно фактическа обстановка и относимостта й към конкретните норми регламентиращи правоотношението. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се отмени изричен отказ на ОС Земеделие Лом и ОД Земеделие Монтана, обективиран в Контролен лист 1 от 28.10.2016 г. по подаденото от наследодателя на жалбоподателя М. Софрониева заявление за държавна помощ. Ответниците по касационна жалба - ОС Земеделие Лом и ОД Земеделие Монтана, чрез процесуален представител - юрк. П.Георгиева, в писмено становище оспорват касационната жалба и излагат подробни съображения за правилност на оспореното решение. Искат решението да бъде оставено в сила и претендират направените разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената проверка на оспореното решение по реда на чл.218, ал.2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е изричен отказ на ОС Земеделие Лом и ОД Земеделие Монтана, обективиран в Контролен лист 1 от 28.10.2016 г., по подадено, от наследодателя на жалбоподателя - М. Софрониева, заявление за държавна помощ по глава четвърта а от ЗПЗП под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство и изразяващ се в неподаване на нужното уведомление до компетентните органи за изплащане на помощта. Първоинстанционният съд е установил, че на 28.10.2016 г. наследодателят на жалбоподателя - М. Софрониева, като физическо лице, е подала в ОС Земеделие -Лом заявление за държавна помощ по глава четвърта а от ЗПЗП под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство с вх. 12/206111/0096514. Към заявлението били приложени удостоверение за липса на изискуеми публични задължения на физическото лице и опис на фактури за закупен газьол, издадени на ЕТ М. Софрониева с [ЕИК]. Във връзка с постъпилото заявление, от служители на ОС Земеделие -Лом е въведената изискуемата се информация, обективирана в Контролен лист 1/28.10.2016 г., като е отразено, че фактурите не са издадени на лицето кандидатстващо за помощта и че не съществува съответствие с критериите за допустимост. В забележка е пояснено, че представените фактури са за ЕТ М. Софрониева с [ЕИК], а регистрацията като земеделски стопанин и заявлението за подпомагане по СЕПП са за физическото лице с посочен ЕГН. С горното М.Софрониева е била запозната на 28.10.2016 г., видно от положения от нея подпис на Контролен лист 1. Установява се, че в отговор на подадено от Софрониева писмо от 28.12.2016 г. до МЗХ, с писмо изх. 94-3548/17.01.2017 г. на зам.министъра на земеделието и храните, последната е уведомена, че е кандидатствала за помощта като стопанин физическо лице, а е приложила фактури за закупен газьол, издадени на името на ЕТ, поради което заявлението й за държавна помощ е отхвърлено като недопустимо, тъй като липсва съответствие с критериите за допустимост. По делото не се оспорва обстоятелството, че посоченото писмо на зам.министъра на земеделието и храните е предмет на разглеждане пред АССГ. При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд, след анализ на разпоредбите в ЗПЗП, регламентиращи реда за подаване на заявления за отпускане на държавна помощ /в относимата им редакция/, приетите със Заповед РД09-764 от 10.10.2016 г. на министъра на земеделието и храните Указания за прилагане на схема за държавна помощ Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство и методиката за определяне на индивидуалните годишни квоти във връзка с прилагане на схема за държавна помощ и образец на заявление, е достигнал до извода, че предприетите действия на служителите в ОС Земеделие - Лом, обективирани в контролния лист са в съответствие с приложимата нормативна уредба, одобрените указания и утвърдените критерии за допустимост. Изложил е съображения и във връзка с твърденията за отказ на ОД Земеделие - Монтана, изразяващ се в неподаване на нужното уведомление до компетентните органи за изплащане на исканата помощ. В заключение е формирал извода, че с оспорения Контролен лист не е постановен изричен отказ за подпомагане. По изложените съображения решаващия съд постановил оспореното решение. Постановеното решение се явява недопустимо. Първоинстанционният съд правилно е анализирал приложимата правна уредба, но направеният от него извод не е съответен на същата. Предоставянето на държавната помощ е обусловено от издаването на заповед на Министъра на земеделието и храните за утвърждаване на уведомление за възстановяване на индивидуалните размери на държавната помощ със съдържанието, посочено в чл.47б, ал.5 от ЗПЗП. Въз основа на тази заповед и уведомлението Агенция Митници възстановява частта от стойността на акциза, представляваща индивидуалния размер на държавната помощ, съгласно разпоредбата на чл.47ж от ЗПЗП, след извършване на проверки по реда на Инструкцията по чл.47д от ЗПЗП и използване, при необходимост, на резултатите от проверките извършени от Разплащателната агенция по реда на чл.37 от ЗПЗП. Следователно актът, който създава права или задължения или засяга законните интереси на заявителя, т.е. който рефлектира върху правната му сфера, е именно посочената заповед на Министъра на земеделието и храните. Това е и индивидуалния административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Предприетите от служителите на ОС Земеделие - Лом действия относно редовността на подаденото заявление, обективирани в попълнения от тях Контролен лист, неразделна част от заявлението за подпомагане по схемата, са в изпълнение на дадените указания за прилагане на процесната схема за държавна помощ и одобрената методика за определяне на индивидуалните годишни квоти във връзка с прилагането й. Същите са част от производството по издаване на заповедта на Министъра на земеделието и храните, поради което не представляват индивидуален административен акт, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.5 от АПК и не подлежат на съдебен контрол. Предвид изложеното, след като не е налице изричен отказ на ОС Земеделие Лом и ОД Земеделие Монтана, обективиран в Контролен лист 1 от 28.10.2016 г., по подаденото от наследодателя на жалбоподателя заявление за държавна помощ по глава четвърта а от ЗПЗП под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство, не е налице и годен за оспорване административен акт. Като не е достигнал до горния извод и не е оставил жалбата без разглеждане като недопустима, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Воден от горното и на основание чл.221, ал.3 АПК Върховният административен съд, пето отделение