Решение № 11471 от 14.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7096/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. К., гражданин на Сирия, чрез адвокат В. Петков, против решение 17466/22.05.2025 г., постановено по адм. дело 6810/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 7040/17.06.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, като счита, че не са събрани всички необходими доказателства по отношение на търсещия закрила, включително и доказателства за актуалната обстановка в държавата му по произход. Оспорва се и изводът за това, че спрямо чужденеца Турция се явява трета сигурна страна. По изложените съображения иска отмяната на атакувания съдебен акт, както и на оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез юрисконсулт Е. Хичовски, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Б. К., гражданин на Сирия, против Решение 7040/17.06.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд установил, че Б. К. с последваща молба рег. УП4203/06.10.2023 г., [етническа принадлежност] по народност, вероизповедание: [вероизповедание], семейно положение - неженен, поискал предоставяне на международна закрила от Република България. На 13.12.2023 г. с чужденеца е проведено интервю, отразено в Протокол, рег. 4203/13.12.2023 г., в което като причина за напускане на страната си на произход чужденецът посочил войната в Сирия, липсата на бъдеще там и това, че е участвал в протести против Б. А.. Той посочил, че напуснал Сирия заради войната в посока Република Турция през 2015 г., където останал 7 години, имал документ за временна закрила и работел, за да се издържа и да помага финансово на семейството си. Поради лошото отношение към сирийците в Турция, той решил да премине нелегално в България през м. август 2022 г., но заради първоначалният отказ от страна на ДАБ да получи закрила, заминал за Република Австрия, където останал 3 месеца, но бил върнат в България. По време на интервюто Б. К. посочил още, че не е имал проблеми, основани на етническата му принадлежност или заради изповяданата от него религия, не е имал и проблеми с властите в Сирия, не му е оказвано насилие, не е преследван, заплашван или арестуван. При така установената фактическа обстановка, административният съд формирал извод, че жалбата против решението на председателя на ДАБ е неоснователна. Мотивирал се е, че оспореното решение е издадено от компетентен по смисъла на ЗУБ административен орган, в установената от закона писмена форма, съдържа изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити на индивидуален административен акт, като при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, които да са ограничили правото на защита на чужденеца. Приел е, че спорният акт съответства на материалния закон. Счел е, че от доказателствата по делото не се установява по отношение на Б. К. да са налице основателни опасения от преследване поради неговата раса, религия, етническа принадлежност, националност, политическо мнение и т.н., което да е релевантно за предоставянето на бежанския статут. Съдът е възприел изложеното в решението на ДАБ становище, че в конкретния случай заявените от кандидата причини, поради които е подал молба за международна закрила не кореспондират с посочените в ЗУБ основания за предоставяне на статут и че не става въпрос за лице, нуждаещо се от закрила. На следващо място съдът е обсъдил отказа на компетентния орган да бъде предоставен хуманитарен статут на Б. К.. Приел е, че по делото е останало недоказано спрямо чужденеца да съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, от т. 1 до т. 2 ЗУБ. Относно наличието в случая на тежки заплахи срещу живота и личността на чуждия гражданин поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт е преценил, че към датата на постановяване на административния акт е налице вътрешен въоръжен конфликт в Сирия, но ситуацията в страната се подобрява и не може да се говори за наличието на безогледно насилие на територията на цялата страна. Посочено е още, че Б. К. може да се ползва от закрилата на друга държава Турция, за която, отчитайки данните от справката, изготвена от дирекция Международна дейност при ДАБ, се е обосновал, че отговаря на критериите на трета сигурна държава по пар. 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. Посочил е, че молителят не е гонен или преследван в Турция, като също така не е посочил там да е съществувала опасност за него. Предвид изложеното, първоинстанционният съд приел, че оспореното Решение 7040/17.06.2024 г. на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно и правилно, поради което отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Задълбочено са изследвани обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и са изложени обосновани и законосъобразни правни изводи. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, Б. К. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът заявил, че напуснал Сирия поради лични причини страх от войната, нежеланието му да служи в армията и това, че е участвал в протести против Б. А.. В действителност обаче той не е заявил конкретна причина или страх от преследване, поради които да е бил принуден да напусне родината си на произход. Посочил е още, че семейството му продължава да живее в Сирия. Също така, прави впечатление различната бежанска история, която е изложена от Б. К. по време на двете административни производства по време на първото интервю, проведено на 30.11.2022 г. той е посочил, че е напуснал Сирия през 2015 г. нелегално в посока Турция, където останал 7 години, имал е предоставена временна закрила, а по време на второто интервю, проведено на 13.12.2023 г. посочил, че е напуснал Сирия през 2022 г. в посока Турция, където станал 7 месеца, не е имал предоставена закрила там и напуснал страната, защото започнали да депортират сирийските граждани. При така представената противоречива и недостоверна информация, настоящият състав счита, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот и реализация. Така представената бежанска история на Б. К. не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец. Също така, посоченото от него, че е участвал в протести против управлението на Б. А. в момента е ирелевантно, защото той вече не е на власт. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. По тези съображения крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователни са и възраженията на Б. К., че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази му част. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на Б. К. и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В съответствие с чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. За да е налице хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, следва да е установено безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в страната на произход, което поставя търсещото закрила лице в реален риск от тежки заплахи срещу живота и здравето му само и единствено поради самия факт на присъствието му на територията на тази държава, без никакво значение за личностните и индивидуалните му характеристики. Правилни са изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на търсещото закрила лице, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че според данните от представената пред настоящата касационна инстанция актуална справка с вх. МД-02-398 от 21.07.2025 г. и МД-02-528 от 31.09.2025 г., след свалянето от власт на президента Б. ал А. на 08.12.2024 г., над 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а считано от 08.12.2024 г. до 08.05.2025 г. около 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Като основни причини за завръщане на сирийците най-често посочваните са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Повечето завърнали се лица се насочват към провинциите Алепо, Идлиб /от която е и жалбоподателят/, Дамаск и други. В една от представените справки е посочено, че е създаден и Сирийски фонд за развитие, финансиран главно от дарения от частния сектор и сирийски граждани, като само за един час от стартирането са събрани над 60 милиона щатски долара, а фондът е съсредоточен в няколко провинции, сред които е Идлиб, от която идва търсещият закрила. С оглед гореизложеното не може да се приеме, че са налице тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт по смисъла на тълкуванието, дадено в посоченото по-горе решение на СЕС. Освен това, по делото пред настоящата инстанция е представена актуална справка на Дирекция Международна дейност при ДАБ относно актуалното обществено-политическо положение в Турция, предвид твърденията на жалбоподателя, че е живял и работил в Турция няколко години. Според легалната дефиниция на понятието трета сигурна държава , въведена в § 1, т. 9 от ДР ЗУБ, това е държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и: а/ няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; б/ е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в/ не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г/ съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец; и д/ са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. От данните по делото се установява, че Турция не е страна на транзитно преминаване и не са налице доказателства, че молителят, пребивавайки в тази държава, ще се опасява за живота или свободата си. Република Турция безспорно се явява трета сигурна държава въз основа на анализа на установеното в нея законодателство по отношение на сирийските бежанци, както и във връзка с приетото Решение 247 от 03.04.2024 г. на Министерски съвет на Република България, според което Турция е трета сигурна страна. Въз основа на изложеното, като е приел Решение 7040/17.06.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената против него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,