Решение № 2464 от 17.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 67/2011 г.
ВАСПетчленен състав17.02.2011 г.докладчик т Румяна Монова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13712 от 16.11.2010 г., постановено по адм. дело № 7391 от 2010 г. на III отделение на ВАС. ОСЪЖДА министър на вътрешните работи да заплати на Борислав Иванов Младенески, гр. Ихтиман сумата 500 лв. разноски за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2464 от 17.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 67/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния представител срещу решение № 13712 от 16.11.2010 г., постановено по адм. дело № 7391 от 2010 г. на III отделение на ВАС, с което е отменена заповед рег. № К-6347 от 11.11.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарно наказание на Борислав Иванов Младенски "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок от три години. Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при наличие на необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи в жалбата за неправилна преценка на съда на фактите относно поведението на служителя, който с бездействието си е предизвикал неколкократно удължаване на сроковете на разследване. Твърди и, че по време на установеното нарушение служителят е изтърпявал и наложеното му наказание "Порицание". Счита, че решението следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което се отхвърли жалбата на Борислав Младенски. Ответникът по така подадената касационна жалба - Борислав Иванов Младенски лично и чрез процесуален представител изразява становище за нейната неоснователност. Счита решението за правилно и излага подробни мотиви в представени по делото писмени бележки. Претендира разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път пред настоящата инстанция. С решение № 7301 от 2.6.2010 г. по адм. дело № 4489 от 2010 г. е отменено решение на ВАС III отделение и делото е било върнато за ново разглеждане с указания за прилагане на дознание № 85 от 2000 г. За да отмени атакуваната заповед, тричленния състав е приел, че същата е издадена единствено и само с фактическо основание - неприключване в срок на дознание № 85 от 2000 г. като срокът е визиран от 17.4.2008 г. до 11.9.2008 г., но последното продължаване на срока за приключване е до 18.9.2008 г., поради което не може да се приеме, че е налице просрочие и съответно допускане на дисциплинарно нарушение, довеждащо до налагане на този тип наказание. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон и макар с кратки мотиви, съдът е изяснил спорния въпрос и е постановил законосъобразен съдебен акт. Няма спор по фактите. Процесната заповед е издадена заради това, че в периода от 17.4.2008 г. до 11.9.2008 г. в нарушение на служебните си задължения ответника по касация е допуснал просрочване на дознание № 85/2000 г. по описа на РУ на МВР-Карнобат и въпреки даваните му указания от РЛП Карнобат своевременно не е приключил разследването. Правните основание са чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР вр. с чл. 228, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за министерство на вътрешните работи. Преценено е в заповедта, че установяване на нарушението е по време на изтърпяване на наказание "Порицание", поради което му е наложено по-тежкото наказание. Правилно съда е направил извод, че следва да бъде установено на първо място дали действително лицето е извършило нарушението, което се твърди в заповедта. Строго формално изводите му са правилни, тъй като срокът на последното продължаване на срока за разследване на процесното дознание, определен от Главен прокурор, е на основание чл. 234, ал. 3 от НПК и е определен на 6 месеца от 18.3.2008 г. Срокът изтича на 18.9.2008 г. Това определя срок за изпълнение до тази дата и към 11.9.2008, както е визирано в процесната заповед той не е изтекъл. Поради което не може да се приеме, че в този нов период, определен отново за разследване той не е приключил процесното дознание. Преценката, че по това време той е изтърпявал наказание "Порицание" би била необходима, ако са налице изобщо предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация се следват разноски за тази инстанция в размер на 500 лв., видно от представените доказателства за това. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия