Решение № 5507 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9323/2011 г.

Решение № 5507 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9323/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1355/6.06.2011 г., постановено по адм. дело № 1054/2011 г. по описа на Варненския административен съд, с което по жалба от "Тригон Енерджи" ООД - гр. Русе е обявена нищожността на РА № 180800744/4.06.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 467/21.08.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна за определени данъчни задължения за корпоративен данък за 2003 г. в размер на 21 212,51 лв. и лихви - 14 892,39 лв.; за 2004 г. корпоративен данък в размер на 5 985 лв. и лихви - 3 444,84 лв. и за 2005 г. корпоративен данък в размер на 930 лв. и лихви - 428,98 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение, тъй като съдът в нарушение на чл. 224 АПК е постановил решението си без да се съобрази с указанията, дадени в отменителното решение на ВАС, I отделение. Отделно от това касаторът е изложил оплаквания за неправилно прилагане на чл. 129, ал. 3 ДОПК, тъй като актовете за прихващане/възстановяване се издават след проверка, а не след ревизия и с тях не се определят данъчни задължения, за да се приложи чл. 133 и сл. от АПК. Цитирана е съдебна практика на ВАС в подкрепа на изложените оплаквания. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Тригон Енерджи" ООД - гр. Русе, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неправилност на обжалваното решение, тъй като задължението за данъци се установява само с ревизионен акт. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С решение № 1130/7.06.2010 г. по адм. дело № 2484/2009 г. е обявена нищожността на РА № 180800744/4.06.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 467/21.08.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна за определени данъчни задължения за корпоративен данък за 2003 г. в размер на 21 212,51 лв. и лихви - 14 892,39 лв.; за 2004 г. корпоративен данък в размер на 5 985 лв. и лихви - 3 444,84 лв. и за 2005 г. корпоративен данък в размер на 930 лв. и лихви - 428,98 лв. За да постанови този резултат административният съд се е позовал на ДАПВ № З-Р-1126/28.05.2004 г., ДАПВ № 1547/30.08.2004 г., ДАПВ № 2441/28.06.2005 г. и АПВ № 3998/3.08.2006 г., с които е възстановен корпоративен данък за същите ревизирани периоди на "Тригон Енерджи" ООД. С решение № 4005/21.03.2011 г. по адм. дело № 9666/2010 г. ВАС, I отделение е отменено посоченото по-горе решение и делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне по същество относно законосъобразността на издадения на "Тригон Енерджи" ООД ревизионен акт. Тричленният състав на ВАС, I отделение не е възприел становището, че след като за същите данъчни периоди е възстановен корпоративен данък на дружеството, то ревизията може да се извърши само по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК. Касационната инстанция е дала указания след отмяна на първоинстанционното решение, да се постанови ново решение по съществото на спора. При новото разглеждане първоинстанционният съд отново е обявил нищожността на ревизионния акт, приемайки че, че след като с ДАПВ, съотв. АПВ за ревизираните периоди вече е възстановен ДДС, то ревизия за същите периоди може да се извърши, но само по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК, като според решаващия съдебен състав такава е и константната практика на ВАС. Обжалваното решение е правилно. Настина с първото отменително решение на касационната инстанция на ВАС, I отделение са дадени указания за разглеждане спора по същество. В същото време следва да се отбележи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че константната практика на ВАС е в обратния смисъл и настоящият съдебен състав изцяло я споделя. Мнозинството от съдиите на ВАС, I и VIII (IА) отделения е на становище, че след като с ДАПВ/АПВ е прихванат, съответно възстановен данък (пряк или косвен). В процесния случай с 3 бр. ДАПВ и 1 бр. АПВ деклариран ДДС за възстановяване е прихванат с дължим корпоративен данък за 2003 г., 2004 г. и 2005 г., които съвпадат с ревизираните периоди. ДАПВ съгласно чл. 26 ДПК (отм.) представлява данъчен акт и след като не е обжалван, е влязъл в сила и се ползва със стабилитет. Такъв акт представлява и АПВ. Нееднократно в свои решения ВАС е изразявал становище, че този стабилитет може да се разруши само ако се спази процедурата за изменение на влезли в сила задължения - чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.) и чл. 133 и сл. от ДОПК. В случая със заповед за възлагане на ревизия е възложена ревизия за същия данъчен период, за който с ДАПВ/ АПВ са признати права. Относно приложението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, същата е в сила от 19.12.2007 г. и законодателят не й е придал обратно действие. Тя има предвид незачитане на извършването на възстановяването/прихващането, тъй като предвижда установяване задължения за данъци само с ревизионен акт. Това е така, защото с това изменение законодателят не придава стабилност на акта за прихващане или възстановяване. Като се има предвид посоченото по-горе, че на цитираната правна норма не е придадено обратно действие, то следва да се приеме, че и акта за възстановяване/прихващане и ревизионният акт, с който ще се установят задължения за данъци трябва да са издадени след 19.12.2007 г. В противен случай се създава различен режим за възстановяване на данъци с акт, издаден преди 19.12.2007 г. и установяване на задължения за данъци след 19.12.2007 г. за същия период, за който са признати права с индивидуален административен акт, за който съгласно чл. 26 ДПК (отм.) се приема, че като е влязъл в сила се ползва със стабилитет, който може да бъде накърнен по указания в закона ред. В този смисъл вече има установена съдебна - адм. дело № 10057/2009 г. на ВАС, I отделение, № 11910/2009 г., № 15602/2009 г. на ВАС, IА отделение и много други, а обратното разрешение, дадено в отменителното решение на ВАС, I отделение не е константна практика, а изолирана такава. Поради това неизпълнението на указанията на първата касационна инстанция не може да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение. В този смисъл следва да се отбележи и разбирането на Конституционния съд на Република България, изразено в решение № 9/20.06.1996 г. по конст. дело № 9/1996 г., че нормите, с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения трябва да бъдат създадени преди времето, за което те се отнасят с оглед правилото за неретроактивност на данъчните норми. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав на ВАС, I отделение счита, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,