Решение № 4707 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1930/2009 г.

ВАСIII отделение12.04.2010 г.докладчик т Веселина Кълова

Диспозитив

Изменя размера на дължимото парично обезщетение за отчуждения с Решение № 854 на Министерския съвет на Р България от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч на територията на община Свиленград, област Хасково, имот частна собственост, представляващ масивна сграда, застроена на 367 кв. м, находящ се в урбанизирана територия на с. Генералово, община Свиленград, област Хасково с идентификатор 14708.50.400.2, съсобственост на Милена Димитрова Маркова и Марияна Георгиева Стоева като увеличава паричното обезщетение от 34070 лв. на 86 612 лв. (осемдесет и шест хиляди шестстотин и дванадесет лева). Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4707 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1930/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Съдебното производство е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), във вр. с чл. 145, ал. 1 АПК и е образувано по жалба на Милена Димитрова Маркова и Марияна Георгиева Стоева, срещу Решение № 854 на Министерския съвет на РБ от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Свиленград, област Хасково (обн., ДВ, бр. 4 от 16.01.2009 г.) постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б и § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС в частта, с която е отчуждена сграда със застроена площ 367 кв. м с идентификатор 14708.50.400.2 в землището на с. Генералово, община Свиленград. В жалбата се поддържа, че административното решение в частта, в която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената сграда в собствения им поземлен имот противоречи на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗДС за заплащане на равностойно парично обезщетение - отменително основание по чл. 146, ал. 1, т. 4 АПК. Страната ответник - Министерският съвет и заинтересованите страни поддържат становище, че жалбата е неоснователна, а оценката на дължимото обезщетение, определена от административния орган, е обективна и е съобразена с изискването на закона за равностойно парично обезщетение за отчуждения имот. Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав, като обсъди допустимостта на жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Към доказателствата по делото е приложена независима експертна оценка за определяне на пазарната цена на отчуждената част от имота по ЗДС, с дата на възлагане на оценката 21.07.2008 г., с която оценка за отчуждения имот на собствениците е определено обезщетение в размер на 34070 лв. От съдебно-оценителната експертиза, изготвена от назначеното от съда вещо лице е видно, че равностойното парично обезщетение за отчуждената сграда от имота следва да бъде в размер на 86612 лв. Този размер вещото лице е определил предвид специфичната характеристика и индивидуално предназначение на селскостопанската сграда с база за сравнение усреднените еталонни цени, които се дават в справочниците на СЕК, с които се определят средните разходи за построяването на съпоставима сграда. Приложен е вещен метод, базиран на необходимите разходи за строителство, по уедрени показатели за 1 кв. м, като се отчита амортизацията и състоянието на сградата. При тези установени обстоятелства за пазарна цена съдът намира, че следва да се възприеме заключението на вещото лице, като определеното обезщетение от 34070 лв. се увеличи на 86612 лв. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,

Цитирани разпоредби

1