Решение № 4463 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13659/2018 г.

Решение № 4463 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13659/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" град София против решение № 5433/19.09.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 567/2017 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-22220216000566-091-001/30.08.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София в оспорената част. Касационните доводи са за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че е установил предпоставките по чл. 19 ДОПК за ангажиране личната отговорност на ревизираното лице като управител на "Кези - Инженеринг" ООД за задълженията на дружеството. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Ответникът – З. Младенов, чрез адв. Д. Петрунова оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. По реда на чл. 219, ал. 1 АПК представя писмени доказателства за притежаваните от "КЕЗИ ИНЖЕНЕРИНГ" ООД ограничени вещни права върху на недвижими имоти. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, в частта, в която на З. Младенов са установени задължения на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК в общ размер на 923 114. 09 лева (главница и лихви), представляващи дължим и невнесен ДДС от "Кези Инженеринг" ООД за данъчни периоди от 1.12.2010 г. до 31.12.2012 г. и съответните лихви. За да отмени ревизионния акт, съдът е приел, че по делото не се доказва осъществяването на два от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК, както и че за част от задълженията в ревизионния акт не са изложени мотиви по материалноправно основание за определянето им. В решението съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 19 ДОПК предвижда особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управители на задължени за данъци/задължителни осигурителни вноски на субекти – задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. Установил е, че в конкретния случай отговорността на З. Младенов е ангажирана въз основа на твърдения за първата хипотеза на чл. 19, ал. 1 ДОПК, според която когато член орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е длъжен да обяви пред органа по приходите или пред публичния изпълнител и в следствие на това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, той отговаря за несъбраното задължение. При преценката си за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът е очертал кумулативните елементи от фактическия състав за реализиране на отговорността и е изложил мотиви по всеки от тези елементи. Приел е, че е налице първата предпоставка по чл. 19, ал. 1 ДОПК – с влязъл в сила ревизионен акт са установени задължения за ДДС и съответните лихви на "Кези – Инженеринг" ООД за данъчни периоди 1.10.2010 г. – 31.12.2012 г., както и че ревизираното лице З. Младенов има качеството управител на това дружество. По отношение на втората предпоставка – поведение на лицето, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да се обявят на органа по приходите или на публичния изпълнител, съдът е обосновал извод, че е изпълнена за част от задълженията – тези за м. 12.2010 г. В този период "Кези Инженеринг" ООД, чрез управителя З. Младенов е упражнило право на данъчен кредит по фактури № 51, 52, 53 и 54 от м. 12.2010 издадени от "К. З. Инженеринг" ООД. С влязъл в сила ревизионен акт е установено, че по тези фактури не са налице действително осъществени доставки. През м. 12.2010 г. З. Младенов като управител на "Кези Инженеринг" ООД и като управител и съдружник в дружеството – доставчик, който е следвало да знае действителното положение по доставките между управляваните от него дружества, е декларирал в СД покупките по посочените фактури, за които не се следва данъчен кредит. За останалите периоди, за които е ангажирана отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК от 1.01.2011 г. – 31.12.2012 г. съдът е установил, че в ревизионния акт не са изложени каквито и да било обстоятелства за поведението на ревизираното лице. Обосновал е извод, че за установените задълженията за ДДС в общ размер на 18 046. 36 лева за тези периоди не е изпълнена втората предпоставка от фактическия състав на цитираната норма. Ревизионният акт в тази част е отменен като незаконосъобразен, поради липса на мотиви. По отношение на следващата кумулативна предпоставка – невъзможност за събиране на вземането, съдът е приел, че не е доказана, тъй като липсва установяване на момента, от който е настъпила невъзможността задълженията да бъдат събрани и вследствие на кои действия/бездействия. Според съда за отговорността по чл. 19 ДОПК не е достатъчно установяването на данъчно задължение, (което е във връзка с поведението на лицето), а е необходимо това задължение да не може да бъде изпълнено заради поведение на лицето. В случая органите по приходите не са изследвали поведението на ревизираното лице спрямо имуществото на дружеството – продажби на дружествени дялове, апорти, липса на получаване на парични суми и разпределение на дивидент по отношение на управителя, запорите, до кога е осъществявало дейност дружеството и какво е било финансовото му състояние, а се ограничили да изберат този от двамата управители, като отговорен по чл. 19, ал. 1 ДОПК, поради обстоятелството, че СД по ЗДДС са подавани с негов електронен подпис. Относно последната кумулативна предпоставка – причинно – следствена връзка между поведението на лицето и несъбраните задължения на "Кези Инженеринг" ООД, съдът е приел, че не е установена. Според съда не са налице доказателства за действия на ревизираното лице по разпореждане с имущество на дружеството или други действия, предприети след образуване на ревизионното производство спрямо юридическото лице, насочени към осуетяване или възпрепятстване събирането на дължимите публични вземания. Съдът е посочил, че връзката, която изисква отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК не е просто между поведението на лицето и възникването на публичните задължения, а между поведението на лицето и несъбираемостта на тези задължения. Недоказано е твърдението на органите по приходите, че с подаването на СД по ЗДДС с включени покупки от "К. З. Инженеринг" ООД, З. Младенов е целял именно невъзможност за събиране на публичните задължения на дружеството. Не е установено при ревизията, че поведението на ревизираното лице, изразяващо се в подаване на съответните СД, с електронния му подпис е единствената причина за несъбиране на задълженията на "Кези Инженеринг" ООД. Като основателно съдът е намерил и възражението в жалбата, че отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК не включва задълженията за лихви. Решението е правилно постановено. Съдът е установил релевантните за спора факти, пораждащи отговорност по чл. 19, ал. 1 ДОПК и е приложил правилно материалния закон. Основното оплакване в касационната жалба се основава на твърдението, че при издаването на оспорения ревизионен акт са установени всички предпоставки за ангажиране личната отговорност на З. Младенов в качеството му на управител на "Кези Инженеринг" ООД за задълженията за ДДС и съответните лихви на това дружество за периода от 1.12.2010 г. – 31.12.2012 г. Възражението е неоснователно. Съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 160, ал. 2 ДОПК и в решението си е изложил мотиви по всеки елемент от фактическия състав, при който възниква отговорност в хипотезата на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Правилно съдът е приел, че условията за ангажиране отговорността са кумулативни: 1 лицето да има качеството член на управителен орган, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към момента на възникване на публичните задължения на юридическото лице; 2 да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите или публичния изпълнител; 3 да са налице публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски и невъзможност да бъдат събраните от задълженото лице, както и 4 причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността да бъдат събрани задълженията от юридическото лице. Липсата на което и да е от тези условия, препятства възможността за ангажиране личната отговорност на лицата по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Доказателствената тежест е на органите по приходите. От доказателствата по делото е установено, че З. Младенов през процесните периоди е управител на "Кези – Инженеринг" ООД и като такъв е от кръга на лицата, адресати на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Не е спорно по делото, че за процесните периоди от 1.12.2010 г. до 31.12.2012 г. дружеството има непогасени публични задължения за ДДС и съответните лихви, установени с влязъл в сила ревизионен акт. Тези задължения не са събрани от органите по приходите. Спорът е относно останалите две предпоставки. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че твърденията на органите по приходите за поведението на управителя по укриване на факти и обстоятелства, които е следвало да обяви пред органите по приходите се отнасят само до задълженията на дружеството за м. 12.2010 г. За останалите периоди липсват каквито и да било твърдения и фактически установявания в ревизионния акт за недобросъвестно поведение на З. Младенов. Задълженията на "Кези Инженеринг" ООД за периодите от 1.01.2011 – 31.12.2012 г. са резултат от деклариран ДДС за внасяне по справка - декларация, който не е платен в предвидените от закона срокове. За тези периоди не се твърди упражняване на право на данъчен кредит по доставки, които не са действително осъществени. По делото не е доказана и връзка между поведението на управителя З. Младенов при подаване на СД по ЗДДС на дружеството за м. 12.2010 г. и невъзможността за събиране на установените публични задължения на дружеството. В първоинстанционното решение съдът ясно е разграничил връзката между поведението на лицето и възникването на задълженията и връзката между поведението му и несъбирането на задълженията. За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК, релевантната е връзката между поведението и събирането на вземанията. Ревизионният акт и касационната жалба обосноват несъбирането на вземанията на дружеството с укриването на факти и обстоятелства в подадената СД по ЗДДС за д. п. м. 12.2010 г. Това поведение е относимо към установяването на задълженията на дружеството по ЗДДС, не и към възможността за събирането им. Нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство органите по приходите са установили имущественото състояние на дружеството – длъжник. Съдът е посочил, че не са установени каквито и да било действия по разпореждане с имущество на дружеството от ревизираното лице. В касационното производство ответникът представя и допълнителни доказателства за притежаваните от дружеството ограничени вещни права /право на строеж/. Не са налице данни и доказателства по делото, че спрямо това имущество на дружеството са предприети действия за принудително събиране. В преписката се съдържат извлечение от имотния регистър, от което е видно, че върху вещното право на строеж на "Кези Инженеринг" ООД са наложени възбрани от трети лица, но в хода на ревизията по чл. 19, ал. 1 ДОПК не е установена връзка между поведението на ревизираното лице като управител на дружеството, възникването на задълженията му, за които са наложени обезпечителните мерки и невъзможността публичните му задължения да бъдат събрани. Неоснователно е възражението в касационната жалба основано на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че от счетоводните записи за предоставени от "Кези-Инженеринг" ООД заеми на С. З. "Консулт Инженеринг" ООД може да се направи извод, че в качеството си на управител З. Младенов е получавал тези суми. Сумите са предоставени и получени в заем от юридическото лице, а не на физическото лице, което е действало като негов законен представител. След като не са изпълнени всички предпоставки от фактическия състав по чл. 19, ал. 1 ДОПК, законосъобразно съдът е отменил ревизионния акт в оспорената му част. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 4000 лева, платено адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,