Решение № 5131 от 9.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14177/2011 г.

Решение № 5131 от 9.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14177/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), гр. София, срещу решение № 77 от 30.09.2011 г. по адм. дело № 147/2011 г. на Административния съд - Силистра, с което е бил отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/22754/12.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на приложимия материален закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба Акиф Мустанов Адемов от с. Посев, Силистренска област, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че са налице касационни основания и затова оспореното решение следва да бъде отменено като неправилно. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на Акиф Адемов от с. Посев, Силистренска област, е отменил посочения по-горе АУПДВ на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 11 517,88 лв., недължимо платена за 2009 г., във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ поради констатирано намаление на годната за подпомагане площ от заявената с подадената молба-заявление с УИН 19/260509/32769. Съображенията за това са били, че административният акт е бил издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдържащи се в разпоредбите на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, задължаващи административния орган да уведоми жалбоподателя за започналото административно производство, не му е дал възможност да участва в него, да присъства на извършените проверки и да представи доказателства, да е събрал служебно необходимите доказателства, като е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Като краен резултат решението е правилно, макар и по малко по-различни съображения от изложените в мотивите му. Оспореният АУПДВ е бил издаден на основание чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските производители. Това е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и при издаването му следва да е спазена съответната законоустановена процедура. В случая правилно е констатирано, че актът не отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Административният орган е посочил единствено, че въз основа на извършени "проверки на заявленията съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 11 517,88 лева", както и че тази сума се явява "недължимо платена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи". Никъде в акта не е посочено кои са площите, които органът счита за недопустими за подпомагане, по какви причини счита, че попадат в недопустимия слой, както и какъв е размерът на тези площи. Изложените съображения са толкова общи, че на практика се равняват на липса на мотиви. Действително в преписката се съдържа разпечатка от ИСАК - регистър "Директни плащания", наименована "Разлика в площи след кръстосани проверки от 20.11.2009 и 09.12.2010 за кампания 2009 г.", но никъде в оспорения акт административният орган не се позовава на нея. Нещо повече, не е ясно нито кой е извършил проверката (липсва отбелязване на длъжностното лице), нито пък е подписана. Върху същата няма отбелязана и дата (единствената такава е датата, на която е извършено разпечатването). Освен това разпечатката съдържа само и единствено констатации, които нямат характер на мотиви. Немотивирането на АУДВ е самостоятелно основание за отмяна на същия. В тази връзка неоснователно е оплакването в касационната жалба, че като не е допуснал съдебно-техническа експертиза с цел изясняване наличието на недопустими за подпомагане площи, съдът е постановил решението си при съществени нарушения на процесуалните правила. АУПДВ не е мотивиран в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Във фактическите основания за издаването на акта не са посочени кои точно площи са обявени за недопустими, по какви причини административният орган счита, че същите попадат в недопустимия слой, и каква е квадратурата им. Не е посочено какви видове административни проверки са били извършени, какво е констатирано в тях и въз основа на какви дейности. Поради тази причина вещото лице, в съответствие с така формулираните въпроси, не би могло да извърши проверка и да представи информация, различна от съдържащата се в приложените документи. Назначаването на исканата съдебно-техническа експертиза не би могло да доведе до изясняване на предпоставките на чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията, съгласно който задължението за възстановяване на недължимо плащане на земеделския стопанин не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския стопанин. По делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си Акиф Адемов е въвел в заблуждение органите на РА, нито че в подаденото заявление са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите. Още повече че през 2009 г. са извършени проверки, които са констатирали, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане, а кръстосаната проверка, на която се позовава административният орган, е извършена в противоречие с чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. Съгласно този текст всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, по смисъла на чл. 2, т. 10 от Регламента следва да бъде последвана от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия Регламент всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като съгласно т. 2 на чл. 28 на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделският производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от новопредставената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е било задължително РА да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършила тези действия, РА не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, което е друго самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт. С една евентуална съдебно-техническа експертиза тези недостатъци на процедурата не биха били преодолени. По изложените съображения правилно е прието, че оспореният административен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Решението на първоинстанционния съд не е опорочено по смисъла на чл. 209 от АПК и затова следва да бъде оставено в сила. Жалбоподателят следва да заплати на ответното дружество разноски за настоящата инстанция в размер на 256,80 лв. - адвокатска защита, за изготвен писмен отговор. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,