Решение № 9999 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1471/2011 г.

Решение № 9999 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1471/2011 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на митница Свищов срещу решение № 596/23.12.2010 г. по адм. дело № 874/2010 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отменено по жалба на "Кауфланд България ЕООД енд КО" КД, гр. София, решение изх. № 4433 -1444/10.09.2010 г. на началника на митница Свищов и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу решението на митническия орган. Ответникът по касационна жалба - "Кауфланд България ЕООД енд КО" КД, гр. София, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноските за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че началник на митница Свищов с обжалваното решение незаконосъобразно е отказал на "Кауфланд България ЕООД енд КО" КД, гр. София, издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия на основание чл. 112, ал. 2, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове /ППЗАДС/, тъй като не са налице визираните в този текст основания за отказ - извършено "тежко" или "повторно" нарушение по Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. Съдът се е мотивирал, че на дружеството са издадени две наказателни постановления през 2008 г. за нарушения по ЗАДС, и двете са влезли в сила към датата на издаване на оспореното решение, но нито едно от тях не е за "повторно" нарушение. Единствено в наказателното постановление може да се квалифицира нарушението като повторно, каквато квалификация в случая липсва, а отделно от това и второто по време нарушение не отговаря на законовите критерии за "повторно". Нито едно от двете нарушения не е "тежко" по смисъла чл. 4, т. 18 ЗАДС, тъй като наложените имуществени санкции са по-малки от предвидените в този текст - 15 000 лв. Решението е правилно. Съдът правилно е определил приложимото материално право, както и че нито едно от нарушенията, за които е наложена имуществена санкция на дружеството, не е тежко по смисъла на цитираната норма на чл. 4, т. 18 ЗДАС, тъй като и двете санкции са в размер на 2000 лв. Законосъобразна е преценката, че само административно - наказващият орган и съответно съдът при обжалване на наказателното постановление, могат да преценяват дали е налице квалифицираният състав на нарушението, извършен при условията на повторност, за което е предвидено и по-тежко наказание. Доколкото с влязлото в сила наказателно постановление е наложена имуществена санкция за основния състав на административното нарушение, а не за квалифицирания при условията на повторност, недопустимо е органът издаващ друг административен акт да обсъжда дали все пак второто нарушение не е било повторно - това е недопустим от закона инцидентен контрол за правилност на влязло в сила наказателно постановление по повод издаване на индивидуален административен акт. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото следва да се присъдят направените от ответника разноски за касационната инстанция в размер на 2163 лв., платими от митница Свищов, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение