Решение № 5315 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5928/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Й. В. , чрез процесуален представител-адв. Трайков , против решение 592 от 22.03.2024г. по адм. дело 355/2023г. на Административен съд -Кюстендил , с което е отхвърлена жалбата на В. , против заповед Л-4221/06.10.2023г. на Главен директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията/ГДИН/ към МВР в частта по т.3 за временно отстраняване от длъжност на младши инспектор М. Й. В. - надзирател I -ва степен в Затвора -София. Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът- Главен директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията към МВР, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Съображения излага в писмен отговор и становище. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС-Кюстендил е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Решението е правилно. Правното основание за издаване на заповед Л-4221/06.10.2023г. в оспорената й част, е разпоредбата на чл.214, ал.1, т.1 ЗМВР, според която държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед в следните случаи: 1. когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. Законосъобразен е извода на АС-Кюстендил, че елементите от фактическия състав на чл.214, ал.1, т.1 ЗМВР са налице. Временното отстраняване от длъжност е извършено от органа, образувал дисциплинарното производство, като срещу служителя е образувано такова на основание чл.207, ал.1, т.2 ЗМВР, при наличие на данни за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина по см. на чл.203, ал.1, т.7 и т.8 ЗМВР, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение". По делото е безспорно установено, че служебното положение на В. би затруднило разкриването на обективната истина при провеждането на образуваното срещу него дисциплинарно производство. Правилни са изводите на съда, че предвид заеманата от В. длъжност, за същия съществува възможност да извърши действия в качеството му на надзирател , с които да окаже въздействие върху лица лишени от свобода, станали свидетели на случилото се, дало повод и основание за образуване на дисциплинарно производство и временно отстраняване от служба на В.. Споделя се заключението на АС-Кюстендил, че в разглеждания случай е спазен принципа на съразмерност по чл.6 АПК, като актът за временното отстраняване от длъжност и неговото изпълнение не засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за преследваната от този акт цел, а именно създаване на необходимата гаранция за спазване процедурата по събиране на доказателства в дисциплинарното производство, т.е. неговото безпристрастно и законосъобразно провеждане. Същевременно разпоредбата на чл.214, ал.3 ЗМВР относно срока за временно отстраняване от длъжност е спазена от административния орган. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС-Кюстендил е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, вкл. показанията на разпитаните по делото свидетели И. , К. и Д. . Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, и същия трябва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно и е основателно в размер на 100 лв., предвид чл.143, ал.3 АПК вр. с чл.37 от ЗПП. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение