Решение № 4739 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1341/2015 г.

Решение № 4739 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1341/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искането на Димитър Петров Грудков от гр. София и Рангел Рангелов Момчилов от гр. София за отмяна на влязло в сила решение № 12718/27.10.2014 г., постановено по адм. д. № 7281/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, на основание чл. 239, т. 1 АПК. Твърдят, че след приключване на съдебното производство са открили нови писмени доказателства, касаещи факти и обстоятелства от съществено значение за делото, които към момента на решаването му не са били известни на страната. В тази връзка прилагат писмо № ТП-94-00-107 от 17.11.2014 г. на СО, НАГ, адресирано до Ирена Ралева, във връзка с нейна молба от 14.11.2014 г. Като новооткрити доказателства сочат решение № 00231/24.01.2008 г. на ОС "Земеделие и гори" - община "Овча купел", СО; заповед № РД-09-091/28.02.2005 г. на кмета на район "Люлин", СО; удостоверение на главния архитект на район "Люлин", СО по искане от 2003 г., отправено от Никола Йорданов Вучков, ведно с приложена скица; протокол № 8/23.07.2014 г. от заседание на комисията, назначена от кмета на район "Люлин", за разглеждане на молби за издаване на удостоверения и скици по чл. 13 ППЗСПЗЗ. Искат отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което решението на Административен съд София-град бъде оставено в сила. Ответникът - Столичният общински съвет, чрез пълномощника си, оспорва искането по съображения, подробно изложени в писмено възражение. Ответникът - Направление "Архитектура и градоустройство", СО, не изразява становище. Върховният административен съд, петчленен състав, приема искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено в срок и от надлежни страни. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решение № 2259/7.04.2014 г. по адм. д. № 11007/2012 г. е отменено решение № 409/19.07.2012 г. на Столичен общински съвет в частта, в която е одобрен ПУП - план за регулация, режим за застояване и преструктуриране на план-схеми на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на УПИ VII - за озеленяване и режим на ТГО и съществуващата техническа инфраструктура и УПИ VIII - за трафопост. Решението е постановено по жалбата на Димитър Грудков и Рангел Момчилов - собственици на урегулираните имоти. С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, постановено по адм. д. № 7281/2014 г. по реда на чл. 208 и сл. АПК, тричленният съдебен състав на Върховния административен съд е отменил първоинстанционния съдебен акт и по същество е отхвърлил подадената жалба като неоснователна. Искателите твърдят, че след влизане на решението в сила са открили писмени доказателства, които не са им били известни до приключване на делото и които са от съществено значение за спора. Липсата им е довела до постановяване на решението при непълнота на доказателства. Според тях, от тези доказателства следва единствено правилният извод, че собствените им имоти не са част от междублоково пространство, върху тях не е реализирано озеленяване, технически е възможно застрояване и върху терена е имало постройки, т. е. оспореното решение на Столичния общински съвет е незаконосъобразно, а решението на тричленния състав на ВАС - неправилно. По смисъла на чл. 239, т. 1 АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Но основание за отмяна по смисъла на цитираната разпоредба могат да бъдат само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната по обективни причини. Законът изисква тези доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страната. На следващо място, тези доказателства следва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им биха могли да обосноват различен правен извод. Юридическите факти, на които се позовават искателите, са изложени още в мотивите на първоинстанционната им жалба. По същество искането съдържа оплаквания, относими към касационното оспорване. За искателите не е съществувала обективна пречка да се снабдят с така приложените към искането писмо № ТП-94-00-107 от 17.11.2014 г. на СО, НАГ, адресирано до Ирена Ралева, във връзка с нейна молба от 14.11.2014 г., решение № 00231/24.01.2008 г. на ОС "Земеделие и гори" - община "Овча купел", СО; заповед № РД-09-091/28.02.2005 г. на кмета на район "Люлин", СО; удостоверение на главния архитект на район "Люлин", СО по искане от 2003 г., отправено от Никола Йорданов Вучков, ведно с приложена скица; протокол № 8/23.07.2014 г. от заседание на комисията, назначена от кмета на район "Люлин", за разглеждане на молби за издаване на удостоверения и скици по чл. 13 ППЗСПЗЗ. Представеното писмо № ТП-94-00-107 от 17.11.2014 г. на СО, НАГ, адресирано до Ирена Ралева, във връзка с нейна молба от 14.11.2014 г., е новосъздадено писмено доказателство, удостоверяващо факти, настъпили след приключване на съдебното производство. Останалите доказателства - решение № 00231/24.01.2008 г. на ОС "Земеделие и гори" - община "Овча купел", СО; заповед № РД-09-091/28.02.2005 г. на кмета на район "Люлин", СО; удостоверение на главния архитект на район "Люлин", СО по искане от 2003 г., отправено от Никола Йорданов Вучков, ведно с приложена скица; протокол № 8/23.07.2014 г. от заседание на комисията, назначена от кмета на район "Люлин", за разглеждане на молби за издаване на удостоверения и скици по чл. 13 ППЗСПЗЗ, се отнасят за имота, чиято собственост е възстановена по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на продавача по покупко-продажбата, извършена през 2010 г., в резултат на която искателите са придобили собствеността върху двата имота. Тези писмени доказателства са съществували в съответните държавни служби, те са адресирани до прехвърлителите по договора, т. е. при полагане на грижа за собствените си дела и проявена процесуална активност, искателите биха могли да се снабдят с тях в хода на съдебното производство. За обстоятелствата, които тези доказателства удостоверяват, са представени други писмени доказателства по делото - скици, обяснителни записки, изслушано е и заключение на съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните. По делото се съдържат данни, че на искателите е издадено разрешение за поставяне на преместваеми обекти в имотите им. Т. е. представените доказателства не биха довели при обсъждането им до различен правен извод. Отмяната е извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни решения, поради което законодателят изрично е изброил основанията, на които е допустима такава проверка. В случая не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема искането за отмяна на съдебния акт на основание чл. 239, т. 1 от АПК за неоснователно по същество, поради което следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд