Решение № 15252 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4050/2019 г.

Решение № 15252 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4050/2019 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) - Пазарджик, подадена чрез упълномощен представител юриск. К. Недялкова. Жалбата е против решение № 92/25.02.2019 г. постановено по адм. дело № 1115/2018 г. на Административен съд - Пазарджик. С него е отменена като незаконосъобразна заповед № 03-130-РД/15/06.03.2018 г. на директора на ОД на ДФЗ - Пазарджик за отказ от финансиране на подадено заявление за подпомагане от М. Бутрев, и преписката е изпратена за ново разглеждане и произнасяне, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Правят се възражения за допуснати нарушения на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната на решението, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът – М. Бутрев, чрез упълномощения си представител адв. С. Димитрова, с представено писмено становище с характер на писмени бележки, счита жалбата за неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение и обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага оспорваното решение да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. Бутрев против заповед № 03-130-РД/15 от 06.03.2018 г. на директора на Областна дирекция – Пазарджик на Държавен фонд "Земеделие". С нея на основание чл. 26, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 във вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредба № 10, Наредбата), е отказано на М. Бутрев да бъде финансирано следното заявление за подпомагане: ИД № на проекта: 13/06/3/0.0.2819, по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Първоинстанционният съд е установил, че обжалваната заповед е мотивирана с неспазване на изискването на чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10, съгласно което към датата на подаване на заявлението за подпомагане кандидатите следва да са получили от земеделска дейност най-малко ЗЗ на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година. Прието е, че съгласно годишна данъчна декларация и Справка – декларация през 2015 г. жалбоподателят е реализирал доходи от земеделска дейност в размер на 6 000 лв. от продажба на ягоди, малини и арония, като декларираният от жалбоподателя процент на приходите/доходите от продажби се равнява на 39, 69 % от общите му приходи. При извършената административна проверка за съответствие с критериите за допустимост е извършено преизчисление, свързано с използване на пределни добиви за декларираните култури, доколкото декларираните добиви са по-високи от тези, посочени в "Списък с определените средни добиви на селскостопански продукти с растителен и животински произход", съгласно Методиката за определяне на обосновани /пазарни/ продажни цени на селскостопанска продукция и обосновани добиви от селскостопански култури/животни, нужни за оценка на реалистичността на предложените продажни цени/добиви в бизнес планове към заявленията за подпомагане по подмерки от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Методиката). Извършените преизчисления се отнасят до декларираните доходи и до културите ягоди и малини, като в резултат на преизчисленията приходите/доходите от земеделска дейност на жалбоподателя са в размер на 31,29 %. За да отмени процесната заповед, Административен съд-Пазарджик е приел, че същата е издадена при неправилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Съдът е счел, че изискванията по чл. 5, ал. 2 от Наредба № 10 са напълно изпълнени от жалбоподателя към момента на кандидатстването и не са налице основания за преизчисляване на приходите от земеделие за 2015 г., в т. ч. и на основание приетата Методика. Посочено е, че Методиката е утвърдена след 28.11.2016 г., респ. не може да бъде приложена за затворената на 12.08.2016 г. процедура за кандидатстване по мярка 6. 3. Освен това методиката била приета без нормативно овластяване на изпълнителния директор на ДФЗ. Същевременно Методиката не съдържала позоваване на акт на Европейския съюз или на международни договори, сключени от Европейските общности, за да бъде разглеждана като мярка на национално ниво за изпълнение и прилагане на актове на ЕС. Тя (Методиката) не може да се разглежда нито като насока и/или друг документ по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ПМС № 162/05.07.2016 г., определяща условия за кандидатстване, нито била приета на основание чл. 26, ал. 1, 3, и 5 от ЗУСЕСИФ, нито съставлявала подзаконов нормативен акт. Въпреки че въвеждала правила за определяне на пазарни цени на земеделски култури в отклонение от въведения с Наредба № 10 режим на доказването им за целите на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" – чл. 5, ал. 12 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. Административният съд е посочил, че представеното заверено копие на годишната данъчна декларация за 2015 г. не е оценено от органа като неистински документ, съдържащ невярно деклариране на доходите за 2015 г. и такива съображения не се съдържат в оспорената заповед, поради което е следвало да бъде зачетено като доказателство за изпълнението на изискването по чл. 5, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 5, ал. 12, т. 2 от Наредба № 10. Първоинстанционният съд е приел също, че въвеждането на нови, допълнителни изисквания към кандидатите, след като процедурата по кандидатстване е оповестена, и след като са подадени заявленията за кандидатстване, противоречи на чл. 13 от АПК. Обжалваното решение е правилно, като настоящият съдебен състав споделя всички мотиви на административния съд. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба № 10, постъпилите заявления за подпомагане и приложените към тях документи се оценяват към датата на подаването им за съответствието им с критериите за подбор и тяхната тежест. В случая от земеделския производител е подадено заявление за подпомагане на 10.08.2016 г., чиято оценка за съответствие с критериите за допустимост е направена на по-късен етап, при съобразяването на таблица № 1 "Списък с обоснованите /пазарни/ продажни цени на селскостопанска продукция" и определените средни добиви на селскостопански продукти от таблица № 2 към Методиката. Приемането на пределни цени обаче не намира опора в ЗПЗП, нито в Наредба № 10. Раздел II "Изисквания към кандидатите" от Наредбата изрично сочи условията, на които трябва да отговарят кандидатите и документите, които следва да представят при подаване на заявлението. Съгласно чл. 5, ал. 12, условието за наличие най-малко на ЗЗ% от общите приходи/доходи за предходната календарна година се доказва с представянето на справка-декларация по образец; годишна данъчна декларация; документи, доказващи правното основание за ползване на имотите, в които е произведена селскостопанската продукция; удостоверение за регистрация на животновъден обект, ако приходите са от продажба на земеделски продукти от животновъдство, и приходни/разходни документи, издадени съгласно ЗСч, ЗДДФЛ и ЗКПО. Никъде в Наредбата не е регламентирано, че изпълнителният директор на ДФЗ следва да утвърди правила/методика за определяне на обосновани продажни цени и обосновани добиви от селскостопанска продукция. Поради това, след като земеделският стопанин е представил необходимите документи, изискуеми по Наредбата и верността им не е оспорена от административния орган, то информацията, съдържаща се в тях е следвало да бъде ценена и на тази база органът да се произнесе по подаденото заявление. Наред с горното, правилно съдът е приел, че методиката не съдържа позоваване на акт на Европейския съюз или на международни договори, за да бъде разглеждана като мярка на национално ниво за изпълнение и прилагане на актове на ЕС относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, за да бъде определена като акт по чл. 7а ЗНА. Липсват каквито и да било данни, административният орган да е обсъдил, съпоставил и анализирал в съвкупност представените писмени доказателства по чл. 5, ал. 12 от Наредбата, за да прецени наличието/липсата на задължителното изискване по чл. 5, ал. 2, т. 2 от нея. Вместо това касаторът е преизчислил доходите от земеделие за 2015 г. на 31, 29%, позовавайки се и на процесната методика. В тази връзка, обоснован и законосъобразен е и изводът на съда, че самата Методика е утвърдена на 28.11.2016 г., респективно не може да бъде приложена по аргумент от чл. 13 АПК за затворената на 12.08.2016 г. процедура за кандидатстване по мярка 6. 3. "Стартова помощ за развитие на малките стопанства". Правилата, въведени в процедурата, съставляват вътрешнослужебен документ, който освен, че е приет след приключване на приема, не е публикуван никъде и е останал неизвестен за жалбоподателя. В тази връзка Върховният административен съд, четвърто отделение е посочил в решение № 13128/29.10.2018 г. по адм. дело № 7824/2018 г., че се нарушава принципът на последователност и предвидимост, прогласен в чл. 13 АПК и изискващ административните органи своевременно да огласяват публично вътрешните правила и установената практика при упражняване на оперативната си самостоятелност. Видно от наименованието на горепосочената Методика, тя касае оценката на реалистичността на бизнес плановете, в раздел ІV от които се съдържа производствената програма на земеделското стопанство по години - Приложение № 4 от наредбата. От изписаната под таблицата забележка става ясно, че се има предвид първата стопанска година, която следва текущата спрямо кандидатстването стопанска година. В същото време изискването за допустимост на кандидатите, в което е включено условието по чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10, касае предходната календарна година. Поради това, то по никакъв начин не попада в обхвата на методиката, на която се позовава касационният жалбоподател и не подлежи на последваща оценка за реалистичност, каквато не е предвидена в наредбата. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 9а ЗПЗП /в приложимата редакция/ министърът на земеделието, храните и горите издава наредби по прилагане на регламенти на Европейския съюз в областта на директните плащания, както и наредби по прилагането на мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. след предварително съгласуване със заинтересованите ведомства. Процедурата за обработка на заявленията и приложенията обаче е утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ, като тя не може да изменя или допълва разпоредби на действащата Наредба № 10, уреждаща условията и реда за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства". По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора, неоснователно се явява искането на процесуалния представител на директора на ОД на ДФЗ-Пазарджик за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На ответника се следват разноски по списък и приложени доказателства - в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение. Предвид размера му - малко над минимума, няма основание да бъде уважено направеното в касационната жалба възражение за прекомерност. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,