Решение № 11087 от 9.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 116/2011 г.

Решение № 11087 от 9.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 116/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от публичен изпълнител при ТД на НАП-София, подписана от ст. публичен изпълнител Лозанов и юрисконсулт Николова за отмяна на решение № 865 от 12.04.2010 г., постановено от Административния съд София град (АССГ) по адм. д. № 5524/09 г. Правното основание на което се иска отмяната е чл. 239, т. 1 от АПК, а соченото фактическо основание е писменият отговор от ТБ"Банка Пиреос България"АД с изх. № ИД-9513/28.09.2010 г. и изпратената с него справка относно операциите, наличностите и основанията за тях по банковите сметки, открити на името на "Т Груп България" ЕООД в "Банка Пиреос България"АД за периода от 05.10.07 г. до 04.11.08 г. В молбата се твърди, че данните от тези документи не са могли да бъдат представени по делото пред административния съд до приключване на производството пред него, тъй като молбите на ТД на НАП за разкриване на банкова тайна на осн. чл. 62 от Закона за кредитните институции са оставяни без уважение. В молбата се сочи, че с решението чиято отмяна се иска е отменено разпореждане с изх. № 10-53-00-878/19.06.09 г. издадено от публичния изпълнител при ТД-гр. София, тъй като съдът е приел за недоказано обстоятелството, че от страна на банката е допуснато разпореждане със запорираните средства. Поддържа се от молителя, че представените с молбата доказателства установяват действително разпореждане на длъжника със запорираните средства, което води до солидарна отговорност на ТБ "Банка Пиреос България"АД на осн. чл. 211 от ДОПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът по искането за отмяна - ТБ "Банка Пиреос България"АД чрез своя процесуален представител възразява по искането по съображения, изложени в писмено възражение и поддържани в съдебно заседание. Възразява се по редовността на молбата, тъй като от нея не ставало ясно, кой е молителят. Изразява се становище за неоснователност на молбата, тъй като не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК. Поддържа се, че представения документ не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като информацията в него е била представена, изследвана и анализирана вече в производството пред административния съд. Процесуалният представител на ответника счита, че информацията, съдържаща се в представените документи е имало възможност, да се събере по делото пред административния съд посредством допуснатата съдебно-икономическа експретиза, при проявена по-голяма процесуална активност от ответника по жалбата в производството пред АССГ. Иска се отхвърляне на молбата. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява молбата като допустима. Тя е подадена от легитимирано лице и в рамките на срока по чл. 240, ал. 2 от АПК. Неоснователно е възражението на ответника за нередовност на искането за отмяна. Искането (наречено молба) е подадено от ответника в производството пред АССГ, а именно от ТД на НАП-София град. Искането е подписано от юристи - Лозанов, на длъжност старши публичен изпълнител при ТД на НАП-София и Николова- младши юрисконсулт при ТД на НАП-София, които са надлежно упълномощени, видно от пълномощни № 159/12.01.2010 г. за Лозанов и № 449/27.01.2010 г. за Николова, подписани от изпълнителния директор на НАП, да представляват НАП. Териториалната дирекция София-град е част от структурата на НАП, поради което следва да се приеме, че Лозанов и Николова имат представителни пълномощия и по отношение на териториалната дирекция. Искането за отмяна (наречено молба) е основателно. С решението, чиято отмяна се иска е отменено решение на директора на ТД на НАП-София град, с което се потвърждава разпореждане за изпълнение на основание чл. 211 ДОПК издадено от ст. публичен изпълнител при ТД на НАП София-град с изх. № 10-53-00-878/19.06.2009 г. С разпореждането за изпълнение е определено сумата от 1 331 701, 89 лв. ведно със законната лихва доначислена към датата на плащане, изплатена от ТБ "Банка Пиреос България" АД, да бъде възстановена по запорираната сметка на "Т Груп България" ЕООД и/или преведена по банкова сметка на ТД-София, офис Център. Фактическите констатации в разпореждането са, че с постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки във връзка с извършваната ревизия на "Т Груп България" ЕООД, е наложен запор върху налични и постъпващи суми в размер на 1 353 448,15 лв., находящи се по банковите сметки в ТБ"Банка Пиреос България"АД. В нарушение на чл. 206, ал. 2 от ДОПК и въпреки наложения запор, ТБ"Банка Пиреос България"АД разрешава извършването на плащания с част от запорираните суми на "Т Груп България" ЕООД. Прието е, че така установените обстоятелства осъществяват хипотезата на чл. 211, ал. 1 и 2 от ДОПК. Административният съд е отменил разпореждането с мотива, че не е доказано твърдението, че ТБ"Банка Пиреос България"АД е разрешила извършване на плащане с част от запорираните суми. От представените доказателства към искането за отмяна е видно, че след запорните съобщения, банката е извършвала плащания от банковата сметка на длъжника. В този смисъл представените документи са били относими към спора. Доколко обаче те установяват нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Настоящият съдебен състав преценява, че въпреки усилията на ТД на НАП София-град тази информация да се събере по делото, тя не е събрана. Ответникът в производството пред административния съд е направил искане за разкриване на банкова тайна, което е оставено без уважение от административния съд с мотива, че той не е компетентен по това искане. Такова искане е направено и пред Софийския районен съд, което е оставено без уважение с решение от 23.02.2010 г. по нчд № 2232/2010 г. като едно от съображенията на съда са, че информацията, която се цели да бъде получена чрез разкриване на банковата тайна, би могла да се получи служебно или по искане на страната в хода на съдебноадминистративното производство. При тези обстоятелства следва, че ТД на НАП София град въпреки усилията, положени от представляващите я по делото лица, не е била в състояние да се снабди с документите, представени с молбата. Неоснователно е възражението на ответника по искането, че ТД на НАП София град е имал възможност да установи по делото исканата информация посредством съдебно-икономическата експертиза. Доказателственото средство за установяване на обстоятелството- извършени плащания от банкова сметка са писмените доказателства- извлечения за движението на сметката на хартиен носител, като с помощта на вещо лице тези документи биха могли да се анализират. Тоест експертизата би могла да проследи движението на сметката, но само заключението, без представяне по делото на проверяваните извлечения за движението на съответната сметка, не е достатъчно, за да се приемат за обосновани констатациите на вещото лице. Съдът следва да може да осъществи непосредствен контрол за редовност на документите, проверявани от вещото лице. По тези съображения, настоящия съдебен състав преценява представените с молбата доказателства, като такива, установяващи нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които са от значение за разрешаването на спора, с който е бил сезиран АССГ по адм. д. № 5524/09 г., поради което постановеното по спора съдебно решение следва да се отмени, а вместо това делото се върне за ново разглеждане при което се съобразят данните от представените нови писмени доказателства. Воден от горните съображения и на осн. чл. 244, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд