Решение № 4874 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 321/2009 г.

Решение № 4874 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 321/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Началника на Митница Кюстендил срещу решение № 870/10.11.2008 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. д. № 1799/2008 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № 4409-0553/29.11.06 г., издадено от Началника на Митница Кюстендил, потвърдено с решение № 4405-0002/08.02.08 г. на Директора на РМД - София. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 2 - 3 от АПК. Според касатора, специфичните условия за освобождаване от митни сборове при вноса на автомобили от инвалиди са регламентирани в чл. 4 от ПМС 2/93 г. (отм.), действащо към момента на вноса, във вр. с чл. 720, ал. 1, т. 1 и чл. 721 от Правилника за прилагане на Закона за митниците (ППЗМ). Тези условия са свързани с личността на вносителя и ползването на автомобилите следва да се осъществява от самите инвалиди, тъй като облекчението е предоставено с оглед личността. Тези условия трябва да са налице и по времето на ползването на автомобила в рамките на 3-годишния срок, в който остават под митнически надзор. Когато титулярът на облекчението почине преди изтичането на 3-годишния срок, правото на ползване на автомобила се погасява и не може да бъде предмет на наследствено правоприемство. В този случай за внесения автомобил възниква вносно митническо задължение, съгласно чл. 199, ал. 1, т. 6 от Закона за митниците (ЗМ). Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Иванка Велинова Димитрова от гр. Дупница, Иван Кирилов Димитров от гр. Дупница и Тодор Кирилов Димитров от гр. Дупница. Ответниците по касационната жалба - Иванка Велинова Димитрова от гр. Дупница, Иван Кирилов Димитров от гр. Дупница не изразяват становище. Ответникът по касационната жалба - Тодор Кирилов Димитров от гр. Дупница оспорва същата по съображения, изложени в писмено становище. Директорът на Дирекция "ОУИ"-София при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София-град е било решение № 4409-0553/29.11.06 г., издадено от Началника на Митница Кюстендил, потвърдено с решение № 4405-0002/8.02.08 г. на Директора на РМД - София, с което на Иванка Велинова Димитрова, Иван Кирилов Димитров и Тодор Кирилов Димитров, тримата от гр. Дупница в качеството им на наследници по закон на Кирил Иванов Димитров са определени митнически задължения на осн. чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ по ЕАД № 5500/4-3030/6.07.01 г. - мито - 746 лв., ДДС - 1243 лв. със законната лихва, считано от 17.04.04 г. За да отмени решението на Началника на Митница Кюстендил, административният съд е приел, че в конкретния случай не е налице нито една от визираните в чл. 753, ал. 2 ППЗМ хипотези, при които отпада митническото облекчение при внос на предмети за лично ползване от инвалид и възниква вносно митническо задължение. Граматическото тълкуване на разпоредбата налага извода, че отпадането на облекченията се свързва с активно поведение и изразена воля от страна на вносителя. Няма данни внесеният автомобил да е станал предмет на разпоредителна сделка. Смъртта на наследодателя - инвалид не попада в хипотезите на чл. 753, ал. 2 от ППЗМ. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Изводите на окръжния съд се споделят изцяло от настоящия състав на Върховния административен съд, първо отделение. Не са допуснати твърдяните от касатора нарушения на материалния закон. Както правилно е приел съдът, разпоредбите, с които се определят публични задължения, следва да се прилагат стриктно според точния им смисъл и не могат да се тълкуват разширително. В случая, няма данни процесният автомобил да е бил предмет на сделка от изброените в чл. 753, ал. 2 ППЗМ в тригодишния срок от вноса, а посочената норма не въздига като юридически факт, обосноваващ вносно митническо задължение, смъртта на лице от кръга на тези по чл. 720, ал. 1, т. 1 ППЗМ, след като правото е било упражнено приживе. С оглед на така изложените съображения, решението на Административен съд-София-град, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение