Решение № 1265 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11390/2010 г.

Решение № 1265 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11390/2010 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Казанлък, чрез процесуален представител юрк. Милена Дончева, против решение № 173 от 10.06.2010 г., постановено по адм. дело № 7/2010 г. на Административен съд Стара Загора, с което е отменен отказ на кмета на община Казанлък, обективиран в негово писмо № 194-513-1/27.11.2009 г., да издаде заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, както и удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, по заявление № 194-513-1/5.03.2009 г., като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда. В касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Оспорват се изводите на съда, че кметът на общината не е компетентен да преценява наличието на предпоставките по § 16 от ПЗР на ЗУТ. В настоящия случай е установено, че претендираните имоти попадат в лесопарк Тюлбето - публична общинска собственост, поради което е невъзможно възстановяването им и правилно е прекратено административното производство. Ответниците - Пешка Георгиева Груева и Марица Константинова Радулова, чрез процесуален представител адв. Пенева, оспорват касационната жалба и молят същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се провежда преди издаването на удостоверение и скица по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, тъй като данните за застроената, респективно свободната от застрояване площ са необходими на Общинската служба по земеделие при произнасянето по чл. 10, ал. 7 и чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ. Данните за застрояването на имота се изготвят от техническата служба, а кметът издава заповед при обвързана компетентност. Отказ от производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е недопустим. Правилно съдът е приел, че кметът не е компетентен да се произнася по въпроса за възстановяване на земи. Произнасянето по искането за възстановяване на право на собственост за земи от вида на процесните се осъществява в друго производство пред Общинската служба по земеделие. Ето защо обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по жалба от настоящите ответници против писмо изх. № 194-513-1/27.11.2009 г., издадено от кмета на община Казанлък, с което е отказано за бъде разгледано по същество тяхно заявление № 194-513-1/05.03.2009 г. за издаване на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, както и удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ за признатите им за възстановяване имоти и е прекратено административното производство на основание § 16 от ПЗР на ЗУТ. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореното писмо обективира изричен отказ да се издадат исканите документи, поради което съставлява административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Съдът е счел, че този отказ е материално незаконосъобразен, тъй като са били налице предпоставките за издаване на документите. Оспореният отказ е обоснован с липсата на предпоставките по § 16 от ПЗР на ЗУТ, но същите не са предмет на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, а по тях следва да се произнесе ОСЗ в последващото производство по възстановяване на собствеността. Съдът е приел също така, че при издаване на оспореното писмо е допуснато и нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е проведена процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, предхождаща издаването на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. По тези съображения е отменил оспорения отказ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Така постановеното решение е правилно. Между страните няма спор по фактите. Установено е, че признатите за възстановяване имоти на жалбоподателите попадат в строителните граници на град Казанлък. По този повод със заявление вх. № 194-513-1/5.03.2009 г. до кмета на община Казанлък, последните са поискали да издаде заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, както и удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ. По делото са приложени скици на претендираните имоти от 02.11.1998 г., с които са идентифицирани като имоти с № 10013, 10014, 10015, 10016 и 10017 по кадастралния план на гр. Казанлък, местност "Старите лозя", собственост на наследници на Георги Иванов Енински. При тези фактически констатации съдът е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на постановения отказ. Кметът на общината е бил сезиран с искане да проведе процедура по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за определяне на застроената, респ. свободната от застрояване площ от претендираните имоти, след което да издаде удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ. В заявлението на жалбоподателите не се съдържа искане за възстановяване на собствеността. Вместо да разгледа и да се произнесе по конкретния въпрос, с който е сезиран, кметът на общината се е занимавал с предпоставките за възстановяване на собствеността върху претендираните имоти, за което нито е бил сезиран, нито е разполагал с компетентност. В настоящия случай липсва произнасяне по предмета на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В рамките на това производство се определя от техническа страна застроената и незастроената част от имота според критериите на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и противопожарните норми. Същото има междинен характер и се развива преди общинската служба по земеделие, въз основа на издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, да постанови решение по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху имот в границите на урбанизирани територии. В настоящия случай административният орган се е произнесъл по въпроса за възстановяване на собствеността, като е приел, че не са налице предпоставките да разгледа по същество предявеното искане предвид нормата на § 16 от ПЗР на ЗУТ - неприключилите до влизането в сила на този закон производства по възстановяване на собствеността върху имоти публична държавна собственост и имоти публична общинска собственост се прекратяват. Този въпрос обаче не е предмет на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, а на последващото такова по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Кметът на общината е постановил отказ да разгледа по същество предявеното искане, който е обоснован със съображения извън предмета на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и на това основание е незаконосъобразен. Правилно административният съд е счел, че са налице предпоставките за провеждане на производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, тъй като се касае за имоти в границите на урбанизирана територия, които са идентифицирани по площ и граници съгласно приложените по делото скици, т. е. не е необходимо да се изработва помощен план. Техническата служба следва да определи фактическото застрояване с оглед критериите по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, а нейното решение се одобрява от кмета на общината. Въз основа на резултатите от производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ кметът на общината следва да издаде удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ със съответното съдържание. Още веднъж следва да се подчертае, че производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е междинно и в него не се разглеждат въпроси за собствеността на имотите - дали е публична или частна или дали може да бъде възстановена на бившите собственици. В допълнение следва да се посочи, че съдът е следвало да разгледа оспореното писмо на кмета на община Казанлък по реда на чл. 197 и сл. от АПК и съответно да се произнесе по законосъобразността на отказа да се разгледа по същество искането с определение, а не с решение. Констатираното нарушение на съдопроизводствените правила обаче не е заявено с касационната жалба, а освен не е и съществено, за да се квалифицира като отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съществено е онова нарушение, което ограничава процесуалните права на страните, респективно, ако не бе допуснато би довело до различен изход на правния спор, с който съдът е бил сезиран. По правилото на чл. 199 от АПК жалбата се разглежда в закрито заседание и по чл. 200 от АПК съдът се произнася с определение. Като е разгледал жалбата по общия ред, съдът е провел открито съдебно заседание, на което е приел писмените доказателства и е изслушал страните при проведените устни състезания. По този начин той дори е обезпечил в по-голяма степен правата им да бъдат лично или чрез пълномощник изслушани в присъствие на представител на ответната страна. Поради това не са налице нарушения на процесуалните им права, нито пък провеждането на открито заседание е рефлектирало върху същността на съдебния акт. По изложените съображения не са налице касационния основания за отмяна на обжалваното решение и същото като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,