Решение № 41 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5584/2007 г.

Решение № 41 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5584/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ПР на ГПК, във вр. с чл. 218и ГПК (отм.). Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от И. М. И. срещу решение от 16.07.2007 г. по гр. д. № 261/2006 г. на М. окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл. 108 ЗС. Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Ответникът "С." ЕООД, чрез представителя си поддържа, че жалбата е неоснователна и моли решението да се остави в сила. Ответниците А. Х. И., П. Г. Г. и С. Г. С. не вземат становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е неоснователна. С решение от 21.06.2006 г. по гр. д. № 3019/2004 г. Върховният касационен съд, като е отменил решение от 12.07.2004 г. по гр. д. № 161/2003 г. на ОС М., с което е бил уважен ревандикационния иск на И. М., е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. Дадени са указания за необходимостта спорния имот да бъде надлежно индивидуализиран. С обжалваното решение въззивният съд при новото разглеждане на делото, като е отменил решение от 1.10.2002 г. по гр. д. № 623/1992 г. на РС - Б., е отхвърлил иска на И. М., С. Г., П. Г. и А. К. срещу "С." ООД и А. Х. за предаване собствеността върху имот пл. № 828, в кв. 84 по плана на гр. Б., с площ от 72 кв.м. За да отхвърли предявения от жалбоподателката И. М. и ответниците П иск с правно основание чл. 108 ЗС съдът е приел за установено, че те не са собственици на спорния имот, който се владее от ответното дружество.Установено е от доказателствата по делото, че към 1929 г. праводателите на ищците М са притежавали в съсобственост дюкян, с размери 7 м дължина и 3,80 м ширина. Михаил Т. е починал на 29.10.1942 г. и единствен негов наследник е ищцата. През 1949 г. е починала П. С., чийто единствен наследник е бил ищецът Г, починал в хода на процеса, чийто наследници са ответниците по жалба П. и С. Г. Установено е по делото, включително и от приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, че дюкянът не съществува към настоящия момент, като същият е попадал в п. ХII-123, в кв.7 по плана от 1923 г., но не може да се установи, че процесните 72 кв.м са собственост на ищците, като придобити от праводателите им с покупката на дюкяна, както и че те са част от имот пл. № 828 в кв. 84 по сега действащия план на гр. Б., който се ползува от "С." ООД от 1974 г. Жалбоподателката не е установила, че именно неин собствен имот е отнет незаконно, поради което собствеността върху същия следва да й се възстанови по силата на самия закон. Не е доказала собствеността да й е възстановена и по административен ред, а точно обратното е установено по делото. С влязло в сила определение от 29.01.2001 г. по адм.д. № 171/2000 г. М. ОС е прекратил производството по жалба срещу мълчалив отказ на О. у-ел М. за възстановяване на собственост върху отчужден имот по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ, като е прието, че заявлението за това е подадено след изтичане на едногодишния срок. При това жалбоподателката не е установила и да е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение по реда и условията на ЗОСОИ, тъй като не е установено отчуждаване да е извършено по закон или с акт, от изброените в чл. 1 и чл. 2, ал. 1 ЗВСВНОИ, за които да се допуска обезщетяване, поради което не е правоимаща по смисъла на чл. 2 ЗОСОИ във връзка с чл. 1 и чл. 2, ал. 1 ЗВСВНОИ. Правилно е прието от въззивния съд, че и реституционната норма на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ не следва да намери пряко приложение и собствеността е възстановена по силата на закона. Не е налице и условието по чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ имотът да съществува до размерите, в които е отчужден. Както е изложено по-горе ищците са легитимирани да искат възстановяване на имота при доказаните обстоятелства, че наследодателите им са били собственици и че имотът е отнет без законово основание. Възстановяването на собствеността по реда на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ настъпва само ако имотът съществува реално при влизане в сила на закона - февруари 1992 г. Не е такова положението на претендирания от ищците имот. В действуващия план от 1958 г. процесният имот не е отразен, тъй като не е съществувал на място като имотна и кадастрална единица. Теренът, върху който е попадал дюкянът на наследодателите на ищците не заснет като обект, нито като такъв е заснет имотът, върху който той е бил изграден, за да може да се индивидуализира по безспорен начин същият. При влизане в сила на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти процесното място от 72 кв. м не е представлявало имот, а ищците са твърдели, че е част от УПИ * отреден за търговски цели, т. е. територия, предназначена за обществено обслужване. Съдът не е компетентен да променя териториалното планиране и да възстановява имот, който реално не съществува по градоустройствения план и не би могъл да бъде обособен, ако не се извърши промяна на плана досежно предназначението на терена, което правомощие принадлежи на други органи и се реализира по административен ред. Цялостната преценка на събраните по делото доказателства обосновават направения от въззивния съд извод за липса на установена активна собственическа легитимация на ищците, поради което правилно е отхвърлен предявения от тях иск с правно основание чл. 108 ЗС. Успешното провеждане за търсената защита при иск с правно основание чл. 108 ЗС изисква ищецът да докаже, че е собственик на недвижимия имот, което не е установено в настоящия случай. С оглед на така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд,