Решение № 6973 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2732/2009 г.
ВАСIV отделение27.05.2009 г.докладчик т Нина Докторова
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила Решение № 1212 от 11.12.2008 г., постановено по адм. д. № 901 по описа за 2008 г. на Административен съд - Благоевград. ОСЪЖДА Никола Стоянов Близнаков от гр. Гоце Делчев, ул. "Прилеп" № 4 да заплати на ТПК "Никола Ушев" със седалище и адрес на управление с. Гърмен, направените по делото разноски пред касационната инстанция от 300 (триста) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 6973 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2732/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК и е образувано по касационна жалба на Никола Стоянов Близнаков от гр. Гоце Делчев срещу Решение № 1212 от 11.12.2008 г., постановено по адм. д. № 901 по описа за 2008 г. на Административен съд - Благоевград. С него е отменена Заповед № 292 от 31.07.2008 г. на кмета на община Гърмен, издадена с правно основание в чл. 34 ЗСПЗЗ. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението като се релевират доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че не са налице и трите кумулативни предпоставки на чл. 34 ЗСПЗЗ. Съдът неправилно е приел, според касатора в настоящото производство, че той не е собственик с възстановено право на собственост, след като от такъв продавач е придобил имота, а представените нотариални актове от ответната страна - ТПК "Никола Ушев" са без скици за имотите в тях, поради което съдът е следвало да приеме, че кооперацията ползва имота без правно основание. По изложените съображения се моли, решението да се отмени, а заповедта на кмета да се остави в сила. Ответната страна-кметът на община Гърмен не е взел становище. От законния представител на ответната страна е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Излагат се съображения, опровергаващи твърденията в касационната жалба, като се моли, тя да не бъде уважена. Моли се, за присъждане на направените по делото разноски и пред двете съдебни инстанции. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно. Счита, че съдът в съответствие с писмените доказателства е направил обоснован извод за липсата на две от кумулативните предпоставки на чл. 34 ЗСПЗЗ, поради което правилно е отменил заповедта на кмета. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Благоевград е бил сезиран с жалба срещу заповед № 292 от 31.07.2008 г. на кмета на община Гърмен. С нея на основание чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ и по искане на Никола Близнаков-собственик с възстановено право на собственост върху имот № 016015 от 4. 338 дка, описан в представения нотариален акт № 98, том I, н. д. № 102/2008 г., е наредено изземването на имота от ТПК "Никола Ушев", с председател и законен представител - Чудомир Александров Шамов. От приложените по делото писмени доказателства съдът е приел за установено, че и кооперацията се легитимира за собственик на два имота, съответно парцел VI с площ от 1 189 кв. м. и парцел V с площ от 2 170 кв. м, находящи се в местността "Чифте чарк", землището на с. Ковачевица, община Гърмен, подробно индивидуализирани в н. а. № 97, н. д. № 284/2000 г. и н. а. № 97, н. д. № 285/2000 г. За изясняване местонахождението на имотите, описани в нотариалните актове, представени от страните, съдът е назначил вещо лице. От заключението е приел за установено, че имот № 016015, описан в н. а. № 98, н. д. № 102/2008 г., предмет на изземване със заповедта на кмета, покрива изцяло парцели V и VI, описани в нотариалните актове на кооперацията. Въз основа на всички събрани писмени доказателства, обсъдени със заключението на вещото лице, съдът е направил изводи, че подалият искането до кмета да издаде заповедта по чл. 34 ЗСПЗЗ не е собственик с възстановено право на собственост, а юридическото лице, от което имота е иззет не го ползва без правно основание, след като се легитимира за собственик с нотариалните актове. При липсата на две от трите кумулативни предпоставки, съдържащи се в хипотезата на чл. 34 съдът е приел, че заповедта на кмета е незаконосъобразна, поради което я е отменил. Постановеното решение е правилно. Неоснователни са и не могат да бъдат споделени твърденията в касационната жалба, че касаторът като е купил имота от собственик с възстановено право на собственост, е също лице с възстановено право на собственост. Според тази теза, всеки последващ приобретател на имота може да поиска от кмета на общината да издаде заповед по чл. 34, каквато безспорно не е идеята на законодателя. Облекченият и бърз ред за защита на собствеността, по реда на чл. 34 е предоставена само на собственици с реституирано право на собственост върху земеделски земи. Неоснователно е и твърдението, че след като кооперацията не е представила скици към нотариалните актове, с които се легитимира за собственик на имотите ги ползва без правно основание, защото не била пълноправен собственик. Нотариалните актове не са оспорени и те като официални свидетелстващи документи обвързват съда с доказателствената си материална сила. Решението на съда е обосновано, като направените правни изводи са логични и последователни, съответни на релевантните за спора факти и хипотезата на приложимата правна норма. То като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане в писмената защита на адвокат-пълномощника на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски е основателно само за касационното производство. От приложеният договор за правна защита и съдействие, серия "АВ", № 0000048426 от 16.05.2008 г. се установява, че кооперацията е направила разноски от 300 лв. За този размер касаторът ще следва да бъде осъден да ги заплати на ответната страна, на основание чл. 143, 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение