Решение № 9823 от 17.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9841/2019 г.

Решение № 9823 от 17.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9841/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Петрова чрез процесуален представител срещу решение № 411 от 21.06.2019 г. по административно дело № 1204/2008 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й против Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и и платено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" (БЗ) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 за 2016 г. с изх. № 02-130-6500/3824/12.11.2018 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваният от нея административен акт бъде отменен. Навежда доводи за неправилност на изводите на съда за постановяване на акта при спазване на изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК относно неговата форма, като излага твърдения за липсата на посочени в него фактически и правни основания за постановяването му, както и че установеното нарушение я е лишило от правото й на защита в пълен обем. Ответникът по касационната жалба – Заместник изпълнителният директор на ДФЗ не изпраща представител и не взема становище по основателността на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. В хода на съдебното производство е установено, че общата заявена площ за финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" е в размер на 2, 01 ха, като след прилагане на окончателния специализиран слой "Площи допустими за подпомагане", одобрен със заповед № РД 46-141/01.03.2017 г. на Министъра на земеделието и храните, за кампания 2016 г., по заявлението на жалбоподателката е отпаднал парцел № 05459-369-5-1, в землището на с. Боримечково в размер на 0. 60 ха. Тази площ е изключена от допустимата за подпомагане площ, защото е установено наличие на храсти и фактически е наддекларирана, като процентното съотношение на наддекларираната площ от 0, 60 ха към установената за подпомагане площ от 1. 41 ха е 42. 55%, поради което в случая правилно е приложена разпоредбата на чл. 18 и чл. 19 от Регламент № 640/2014 г. При това в съответствие с чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105/22.08.2006 г. и одобрения с посочената по-горе заповед от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", Разплащателната агенция е извършила окончателна оторизация и е определила плащанията на площ за съответната година. В случая не са били налице основанията за плащане по чл. 43, ал. 1, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Правилен е и изводът в обжалваното решение, че процесното УП е постановено в изискуемата форма въпреки многословното изложение към колоните на приложените таблици в по-голямата си част неотносими към конкретното волеизявление на органа за отказа да се изплати сума по подаденото от касационната жалбодателка заявление, формулиран като "оторизирана субсидия в размер на 0 лева", в конкретния случай може да бъде установена волята на органа, както и фактическите основания за постановяването му. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение