Решение № 8278 от 30.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4164/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на председателя на Националния статистически институт срещу решение 955 от 29.01.2025 г. по адм. дело 2570/2024 г. на Административен съд Варна. С обжалваното решение АС Варна е отменил заповед РД-05-775/11.10.2024 г. на председателя на Националния статистически институт, с която на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител и във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 12 от Устройствения правилник на НСИ и заповед РД-05-766/09.10.2024 г. с разпореждане за образуване на дисциплинарно производство срещу Д. И. С. директор на Териториално статистическо бюро Североизток, Д. С. е отстранен временно от работа. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и е необосновано касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че противно на приетото от съда, образуваното на дисциплинарно производство срещу държавния служител е достатъчна предпоставка за издаване на обжалваната заповед, т. к. разпоредбата на чл. 100, ал. 1 ЗДСл предвижда възможност за органа по назначаването да отстрани временно държавния служител от работа когато срещу него е образувано дисциплинарно производство. Разпоредбата е диспозитивна и предоставя на органа да прецени дали са налице основания за отстраняване на служителя от работа като единствената изискуема от закона предпоставка е срещу служителя да е образувано дисциплинарно производство. В случая тази предпоставка е била налице, а преценката на органа по назначаване да отстрани служителя от работа не подлежи на съдебен контрол. Касаторът оспорва като неправилни изводите на съда, че обжалваната заповед не е мотивирана като проследява хронологично фактическите обстоятелства във връзка с образуваното дисциплинарно производство срещу служителя и временното му отстраняване от работа. Сочи, че съдът е игнорирал отразеното в мотивите на заповедта, че същата се издава въз основа на съдържанието на доклад, приложен по докладна записка от ръководителя на служба Инспекторат с вх. И-29/02.10.2024 г. от извършена проверка по заповед РД-05-659/28.08.2024 г. Намира, че за жалбоподателя (касационен ответник) не е налице правен интерес от обжалване на акта за отстраняване, т. к. същият е отменен със заповед РД-05-775/11.10.2024 г. поради издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на служителя. При тези съображения, развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се отхвърли първоначалната жалба. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Д. И. С., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е изяснил фактическите обстоятелства по спора, подробно е обсъдил същите на плоскостта на приложимите материалноправни разпоредби и е достигнал до правно издържани изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. По делото е установено от фактическа страна, че със заповед РД-05-659/28.08.2024 г. на председателя на НСИ е възложена извънпланова тематична проверка от Инспектората по чл. 46 от Закона за администрацията в ТСБ - Североизток, като за изясняване на фактите относно софтуерните продукти, инсталирани и деинсталирани на двата преносими компютъра, ползвани от директора на ТСБ Североизток Д. С., е създадена комисия, с конкретни задачи. Работата на комисията е приключила с доклад вх. РД-15-775/13.09.2024 г. В доклада е посочено, че на 30.08.2024 г. комисията е приела с приемо-предавателен протокол двата преносими компютъра, ползвани от служителя Д. С., извършена е проверка на същите и са отразени констатациите от нея. Във връзка с констатациите на комисията директорът на ТСБ Североизток е представил становище вх. РД-12-530#4/27.09.2024 г. В доклад вх. И-29/02.10.2024 г. на ръководителя на Инспектората по чл. 46 от ЗА са отразени резултатите от извършената извънпланова тематична проверка. В доклада е направено предложение да бъде образувано дисциплинарно производство срещу Д. С. за нарушение на служебните задължения. Със заповед 1/09.10.2024 г. на главния секретар на НСИ, издадена на основание чл. 96, ал. 1 ЗДСл, писмено нареждане на председателя на НСИ, обективирано в заповед РД-05-766/09.10.2024 г. е образувано дисциплинарно дело 1/2024 г. срещу държавния служител Д. С.. С обжалваната пред административния съд заповед РД-05-775/11.10.2024 г. служителят е отстранен временно от работа. Заповедта е мотивирана с констатациите в доклада вх. И-29/02.10.2024 г. от извършената проверка за поредица от действия, компрометиращи информационната сигурност в НСИ и възможността, ако директорът на ТСБ Североизток продължи да изпълнява задълженията си, да създаде пречки за изясняване на обстоятелствата по дисциплинарното дело. В заповедта е посочено също, че становището на служителя потвърждава фактическите констатации в доклада, той не се е явил на изслушването, а отговорът бил формален и не съдържал информация по същество на поставените въпроси. Със заповед 80-05-896/18.11.2024 г. на председателя на НСИ е отменена оспорената заповед РД-05-775/11.10.2024 г., считано от 01.11.2024 г., поради приключване на дисциплинарното производство срещу служителя и прекратяване на служебното му правоотношение. При тези фактически обстоятелства съдът е приел от правна страна, че актът страда от съществен и неотстраним порок във формата, тъй като по същество не е мотивиран и при издаването му са допуснати съществени нарушения на основни принципи в административния процес, установени в чл. 6 и чл. 7 АПК принципите на съразмерност и на истинност. Изводите на съда са правилни и се подкрепят от касационната инстанция, при следните съображения: С разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл е предвидена възможност органът по назначаването временно да отстрани държавен служител от работа, когато срещу него е образувано дисциплинарно дело. С временното отстраняване на държавния служител по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл се цели защита на специфичния авторитет на службата, който би могъл да бъде накърнен, ако лицето продължи да извършва дейност, във връзка с която вече е образувано дисциплинарно производство срещу него, както и/или предотвратяване на действия на служителя, които биха осуетили или затруднили образуваното срещу него дисциплинарното производство. Органът по назначаване разполага с оперативна самостоятелност да прецени дали да отстрани дисциплинарно привлеченото лице, но прилагайки мярката е длъжен да изложи конкретни мотиви за решението си, свързани с относимите към дисциплинарното производство фактически и правни положения. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че преценката на органа по назначаване дали да отстрани служителя от работа е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Упражняването от органа по назначаване на предоставената от закона дискреционна власт по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл трябва да е обусловена от конкретни фактически обстоятелства, които сочат на необходимост от отстраняване на служителя от работа в интерес на службата и за да се гарантира обективност на дисциплинарния процес. Поради това че отстраняването от работа засяга конституционно гарантираното право на труд на държавния служител се налага преценка за пропорционалност при прилагане на ограничителната мярка. Ето защо съдът правилно се е позовал на чл. 169, ал. 1 АПК и е обсъдил законосъобразността на акта с оглед спазване на изискването за излагане на релевантни мотиви към целта на отстраняването и съобразяване на приложената мярка с принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 АПК. Правилно и в съответствие с фактическите установявания по делото съдът е достигнал до извод, че оспорената заповед не съдържа мотиви, които обосновават временното отстраняване на служителя от работа. От данните по административната преписка може да се заключи, че временното отстраняване на служителя е във връзка с описаните в доклада на ръководителя на Инспектората по чл. 46 ЗА нарушения на служебните задължения от директора на ТСБ Североизток, за които е предложено да се ангажира дисциплинарната му отговорност. Във връзка с констатациите за нарушения на информационната сигурност при използване на предоставените на директора на ТСБ Североизток два преносими компютъра, същите са били иззети с протокол от 30.08.2024 г. Тези обстоятелства са станали известни на органа по назначаването именно с доклада на ръководителя на Инспектората по чл. 46 ЗА, визиран в обжалваната заповед, въз основа на който е разпоредил образуване на дисциплинарното производство. В заповедта за отстраняване липсват мотиви защо органът по назначаване приема, че служителят би могъл да осуети изясняването на обективната истина при провеждане на дисциплинарното производство, респ. да повлияе негативно на авторитета на службата, които да обосноват прилагането на ограничителната мярка. Съдът правилно е отхвърлил като неотносими доводите на касатора, че в представеното писмено становище преди образуване на дисциплинарното производство служителят е признал за допуснати нарушения на служебните му задължения. Правилно и обосновано, въз основа на данните по делото, съдът е достигнал до крайния извод, че с издадената заповед немотивирано и непропорционално е ограничено правото на труд на държавния служител. Доводите в касационната жалба за недопустимост на съдебното производството, свързани с правния интерес от търсената съдебна защита, са обсъдени от първоинстанционния съд, който аргументирано ги е отхвърлил като неоснователни. Заповедта за отстраняване от работа на касационния ответник е породила негативен ефект в правната му сфера, поради което съдът правилно е преценил, че за него е налице обоснован и защитим от закона интерес от търсената съдебна защита. Отмяната й с последваща заповед поради приключване на дисциплинарното производство има действие занапред и не заличава правните последици за адресата й. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, Националният статистически институт следва да заплати на адвокат В. Бъчваров сумата 1000 лв. за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, за предоставената безплатна правна помощ на касационния ответник Д. И. С.. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,