Решение № 136 от 9.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 768/2009 г.

Решение № 136 от 9.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 768/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на осъдения П. М. К. за възобновяване на НОХД № 113/2009 г., по описа на Окръжен съд-Хасково, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Депозираното саморъчно написано "заявление" обективира фрагменти от санкционната част на постигнатото по реда на чл. 384 от НПК споразумение между защитата на подсъдимите П. К. и Богза Тибериу, и представителя на обвинителната власт, одобрено с постановено на 29.06.2009 г. определение на компетентния съд. Същото съдържа собствена интерпретация на фактологията на инкриминираното престъпление и неясни съждения за формите на участие и приноса на съпричастните към неправомерната дейност лица. Словесно изразената воля на осъдения индицира на несъгласие с постановения съдебен акт и на недоволство от срока на наложеното наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Обосновава се процесуална необходимост от връщане на делото и ново разглеждане, след разделяне на образуваното и водено срещу П. К. и Богза Тибериу наказателно производство, последното от които извън обсега на правомощията на ВКС. В съдебно заседание на 26.02.2010 г. осъденият К. участвува лично, и с надлежно назначени преводач и служебен защитник. В хода на съдебните прения процесуалният представител на осъденото лице поддържа направеното искане, като в представени писмени бележки детайлизира релевираните оплаквания, с поставен акцент на липсата на достатъчно доказателства, обезпечаващи обвинението по чл. 242, ал. 4 от НК. Прокурор от ВКП дава заключение за неоснователност на искането на осъдения К. за възобновяване на наказателното дело и предоставя на съда преценката за справедливостта на лимитираните санкционни последици Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 29.06.2009 г., по НОХД № 113/2009 г., Хасковски окръжен съд, на основание чл. 384 НПК е одобрил постигнатото между представител на Окръжна прокуратура, гр. Х. и упълномощения процесуален представител на П. К. писмено споразумение, по силата на което осъденото лице се признава за виновно в извършено престъпно деяние по чл. 242, ал. 4, пр. 1-во, вр. ал. 2, пр. 1-во, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като при условията на чл. 55 НК са му определени наказателни санкции - ШЕСТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, и ГЛОБА в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева в полза на държавата. Определението не е проверено по касационен ред, поради законова регламентация, установяваща необжалваемост и юридически стабилитет на съдебния акт и по отношение на същото са приложими процесуалните норми на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. При осъществения извънреден съдебен контрол в рамките на визираните оплаквания за нарушения на процесуалния и материален закон, и за явна несправедливост при индивидуализация на наказателната отговорност ВКС намира депозираното искане на осъдения К. за НЕОСНОВАТЕЛНО. Диференцираната процедура - Решаване на делото със споразумение, инициирана от подсъдимите П. К. и Богза Тибериу в съдебната фаза на наказателния процес, по НОХД № 113/2009 г., е реализирана при стриктно съобразяване на очертаните в Глава Двадесет и девета от НПК особени правила. В съдебно заседание на 29.06.2009 г., П. К. безусловно и категорично е заявил, че разбира предявеното срещу него от ОП-Хасково обвинение и се признава за виновен по същото, като е декларирал доброволно изразена воля при сключване и подписване на представеното споразумение, и отказ от разглеждане на делото по общия ред. Възрастта и психо-физическото развитие на осъденото лице, неговият образователен ценз не обосновават позиция за произволно и необмислено приети от П. К. обстоятелства, очертаващи престъпна съставомерност на инкриминираното поведение и не сочат на неразбиране естеството на обвинителната теза, нейните фактически и правни характеристики, и произтичащите от това санкционни последици. Производството, последвало направеното от осъдения К. изявление по чл. 384, вр. чл. 382, ал. 4 НПК е проведено в съответствие с очертаните специални процесуални разпоредби и финализирало със съдебен акт, с който при съблюдаване изискванията на закона и морала, е одобрено постигнатото писмено съгласие между процесуалните страни по въпросите за виновно извършеното престъпление, неговата правна квалификация и предпоставената от тях наказателна отговорност. Алтернативната съдебна процедура, лимитирана от нормите на чл. 381 - чл. 384 от НПК, е насочена към обслужване на обществения интерес, чрез ускоряване на наказателното производство, поради което и същата е съпроводена с компромисни поведенчески прояви на процесуалните участници, съобразени с особените предписания, и предопределените от последните, процесуалноправни и материалноправни ползи и тежести. Представителят на прокуратурата е улеснен в полагането на усилия и осъществяване на действия по доказването на своята обвинителна теза, като постига бързо своевременно осъждане и санкциониране на престъпни посегателства, съгласявайки се със снизхождението при индивидуализация на наказателната отговорност на закононарушителя. Обвиненото лице получава по-леко наказание, приемайки по собствено желание процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по предложените от прокурора факти, и обоснованите от тях правни съображения в обвинителния акт; да участвува непосредствено и лично в събирането и проверката на доказателствени източници, подкрепящи и оборващи обвинението пред съда; и да атакува постановения съдебен акт, по реда на инстанционния контрол, които осуетяват претенциите за накърнено право на защита в тази посока, и стесняват обхвата на свързаните с него, нарушения. В пределите на установения в Глава двадесет и девета регламент професионална е оценката на Хасковски окръжен съд за правилно приложен в представеното споразумение материален закон и за справедливост на отмерените при условията на чл. 55 НК наказания - ШЕСТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, и ГЛОБА в размер на 100 000 лева. В коментирания смисъл фрагментарните възражения за прекомерна завишеност на наложените на П. К. санкции са необосновани. При диференциране на наказателната отговорност съдът е отчел тежестта на инкриминираното посегателство с оглед индивидуализиращите го престъпносъставомерни признаци, и предвид неговата насоченост към охранявания обект - установения митнически режим и на потенциално застрашените обществени отношения, свързани с народното здраве. Отдадено е необходимото значение на конкретиката от данни, сочещи на предмета на престъпление - високорискови наркотични вещества, със съответните количествени и стойностни параметри /5 800,704 грама хероин и 23,296 грама кокаин, на обща стойност 726 136.32 лева/; на усложнената престъпна задружна дейност, при форма на съизвършителство и каузалния принос на осъдения К. /собственик на моторното превозно средство, използувано за пренасяне на инкриминирания наркотик - л. а. "Алфа Ромео", с румънски ДК № В 21 НОЕ; и на кумулираните квалифициращи обстоятелства. Внимателно са преценени и фактите за личността на П. К. Проектирани в очертанията на престъплението - съзнателен акт, представляващ отражение на обществените и индивидуални качества на дееца, и съдържими се в приложените писмени доказателствени материали за социалния му статус, чисто съдебно минало и процесуално поведение в хода на наказателния процес, те са интерпретирани в аспекта на визираните в чл. 36 от НК изисквания, обуславящи адекватни на репресивната и поправително-възпитателна функции на наказанието, санкции. В контекста на предложената аргументация заявените в искането доводи за констатирана несправедливост при лимитиране санкционните последици за Богза Тибериу /съучастник в извършеното престъпление/, несъответни като вид и размер на тези по отношение на осъдения К., са ирелевантни и не мотивират упражняване правомощията на ВКС по чл. 425 НПК. При индивидуализация на наказанието, включително в рамките на очертаните в особените производства по Глави двадесет и седма и двадесет и девета от НПК хипотези на императивно предписана /чл. 373, ал. 2, вр. чл. 371, т. 2 НПК/ и изрично предвидена възможност /чл. 381, ал. 4 НПК/ за изключително смекчена отговорност по чл. 55 НК се вземат предвид степента на обществена и лична опасност на престъпното деяние и неговия автор, подбудите за осъществяване на престъплението и другите смекчаващи и отекчаващи вината обстоятелства, които ориентират относно нуждата от изискуемото се като интензивност наказателно въздействие, с оглед целите на специалната и генерална превенция. Това са оценъчни величини, базиращи се на комплекс от факти, индивидуално определени във всеки конкретен случай, поради което и използуването на подобни категории за обективно съпоставяне и сравнение чрез аналогии при привидно сходни казуси е трудно достижимо и практически невъзможно. Изложените съображения формират вътрешното убеждение на касационния състав, че искането на осъденото лице за отмяна на определение от 29.06.2009 г. на ОС-Хасково, с което е одобрено споразумение между представител на прокуратурата и защитника на П. К., и прекратено наказателното производство срещу последния, по реда на възобновяването, регламентиран в чл. 425, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение