Решение № 5274 от 26.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9736/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на С. Кълвачева, от гр. Пловдив, чрез пълномощника адвокат Н. Калчев, срещу Решение 1505/21.08.2023 г., постановено по адм. дело 3238/2022 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Изложени са оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението и връщането на преписката на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 КСО за ново произнасяне по заявлението на С. Кълвачева за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ответникът - директорът на ТП на НОИ-Пловдив, чрез процесуален представител юрисконсулт Г. Вълчанова, с отговор от 04.10.2023 г. изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК , от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното Решение 1505/21.08.2023 г., Административен съд гр. Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на С. Кълвачева против Решение 2153-15-342 от 06.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив за оставяне без уважение на жалбата ѝ против разпореждане [номер]/ Протокол 2139-15-2141/01.04.2021г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив за отказ от изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление 2109-15-16/24.02.2021 г. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че на Кълвачева била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2005 г. с разпореждане [номер]/Протокол 01021/09.03.2005 г. по условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО. Във връзка с постъпила информация от прокуратурата по досъдебно производство, по което били приобщени открити пенсионни досиета, включително и такова за Кълвачева, и поради съществуващи съмнения за правомерността на отпуснатата пенсия били предприети действия за установяване по служебен път на достоверността на продължителността и категорията труд на положения от лицето осигурителен стаж, който бил представен със заявление от 2005 г. В рамките на тази проверка била изискана информация от осигурители, както и издаването на удостоверения от осигурителния архив. Междувременно Кълвачева депозирала ново заявление от 02.12.2020 г. с вх. Ц2113-15-4886 за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, в което тя заявява размерът на пенсията да се изчисли по реда на чл.70, ал. 4-7 КСО, като се вземе предвид осигурителния ѝ доход за периода 01.01.1986 г. до 31.12.1988 г. Представила и две удостоверения за раждане на деца, както и поискала да се установи служебно стажът ѝ през лятна кампания на 1972 г. в Оризарна- Пловдив, както и този в МЗ Антон Иванов - Пловдив от февруари 1975 г. до 1.09.1990 г. и едва след проверката на този осигурителен стаж, да се прецени правото ѝ на пенсия. По извършената проверка при правоприемника на Оризарна Пловдив Деметра - ЗХ ЕООД Пловдив - се установило, че Кълвачева не фигурира в разплащателните ведомости на дружеството за 1972 г., а за периода 02.1975 г. до м.08.1990 г. били издадени две удостоверения УП-13 за осигурителен стаж във Фин тех маш АД - Пловдив, както и УП-15 касателно осигурителен доход, отнасящ се до посочения в заявлението за пенсиониране на Кълвачева базисен период за изчисление размера на пенсията. С разпореждане [номер]/Протокол N 01049 от 05.02.2021 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ Пловдив, въз основа на установяванията относно осигурителния стаж на Кълвачева било прието, че същата не е имала право на отпускане на пенсия за ОСВ, считано от 2004 г., както е била първоначално отпусната пенсията ѝ през 2005 г. Поради това и с посоченото разпореждане от 05.02.2021 г. било отменено, на основание чл.99, ал.1, т.2, б.г от КСО, разпореждане [номер]/Протокол 01021/09.03.2005 г. и всички последващи го. Със същото разпореждане от 05.02.2021 г. на Кълвачева била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 05.11.2018 г. пожизнено на основание чл.68, ал.3 от КСО, като бил взет предвид размерът на осигурителния ѝ доход за периода 28.12.1985 г. до 31.01.1989 г. С разпореждането бил зачетен общ осигурителен стаж от трета категория от 16 г., 04 месеца и 21 дни, установен при осигурителя МЗ Антон Иванов /Фин тех маш/, включващ и стажа по чл.9, ал.7 от КСО /за отглеждане на дете/. Въпросното разпореждане било обжалвано от Кълвачева, като с Решение 2153-15-193/07.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив жалбата ѝ била оставена без уважение. Това решение било атакувано пред Административен съд Пловдив, който с Решение 536/28.03.2022 г. по адм. дело 1676/2021 г. отхвърлил жалбата. Решението на административния съд било оставено в сила с Решение 10676/23.11.2022 г. по адм. дело 4206/2022 г. на ВАС. Междувременно, още на 24.02.2021 г. Кълвачева подала заявление с вх. 2109-15-16 до Ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив, в което посочила, че за времето от м. 06.1972 г. до м. 08.72 г. е работила в Оризарна - Пловдив, а за времето от м.02.1975 г. до м.07.1977 г. е работила във Фин тех маш АД Пловдив на длъжност шлосер, но по УП-13/03.02.2021 г. този стаж не бил проверяван. Поискано било служебно изискване на документи за стаж за посочените периоди, както и да се вземе предвид времето по удостоверенията за раждане. С разпореждане [номер] по протокол 2139-15-2141/01.04.2021 г. Ръководителят на ПО при ТП на НОИ се произнесъл по заявлението на Кълвачева от 24.02.2021 г., като на основание чл.99, ал.3 от КСО било отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст понеже било прието, че не са представени нови доказателства за осигурителен стаж. В тази връзка било посочено, че по-рано, по повод на извършваната проверка за достоверността на осигурителния стаж, който е бил взет предвид при отпускане на пенсия през 2005 г., е било съобразено саморъчното заявление на Кълвачева към заявлението ѝ за отпускане на пенсия от 02.12.2020 г., касаещо установяване на осигурителен стаж от Оризарна - Пловдив и от Фин тех маш за длъжностите шлосер и магазинер, както и приложените към него удостоверения за раждане. В тази връзка било отразено в разпореждането от 01.04.2021 г., че твърденията по заявлението на Кълвачева са били проверени при осигурител и в осигурителен архив, като твърденият в заявлението от 24.02.2021 г. осигурителен стаж през 1972 г. няма основание да бъде зачетен, защото, по данни от правоприемника на осигурителя, Кълвачева не фигурира във ведомостите на дружеството, а касателно осигурителния стаж във Фин тех маш - същият е бил зачетен по две УП-13 от 20.01.2021 г. и от 03.02.2021 г. и конкретно сочения от Кълвачева стаж от м.02.1975 г. до м.07.1977 г. е зачетен по УП-13 от 20.01.2021 г., и това е сторено с разпореждането от 05.02.2021 г. за отпускане на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО. Срещу разпореждане [номер] по Протокол 2139-15-2141/01.04.2021 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ била подадена жалба до Директора на ТП на НОИ - Пловдив, като първоначално производството по същата било спряно до приключване на производството по обжалване на разпореждането за отпускане на пенсията от 05.02.2021 г., а впоследствие при отпадане на основанията за спиране възобновено. С Решение 2153-15-342/06.12.2022 г. на Директор на ТП на НОИ - Пловдив, предмет на оспорване по дело 3238/2022г., обжалваното разпореждане от 01.04.2021 г. на практика било оставено в сила, като жалбата срещу него била оставена без уважение. Като мотиви на оспореното сега решение Директорът на ТП на НОИ Пловдив посочил, че описаният в заявлението на Кълвачева от 24.02.2021 г. осигурителен стаж вече е проверен и с оглед на установеното част от него е зачетен при отпускането на пенсията ѝ, което се отнася до осигурителния стаж във Фин тех маш Пловдив, както и осигурителния стаж за отглеждане на дете. Отчетено било, че не са налице основания за изменение на пенсията по чл.99, ал.3 от КСО, тъй като не са представени нови доказателства, удостоверяващи осигурителен стаж, различен от зачетеното с разпореждането от 05.02.2021 г. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. В хода на проведеното съдебно производство първонстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, необходими за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното му решаване, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил в пълнота законосъобразността на административния акт съобразно очертаните предели на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 АПК по критериите в чл. 146 АПК . Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата нормативна уредба е направил правилен извод за неоснователност на оспорването, което настоящата инстанция споделя изцяло. При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за спора материалноправни норми. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и норми. Налице са фактическите и правни основания за издаването му, поради което той се явява постановен в съответствие с материалния закон и преследваната от него цел. Първоинстанционният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, установяващи доказателствените факти от значение за законосъобразността на оспорените актове. Направил е обоснован извод, че правилно е отказано изменение на разпореждане [номер]/протокол 2139-15-2141/01.04.2021 г. за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 99, ал.3 КСО . Разпоредбата на § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО дава възможност на лицата с право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата след 31 декември 2018 г. да изберат определяне на индивидуалния коефициент по реда на чл. 70, ал. 4 - 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е по-благоприятно за тях. В случая съдът правилно е приел, че не са били налице основанията по чл. 99, ал. 3 от КСО, даващи възможност за изменение на разпореждането за отпускане на пенсията преди същото да е влязло в сила, тъй като в релевантния срок Кълвачева не е посочила и представила нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход и др., както и нови обстоятелства, различни от вече заявените и проверени от пенсионните органи. Правилно е съобразена нормата на чл. 70, ал. 4 от КСО , към която препраща § 22ц, ал. 1 от ПЗР КСО, с оглед това, че за пенсиите, отпуснати с начална дата преди 1 януари 2019 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за период от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от осигурителния му доход за периода след тези данни до датата на отпускане на пенсията. За изчисляване на индивидуалния коефициент по ал. 4 се определя: 1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31.12.1996 г. включително и средномесечната работна заплата за страната за следващия период, обявена от НСИ; 2. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31.12.1996 г. и средномесечен осигурителен доход за страната за този период. Индивидуалният коефициент по ал. 4 се изчислява, като всяко от съотношенията по ал. 5 се умножава съответно по броя на месеца, за който то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общ брой на месеца, включващ се в двата периода. В случая индивидуалният коефициент е изчислен по най-благоприятния за касатора начин- чл. 70, ал. 4-7, ал. 10 т. 1 и ал. 11 КСО съгласно правилото на§ 22ц, ал. 1 ПЗР на КСО. По тези съображения Върховният административен съд - шесто отделение намира, че оспореното пред първата инстанция решение на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, така както е и прието в решението - предмет на касационна проверка. При постановяването на решението си първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на проверяваните актове е обоснован, поради което и при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията за разноски на ответника по касационната жалба за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото следва да бъде определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП в размер на 100,00 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК , Върховният административен съд, състав на шесто отделение,