Решение № 8459 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3195/2009 г.

Решение № 8459 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3195/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "ТЕА-1" ООД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителите Теофана и Красимира Власакеви, срещу решението от 25.11.2008 г. на СГС, административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 412/22.08.2003 г. на началник митница Аерогара София, потвърдено с Решение № 9300-0160/18.11.2003 г. на директор на РМД София. В жалбата се поддържат всички отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. По-конкретно касаторът продължава да твърди, че не са били налице каквито и да било "нови обстоятелства", които да налагат промените за тарифното класиране, извършени след последващия документален контрол на основание чл. 84 от ЗМ. Поддържа, че с оглед разрешението за вдигане на стоките не може по безспорен начин да се обоснове юридически решението за промяна на тарифните номера. По този начин е извършено по "усмотрение" на митническите органи претарифиране на стоки, което счита за недопустимо, с оглед правилата на ЕС. Освен това поддържа, че с решенията на митническите органи е нарушена и императивната норма на чл. 206, ал. 3 ЗМ, защото са променени тарифни номера по внос на стоки над 3 години назад във времето, което обстоятелство е съобщено на дружеството след изтичане на този законоустановен срок. Не е изследван въпросът - чрез поискана от митническите органи информация по линия на международното сътрудничество, как са били тарифирани стоките при износа от Австрия и Австрийските митнически власти, за да се установи, дали при износа стоките са били тарифирани по начина, по който са тарифирани и при вноса, отнасящо се до конкретния случай. Моли обжалваното решение да се отмени като незаконосъобразно. Претендира съдебни разноски. Ответниците - директор на РМД София и началник на митница Аерогара София не са взели нито писмено, нито устно становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна по подробно изложени съображения в съдебно заседание. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211 АПК, но е неоснователна. Обжалваното решение е повторно постановено от СГС, административно отделение - след отменително решение по адм. д. № 2577/2006 г. на ВАС - първо отделение първоначалното решение на СГС - АК по адм д. № 227/2004 г. е отменено по касационна жалба на "ТЕА-1" ООД и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав за изпълнение дадените от ВАС указания. При новото разглеждане на делото СГС е приел, че претарифирането на процесните продукти (различни видове комбинирани подправки, добавки, обвивки, емулгатори, протеинови концентрати и др., които се влагат в производството на колбаси), предмет на възникнало вносно митническо задължение по общо 169 бр. ЕАД е законосъобразно. С оглед на това СГС е отхвърлил жалбата на дружеството-жалбоподател, отнасяща се до определени с обжалваното решение нови тарифни номера за внесените от дружеството стоки за периода от 1.10.1998 г. до 20.05.2003 г. с износител австрийска фирма, в резултат на което дружеството-жалбоподател е било задължено да заплати сумата от 398799 лв. мито и 80120 лв. ДДС, представляващи разликата между реално платените и подлежащите на плащане публични държавни вземания и дължимите лихви за периода от 1998-2003 г. СГС е приел, че претарифирането е извършено в съответствие с термините на позициите и на забележките към разделите или към главите на МТ, както и съгласно "Общите правила за тълкуване на хармонизираната система" и "Допълнителните правила относно класирането на стоките". На основание чл. 84 ЗМ е извършена повторна проверка на декларацията, като административното производство в случая се е развило на основание ал. 3 на чл. 84 ЗМ - митническите органи са отчели новите обстоятелства и са взели необходимите мерки. От жалбоподателя са изискани документи относно оформени на режим "внос" продукти за периода м. 10.1998 г.- м. 05.2003 г., класирани на тарифна позиция 3302 с цел тяхното тарифно класиране, при което митническите органи са констатирали, че митническият режим е приложен въз основа на непълни данни по отношение описанието на стоките в кл. 33, изразяващо се в това, че в състава на една стока, декларирана в един ЕАД от вносителя са включени два или повече продукта, които се класират в отделни тарифни номера и са с различна ставка мито от тази на декларираната стока по ЕАД, или ставката е по-висока от тази на декларирания номер, както и неверни данни по отношение на декларирания в кл. 44 тарифен номер, което представлява "нови обстоятелства", следствие на което митническите органи са предприели действия по определяне на новите тарифни номера на внесените от жалбоподателя стоки и определяне на по-високи размери мито и ДДС, в изпълнение правомощията си по чл. 15, ал. 2, т. 3 и 4 ЗМ. Въз основа на горното СГС е приел, че в случаите, какъвто е процесният, когато са налице достатъчно данни и информация относно даден продукт и неговото приложение- като спецификации, указания от АМ, дадени в писмо от 16.07.2003 г., санитарни разрешителни, "мнения за тарифно класиране на стоки", на СМО и др. може да се извърши промяна на тарифните позиции и без да е необходимо да се прави специализиран лабораторен анализ или други изследвания. В случая тарифните номера на внесените от жалбоподателя стоки и продукти са определени в Решение № 412/22.08.2003 г., Таблица № 2, съгласно МТ на РБ за процесния период при съобразяване от митническия орган на преференциалните мита за този период, а публичните държавни вземания са изчислени по всеки един от ЕАД за отделните години - Таблица № 3. Към момента на издаване на ИАА дължимите суми са взети под отчет, поради което и на основание чл. 206, ал. 1 ЗМ с писмо от 28.08.2003 г. и чрез връчване на издаденото решение жалбоподателят е бил уведомен за дължимите суми за мито и ДДС, представляващи разликата между реално платените и подлежащи на плащане публични държавни вземания. Митническите органи са взели под отчет митните сборове, възникнали при регистрирания внос през 1998 и 1999 г. Последващият контрол е осъществен в рамките на законоустановения 5 годишен срок - чл. 212, ал. 2 ЗМ и към датата на реалното предприемане на действия спрямо жалбоподателя по събирането на дължимите митни сборове правото на митницата да търси събирането им не е погасено по давност. На последно място СГС е посочил, че отменителните указания на ВАС - първо отделение на практика е невъзможно да бъдат изпълнени, защото документите са унищожени, обстоятелство, установено с приложено по делото писмо на Главно управление на архивите. Постановеното решение е законосъобразно. СГС е отговорил обстоятелствено и мотивирано на всички възражения на жалбоподателя. Основното му възражение, че не са били налице каквито и да било "нови обстоятелства", налагащи претарифирането, извършено след последващия документален контрол на основание чл. 84 от ЗМ, което и сега се поддържа, е неоснователно. Приетото от СГС се потвърждава от доказателствата по делото - във връзка с извършен последващ контрол на основание чл. 84 ЗМ с писмо от 27.05.2003 г. на АМ са изискани от декларатора за представяне документи, относно оформен режим внос на продукти за процесния период - 1998 г. - 2003 г., класирани в тарифна позиция 3302 с подробна информация за състава на продуктите. Представени са само част от спецификациите на отделните продукти, влизащи в състава на декларираните стоки, както и формуляр 8 от митническите декларации. В спецификациите се съдържа информация за състава на стоките и предназначението им. Последващият контрол по чл. 84 ЗМ е извършен върху документите, представени от вносителя-жалбоподател и тези, съхранявани в митническото учреждение и въз основа на анализ на всички представени документи именно е установено, че митническият режим внос е приложен на основата на непълни и неверни данни (чл. 84, ал. 3 ЗМ.). След проверка, назначена със Заповед № 144/19.05.2003 г. на РМД София на представените от декларатора спецификации, във вр. с доклад на Инспекторат при ЦМУ е установено, че стоките са описани неправилно и като описание и като тарифен номер - описани са като "ароматизиращи субстанции за производство на колбаси", но не са установени санитарни разрешителни за ароматизиращи продукти. Напротив, чрез приложени към ЕАД санитарни разрешителни за внос от 1997 и 1998 г. е установено, че стоките са описани като "хранителни добавки, добавъчни, подправъчни и осоляващи смеси, спомагателни вещества, емулгатори, подобрители за колбаси и ястия и подправки за колбаси и ястия". Освен това, въз основа на представени документи е установено и че в състава на една стока, декларирана в кл. 33 на един ЕАД са включени два или повече продукта, които следва да се класират в отделни тарифни номера с различна ставка от тази на декларираната стока по ЕАД. Неверните пък данни са относно декларирания в кл. 44 тарифен номер, като ставката мито по тарифен номер (действителен) на продукта в повечето случаи е по-висока от тази по тарифния номер на декларираните стоки, т. е. несъответствие между декларираните и посочените в писмата тарифни номера. Някои от стоките пък съдържат алкохол, което ги характеризира като "алкохолосъдържащи суровини", за които съгласно ЗА се дължи акциз, независимо от конкретния тарифен номер на позиция 3302. Или при последващия документален контрол са били установени нови факти и обстоятелства, които митническите органи са отчели - взели са под отчет митните сборове, възникнали при регистрирания внос през 1998 и 1999 г., т. е. взели са мерки. Второто основно възражение на касатора, че с оглед разрешението за вдигане на стоките не може да се обоснове издържано решение за промяна на тарифни номера също е неоснователно, защото решението за промяна на тарифни номера в случая е свързано с извършения документален контрол за данните в декларациите и придружаващите ги документи, съгласно първата диспозитивна възможност на чл. 74 ЗМ. В случая е нямало как да се извърши проверка на стоките чрез вземане на проби за анализ след разрешението за вдигане на стоките, (по втората алтернативна възможност на чл. 74 ЗМ), в която връзка следва да се посочи, че осъществяването на физически и /или документален контрол е в оперативната самостоятелност на приемащия митническата декларация. В тази връзка касационната инстанция напълно споделя мотивите на СГС, че чрез извършения последващ документален контрол на ЕАД и на приложени към тях документи, както и на допълнително представени технически спецификации, санитарни разрешителни и писма за тарифно класиране, както и въз основа на МТ и Обяснителните бележки към хармонизираната система за описване и кодиране на стоките, законосъобразно е претарифирана стоката. Определеното тарифиране на стоката не е опровергано и чрез приетата съдебно-икономическа експертиза. Ето защо неоснователно е възражението, че е невъзможно коректно тарифиране без извършване на лабораторен анализ на стоките, от които да се определят базовите елементи на тези смеси. В тази връзка е било невъзможно и изпълнение указанията на ВАС в отменителното му решение - относно естеството на внесените стоки чрез лабораторни анализи, целящо правилното тарифиране, защото, както се посочи, стоките безспорно са били вдигнати и последващият контрол е осъществен документално. Не е изтекъл и срокът за промяна на тарифни номера, както неправилно се поддържа от касатора, защото последващият контрол е осъществен в рамките на 5 годишен срок по чл. 212, ал. 2 ЗМ и към датата на реално предприемане на действия спрямо жалбоподателя по събиране на дължимите митни сборове, вземането на митницата не е погасено по давност. Това следва и от факта, че митническите органи са взели под отчет митните сборове, възникнали при регистрирания внос през 1998 и 1999 г. и са уведомили писмено длъжника за размера на митните сборове в рамките на 3 годишния срок по ал. 3 на чл. 206 ЗМ. Неоснователно е и възражението, че митническите органи са се позовали на източници, които не са официално обнародвани в България на български език, защото както се посочи позоваването е на митническите тарифи на РБ за периода 1998-2003 г. и Обяснителните бележки. Ето защо СГС като е приел, че на основание чл. 199, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 1 от ЗМ за касатора е възникнало вносно митническо задължения, в размер на 398799 лв. вносно мито и 80120 лв. ДДС, представляващо разликата между реално платените и подлежащи на плащане публични държавни вземания е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на касатора съдебни разноски не се следват, а ответниците по делото не са се явили и представлявали пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, ВАС - първо А отделение