Решение № 777 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8527/2016 г.

Решение № 777 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8527/2016 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на МП "П. Б. Ц.", чрез процесуалния му представител юрисконсулт К. - Г. срещу решение № 1075 от 03 юни 2016 г., постановено по адм. дело № 2188/2014 г., по описа на Административен съд Б., в частта в която е отменено решение № 32-111056 (неправилно изписано в диспозитива на съдебния акт като 320-111056) от 19 септември 2014 г. на началника на митнически пункт "П. Б. Ц.", потвърдено с решение № 32-125870 от 20 октомври 2014 г. на началник М. Б. С. същия съдебен акт е осъден Митнически пункт "П. Б. Ц." да заплати в полза на "Л. Б. Б." ЕООД разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 110 130, 61 лв. (сто и десет хиляди и сто и тридесет лева и шестдесет и една стотинки). В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и неправилност - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Л. Б. Б." ЕООД не изпраща представител в съдебното заседание. По делото от дружеството е депозиран писмен отговор на касационната жалба и писмени бележки от 12 декември 2016 г. от юрисконсулт А. С., в които се излага доводи, обосноваващи правилността на оспорваното решение. Прави се искане за присъждане на разноски по делото за настоящата касационна инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение в частта му досежно присъдения размер на разноските е неправилно, поради което в тази част следва да се отмени, а по отношение на останалата е изложил мотивирано заключение за нейната неоснователност. Касационната жалба, с която се оспорва отмяната на решение № 32-111056 (неправилно изписано в диспозитива на съдебния акт като 320-111056) от 19 септември 2014 г. на началника на митнически пункт "П. Б. Ц.", потвърдено с решение № 32-125870 от 20 октомври 2014 г. на началник М. Б., е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд Б. е бил сезиран с жалба от "Л. Б. Б." ЕООД срещу решение № 32-111056 от 19 септември 2014 г. на началника на Митнически пункт "П. Б. Ц.", потвърдено с решение № 32-125870 от 20 октомври 2014 г. на началник М. Б., с което във връзка с получените резултати от Митническа лабораторна експертиза № 97 от 18 ноември 2011 г./26 април 2013 г. и писмо с рег. № 2773 от 17 май 2013 г. на ЦМУ, на осн. чл. 20, § 3 от Регламент (ЕИО) 2913/92, съгласно Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета за стоката, обект на лабораторен анализ и допуснатата за свободно обръщение и крайно потребление по ЕАД МРН 11BG001007Н0022299 от 03 октомври 2011 г., е определено тарифно класиране в клетка 33 първо и второ подразделение код ТАРИК: 2707 99 99 00 за стока декларирана като "котелно гориво", тъй като съобразно Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, в съответствие с текста на Хармонизираната система (ОБХС) за позиция 2707 и 2710, класирането на стоките с посоченото наименование се отнасят масла, в които неароматните съставки преобладават тегловно по отношение на ароматните, какъвто продуктът не представлява. За да отмени решението на началника на Митнически пункт "П. Б. Ц.", потвърдено с решение на по-горестоящия административен орган, първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при нарушение на материалния закон. Обосновал е извод, че издателят на административния акт не е съобразил разпоредбата на чл. 13 от АПК, поради което обжалваното решение е издадено в противоречие с принципа на последователност и предвидимост в дейността на администрацията, което е довело до нарушение на материалния закон. Също така е установил нарушение на още два принципа - на правната сигурност и на легитимните очаквания, предвидени в Общностното право на ЕС, а при анализ на събрания доказателствен материал по делото е приел, че извършеното претарифиране от митническия орган на продукта "котелно гориво" с код 2707 99 99 е неправилно, тъй като при процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните. Решението в обжалваната му част е правилно. Въз основа на събрания доказателствен материал по делото, приетите писмени доказателства, заключенията на съдебно-икономическата и съдебно-химическите експертизи и решение на СЕС, постановено по дело С - 330/13 г. относно тълкуването на позиции 2707 и 2710 от КН във връзка с тарифното класиране на продукт с характеристики като този, предмет на настоящия спор, правилно Административен съд Б. е установил, че процесният има нефтен произход и по физико-химични характеристики и състав се определя като фракция, смес от въглеводороди, получени след първична преработка на нефт и вторични продукти от деструктивно преработване на нефтени суровини. Съгласно заключението на вещото лице по делото е установено, че продуктът няма каменовъглен произход, а притежава характеристиките на нефтен продукт. След извършен химически анализ, от назначения съдебен експерт е заключил, че анализът за наличие на ароматни съставки, извършен от МЛЕ - Р. е по метода на разделяне, съгласно Приложение А от ОБ към глава 27 на КН, който не е стандартизиран за характеризиране на нефтопродукти, с какъвто произход е процесният продукт. Този метод не е точен, тъй като приложимата по него формула изчислява само процентното съдържание на ароматните въглеводороди, а не всички ароматни съставки на нефтения продукт, като се отделят и процентно се изчисляват неароматните въглеводороди, а разликата до 100 % се счита за тегловно съдържание на ароматни въглеводороди. По използвания от МЛЕ метод не се определят тегловно другите ароматни съставки на продукта. Според вещото лице този метод не отчита разликата между ароматните съставки и ароматните въглеводороди, които понятия не са еквивалентни. МЛЕ сочи като показател за изпитване съдържание на ароматни съставки, а в колона резултат е отразено съдържанието само на ароматните въглеводороди. Това заключение е в резултат на изследване на ограничени параметри на продукта, като се изхожда от наличието на идентичност на понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди". В разглеждания случай правилно съдът е съобразил тълкуването, дадено от СЕС в решението по дело С-330/13 г. относно разграничителния критерий, по който даден продукт следва да се класира в позиция 2707 или в позиция 2710 от КН - приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 г. на Съвета, изменен с Регламент (ЕО) № 1006/2011 г. на Комисията от 27 септември 2011 г., подробно развит в т. 38 от мотивите и в т. 1 от диспозитива му. С решението на СЕС е прието, че в позиция 2707 се класират продуктите, в които ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните, а в позиция 2710 - определящият критерий е неароматните съставки да преобладават тегловно спрямо ароматните. В разясненията, дадени в т. 40-48 от мотивите и в т. 2 от диспозитива на същото, СЕС разграничава понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди", използвани в Г. 27 от КН и в съответните ОБ към КН и към ХС, като приема, че първото понятие е по-широко от второто. В случая използваният от съдебно-химическата експертиза метод ASTM D 2007-1998 дава по - точни резултати, въз основа на които може да се извърши правилно тарифиране, а резултатите от проведените изпитвания показват, че продуктът не отговаря на условията, посочени в подточки "в" и "г" от ОБ към КН за подпозиция 2707 99 99. По свойства, характеристики и предназначение същият отговаря на изискванията за класифициране като "нефтени масла" по смисъла на забележка 2 към глава 27 на КН и се отнася към код 2710, подпозиция 2710 19 99, което доказва, че стоката попада в тарифния код, деклариран от ответното дружество. За да се класира продукта в позиция 2707, следва да бъде доказано по несъмнен начин, че ароматните съставки на същия преобладават в тегловно отношение над неароматните съставки. Това обстоятелство не се установява безспорно от събраните по делото доказателства. Изводът на съда по отношение на неотчетената разлика между "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди" съобразно тълкуването по смисъла на т. 2 от решението на СЕС по дело С-330/2013 г., е законосъобразен и обоснован. При тези данни правилно съдът е отменил оспореното решение на началника на МП "П. Б. Ц." за промяна на декларирания код по КН, като противоречащо на материалния закон. С оглед горното и предвид липсата на релевираните касационни основания, решението на Административен съд Б. в неговата обжалвана част следва да бъде оставено в сила като правилно. По отношение на присъдените с обжалваното решение разноски в полза на дружеството ответник. Съдът в настоящия си състав не следва да се произнася по този въпрос. В текста на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК е предвиден специален ред за корекция на решението в частта му за разноските. Според цитираната разпоредба в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Изчерпването на този специален ред за изменение на съдебния акт в частта му за разноските е процесуална предпоставка за допустимост на касационна проверка. В случая отзивния ред не е осъществен, въпреки че по делото се намира изрична молба (наименована жалба - лист 653 от делото) подадена от началника на МП "П. Б. Ц.", по която обаче липсва произнасяне. Следва първоинстанционният съд да се произнесе с изричан акт по искането на началника на МП "П. Б. Ц.", като така постановения по това искане акт подлежи на самостоятелно обжалване. При този изход на делото и предявената своевременно претенция на ответника по касация - преди приключване на устните състезания, следва да му се присъдят разноски за касационно производство, в размер на 20 312,34 лв. Същите представляват юрисконсултско възнаграждение, определени по реда на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъдат възложени в тежест на касатора - Митнически пункт "П. Б. Ц.", гр. Б.. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 4 от АПК и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на второ отделение,