Решение № 15006 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7230/2020 г.

Решение № 15006 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7230/2020 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 в Министерството на труда и социалната политика (УО на ОП "РЧР" 2014-2020 в МТСП), чрез пълномощника си – Д. Д., срещу Решение № 2512/14.05.2020 г. на Административен съд С. град, постановено по адм. дело № 12856/2019 година. С решението си административният съд e отменил Решение за верификация на постъпило искане за плащане peг. №BG05 M90 P001-1. 003-0065/19 от 25.10.2019 г. на заместник-министъра на Министерството на труда и социалната политика-Ръководител на УО на ОП "РЧР" 2014-2020 в МТСП, с което е отказана верификация на разходи на обща стойност 26093. 46 лв. по искане за междинно плащане № 5 по ИСУН и е изпратил преписката на Ръководителя на УО на ОПРЧР за ново прознасяне по постъпилото от"Арх Медия Груп"ООД искане за плащане № 5 по ИСУН. Наведените в жалбата възражения са за неправилно приложение на материалния, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – "Арх Медия Груп"ООД, чрез своя процесуален представител, в писмен отговор по делото оспорва жалбата и моли за оставяне в сила на решението на административния съд. Не претендира съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд С. град е Решение №BG05 M90 P001-1. 003-0065/19 ОТ 29.10.2019 Г на Ръководителя на УО на ОПРЧР, с което е отказана верификация на разходи на обща стойност 26093. 46 лв по искане за междинно плащане № 5 по ИСУН с отчетен период: 01.04.2017 - 29.07.2018. С последното са предявени за възстановяване разходи включени в Искане за плащане № 3 в размер на 8 307. 26 лв. и разходи предявени повторно от Искане за плащане № 4, както следва: • 8 307. 26 лв. повторно предявени разходи за възнаграждения и осигурителни вноски за лицата Н. Т., Н. И. и Н. Г., за които УО е констатирал, че съгласно изискванията на процедура "Ново работно място 2015", не са представители на целевата група, тъй като не попадат нито в групата "безработен", нито в групата "неактивен", видно от Решение за верификация BG05 M90 P001-1. 003-0065/7 от 18.09.2018 г., по Искане за плащане № 3 от ИСУН 2020 с отчетен период: 02.02.2017-31.10.2017. • 10 943. 93 лв. повторно предявени разходи за възнаграждения и осигурителни вноски за лицата Н. Т., Н. И. и Н. Г. за които УО е констатирал, че съгласно изискванията на процедура "Ново работно място 2015", не са представители на целевата група, тъй като не попадат нито в групата "безработен", нито в групата "неактивен", включени в Искане за плащане № 4 от ИСУН 2020 с отчетен период: 01.10.2017-29.07.2018. • 6 842. 27 лв. повторно предявени разходи за възнаграждения и осигурителни вноски за лицето С. Й., за което УО е констатирал, че съгласно изискванията на процедура "Ново работно място 2015", не е представител на целевата група, тъй като не попада нито в групата "безработен", нито в групата "неактивен", включени в Искане за плащане № 4 от ИСУН 2020 с отчетен период: 01.10.2017-29.07.2018. За да отмени описаното по-горе решение на Ръководителя на УО на ОПРЧР административният съд е установил от фактическа страна, че жалбоподателят е бенефициер по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020, по процедура чрез подбор на проекти "Ново работно място 2015" на Министерство на труда и социалната политика, чрез Главна дирекция "Европейски фондове, международни програми и проекти", в качеството на Управляващ орган, представлявано от главния директор на ГД ЕФМПП и ръководител на УО на ОП РЧР 2014 – 2020 г, за което е сключен договор за БФП № BG05 M90 P001-1. 003-0065 с адм. орган. По силата на сключения договор ръководителят на УО е предоставил на бенефициера безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 380 860 лв. по ОП РЧР 2014 – 2020, приоритетна ос 1: Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места, процедура BG05 M90 P001 – 1. 003 "Ново работно място 2015" за изпълнение на проект "Млади, активни, креативни", BG05 M90 P001 – 1. 003 - 0065, от които 380 860, 00 лв. европейско съфинансиране, като безвъзмездна финансова помощ и 0 лева собствен принос. С допълнително споразумение от 02.10.2017 г. е уговорена промяна в чл. 2. 3 от административния договор, като периодът за изпълнение на проекта е определен на 23 месеца, както и в чл. 6 от същия, като е отразено: "Формуляр за кандидатстване, т. 1 "Основни данни", т. 8 "План за изпълнение/ Дейности по проекта (информацията)", т. 15 "данни за САП"- версия 2. 0" Бенефициерът е депозирал искане за плащане № 3 от ИСУН 2020 с отчетен период: 02.02.2017 г. - 31.10.2017 г. като общата стойност на постъпилото междинно искане за плащане била в размер на 154 333, 53 лева. След извършена проверка на документите по постъпилото искане за междинно плащане № 3, УО в т. 1 от диспозитива на решение № BG05 M90 P001-1. 003-0065/7 от 18.09.2018 г., е определил общ размер на верифицираните средства от 141 265, 37 лв. В т. 2 от същото решение е определил общ размер на неверифицираните средства в размер на 13 068, 16 лв., като в тази част това решение е било оспорено пред АССГ относно неверифицираните средства в размер от 4 227, 25 лв. за лицето Н. И..; за 4043, 25 лв. за Н. тодоров и 36, 76 лв. за Н. Г. и е образувано адм. Дело № 10343/2018 г по описа на същия съд. Това решение е било отменено от ВАС с решение по адм. дело № 6152/2019 г на този съд, с аргумент че едва в съдебното производство, бенефициерът еп редставил релевантни за спора доказателства – копия на трудовите книжки на трите лица, в които са вписани датите на прекратяване на трудовите им правоотношения т. е. представени са доказателства имащи отношение към искането за верифициране на разходите, които обаче не са били представени по време на административната процедура. Предвид нормата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ /доп. ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г./, съгласно която, в случай че бенефициер не представи в срок документ или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане, ВАС е приел че УО действа в условията на обвързана компетентност, поради което щом е налице визираната предпоставка на чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 57 от ЗУСЕСИФ, то УО има задължението да откаже верификация на търсения разход, като неверифицираният такъв, може да бъде включен в следващото искане за плащане. Изхождайки от анализа на цитираните разпоредби, жалбоподателтя е предявил искане за междинно плащане № 4 по ИСУН с отчетен период: 01.10.2017-29.07.2018, в което е включил отново разходите за възнаграждения на горепосочените лица. Във връзка с образувано административно дело № 10343/2018 г. по описа на Административен съд - С.-град, на основание чл. 27, ал. 2, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс и поради липса на влязло в законна сила към онзи момент решение по това дело, на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от Административнопроцесуален кодекс, във връзка с чл. 62, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), УО е спрял производството по верификация с Решение за верификация BG05 M90 P001-1. 003-0065/12 от 20.12.2018 г., по Искане за плащане № 4 от ИСУН 2020. С цитираното решение на УО е отказана верификация на сумата 6 842. 27 лв. - повторно предявени разходи за възнаграждения и осигурителни вноски за лицето С. Й., за което УО е констатирал, че съгласно изискванията на процедура "Ново работно място 2015", не е представител на целевата група, тъй като не попада нито в групата "безработен", нито в групата "неактивен". Разходите са определени като недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ. УО е приел, че тъй като разходите предявени в Искане за плащане № 5 от ИСУН 2020, се явяват повторно предявени от Искане за плащане № 3 и Искане за плащане № 4, то искането за плащане следва да бъде отхвърлено чрез ИСУН 2020 на основание чл. 57, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 4, ал. 4 ЗУСЕСИФ. След осъществения контрол за законосъобразност на акта при условията на чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, съдът е отменил решението на УО, като е приел, че същото е постановено при при неспазване на предвидената в закона форма- не са посочени фактическите основания за издаването му и в противоречие с материалните разпоредби. По тези съображения съдът е отменил административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на административния съд се преценяват от настоящия съдебен състав, за неоснователни. От анализа на относимата нормативна уредба на чл. 57 - чл. 59 ЗУСЕСИФ следва, че за да е допустим един разход, той следва да е направен в съответствие с приложимото национално право, съответно с правото на Европейския съюз. Отказът на органа да верифицира разхода следва да бъде обоснован от съображения, че разходът не съответства на точно определено изискване в конкретния нормативен акт. Преценката в случая е на органа, който е оправомощен да издаде индивидуалния административен акт. Във връзка с предоставената безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, съответният УО и съобразно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ, има правомощие да верифицира разходите, като извърши дължимата проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо, съответно да откаже тяхното верифициране, ако не са налице законовите предпоставки за тяхната допустимост по чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Видно от разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ съществува законово изискване конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 да се определят с нормативен акт на МС. В настоящата хипотеза това е ПМС № 107/10.05.2014 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд на Европейския съюз и Европейския фонд за морско дело и рибарство за периода 2014 – 2020 г. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен като издаден при липса на мотиви. Мотивирането на волеизявлението е правна гаранция на упражняване на правото на защита при проверка законосъобразността на административния акт. Действително мотивите могат да се съдържат и в друг документ, но същият следва да е част от оспорения или да препраща към него. В случая правилно съдът е приел, че не е достатъчно да се заяви: ".... потвърждавам становището си относно недопустимостта на разхода в размер......, поради нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ... ", тъй като разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ предоставя възможността за повторно предявяване на разходи, приети първоначално за недопустими, поради документална необоснованост на разхода към момента на предявяването му. Решение № 11277 от 22.07.2019 г. по адм. дело № 6152/2019 г на ВАС отменя първоинстанционното решение, именно защото съдът е съобразявал доказателства / трудовите книжки на лицата, за които се твърди, че не попадат в съотв. целева група/, които не са били представени и не са били обсъждани в административното производство. Следователно при обработка на искане № 5 по ИСУН, в което се съдържа повторно искане за плащане на разходи, предявени с искане № 3 и № 4, но при представени допълнителни доказателства е следвало адм. орган да анализира тези нови доказателства и едва тогава мотивирано да се произнесе, съобразявайки разпоредбата на чл. 57 ЗУСЕСИФ. Основанието за недопустимост на разходите е е чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ т. е разходите са недопустими, като извършени незаконосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Цитираната предпоставка следва да е налице в съвкупност с останалите изисквания на чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. В тежест на административния орган е да докаже, че разходите са в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, а именно, че не са извършени съгласно приложимото право на ЕС и българското законодателство. Наред с това специфичните допустими и недопустими разходи за всяка конкретна процедура се определят изчерпателно и с Насоките за кандидатстване и съпътстващите ги документи, но отново в тежест на органа е да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената недопустимост на разход. Всъщност, това е изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а именно индивидуалният административен акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Това изискване е особено важно, защото само при спазването му адресатът на акта може да осъществи ефективно правото си на защита, а съдът може да изпълни конституционното си задължение за контрол за законност. В случая с Решение № BG05 M90 P001-1. 003-0065/19 от 29.10.2019 Г на Ръководителя на УО на ОПРЧР, с което е отказана верификация на разходи на обща стойност 26093. 46 лв по искане за междинно плащане № 5 по ИСУН с отчетен период: 01.04.2017 -29.07.2018 г. не става ясно защо УО приема че тезиразходи са недопустими и "Отхвърля" искане за междинно плащане № 5. При така изложеното по-горе правилен се явява и изводът на съда, че липсата на фактически и правни основания налага отмяна на оспорения акт. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение