Решение № 2460 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7098/2009 г.

Решение № 2460 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7098/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на областния управител на област Пловдив, подадена срещу решение № 471/15.04.2008 г., постановено по адм. дело № 2304/2008 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушение на приложимия закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е недопустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 5, ал. 2 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) образувано по жалби на Иванка Нейкова Димова от гр. Пловдив е упражнил контрол за законосъобразност на заповеди № ЗД-07-14/04.11.2008 г. и № ЗД-07-15/04.11.2008 г. на областния управител на област Пловдив. С обжалваните заповеди е постановен отказ за признаване право на еднократно обезщетение на жалбоподателката на основание чл. 5, ал. 1 от закона в качеството й на наследник на Надежда Филипова и на еднократно обезщетение на жалбоподателката като лишена от право на пенсия на основание чл. 2, ал. 1, т. 10 ЗПГРРЛ. Преценявайки законосъобразността на обжалваните административни заповеди на основанията за отмяна поддържани от оспорващата и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел, че жалбите са основателни и след отмяна на заповедите е върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне с указания по приложението на закона. Обжалваното решение е правилно като съдът е основал правния извод за незаконосъобразност на обжалваните заповеди върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото събраните в административното и съдебно производство съдът е приел за установено, че административният орган при постановяване на заповед № ЗД-07.14/04.11.2008 г. не е изложил мотиви, с които да обясни и обоснове административния отказ постановен на основание чл. 5, ал. 2 от закона да признае правото на еднократно обезщетение на Иванка Нейкова Димова от гр. Пловдив в качеството й на наследник на Надежда Филипова. Правният извод на съда, че областният управител не се е произнесъл с мотивирана заповед за неоснователността на искането за обезщетение, е обоснован и законосъобразен. В решението е повторено буквално съдържанието на решението на Централната комисия по чл. 4 от закона, че е "важно да се установи основанието за лишаването от право на пенсия на Надежда Христова по Закона за лишаване от право на пенсия на лица, проявили фашистка дейност (отм.)." Административният орган не е обсъдил декларираните обстоятелства в приложените към адм. производство декларации от лица, които са познавали семейството, като не е установил основанието за прекратяване на пенсията на наследодателката на заявителката - поради непризнаване на трудов стаж за конкретен установим период от време или поради проявена фашистка дейност от нейния съпруг. Административният отказ не се основава на действително установени факти от значение за случая, както законосъобразно е приел съдът в изложените подробни мотиви към постановеното съдебно решение. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че и по отношение на заповед № ЗД-07.15/04.11.2008 г. постановена по направено искане лично от Иванка Димова за еднократно обезщетение поради спиране на отпусната наследствена пенсия от баща й след 09.09.1944 г., не е постановен мотивиран административен отказ. В исканията за обезщетение по реда на ЗГРРЛ като основание е посочен един и същ факт по отношение на Надежда Филипова и на Иванка Димова -неправомерно спиране на отпусната наследствена пенсия на техният общ наследодател (съпруг и баща) - б. ж. Нейко Михайлов Христов и съдът законосъобразно е приел, че установяването на причината /основанието/ за спиране на отпусната наследствена пенсия след 09.09.1944 г. е от съществено значение за признаване (или непризнаване) на незаконна репресия от политически характер по отношение на съпругата и дъщерята на бж. Нейко Христов. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение