Решение № 4664 от 7.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 703/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности"- София в Главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП - София, чрез юрк. К. Георгиев, срещу Решение 22489 от 06.11.2024 г., постановено по адм. дело 7982/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което, по жалба на В. В. Ц., е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК- С 3116-0161285/28.06.2024 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че в конкретния случай е установено по безспорен начин извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Твърди се, че преценката на административния орган относно срока, за който е наложена ПАМ, е в съответствие с тежестта на нарушението и целите, за които ПАМ се прилага. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът В. В. Ц., чрез адв. Петров, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски, за което е представен договор за правна защита и съдействие. Възразява за прекомерност на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е била ЗПАМ ФК- С 3116-0161285/28.06.2024 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - София, с която, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС, за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажби в търговски обекти, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, на В. В. Ц. е наложена ПАМ запечатване на търговски обект- платен паркинг, находящ се в град Банско, ул. Цар Симеон 84 и забрана за достъп до същия за срок от 14 (четиринадесет) дни поради извършеното нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка за извършена продажба, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. По делото е установено, че при извършена проверка от служители на НАП на 21.05.2024 г. в търговския обект, стопанисван от В. В. Ц., е констатирано, че при контролна покупка на паркинг услуга за 8 часа на обща стойност 4, 00 лева не е издаден фискален бон и вместо него е издадена Квитанция 6/21.05.2024 г. Установено е, че в проверявания търговски обект няма монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство с дистанционна връзка с НАП, чрез което да се регистрират извършените продажби в обекта. За проверката е съставен Протокол 0161285/21.05.2024 г., като установеното при нея неиздаване на касов бон е квалифицирано като административно нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. /Наредбата/, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. Срещу В. Ц. е образувано административнонаказателно производство със съставянето на Акт F768900/21.05.2024 г., с който е установено административно нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, осъществено на 21.05.2024 г. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че ЗНПАМ е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. Подробно е мотивирал извода си за доказаност на фактическите основания, посочени в нея, съответно за наличието на правното основание на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б от ЗДДС за налагане на ПАМ - запечатване на обект. Аргументите на съда за отмяната на акта са свързани с нарушение на принципа на пропорционалност и невъзможност наложената ПАМ да постигне заложените в чл. 22 от ЗАНН цели. Съдът подробно е обсъдил решение на СЕС по дело С-97/21 и е направил извод, че за едно и също нарушение е наложена ПАМ запечатване на обект за максималния срок от 14 дни, като едновременно с това дружеството е санкционирано с наказателно постановление /НП/ със сумата от 1000 лв., поради което наложената принудителна мярка се явява непропорционално ограничение спрямо преследваните легитимни цели. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. С разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата е предвидено задължение за лицата да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства /ФУ/ или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /ИАСУТД/ от датата на започване на дейността на обекта. Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. В случая извършеното от В. Ц. нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, е установено по категоричен начин. Безспорно е доказано и че с НП 776594-F768900/28.06.2024 г. е наложена имуществена санкция, на основание чл. 185, ал. 3 ЗДДС, в размер на 1000 лв., за същото нарушение, осъществено на 21.05.2024 г., в стопанисван от ответника търговски обект - платен паркинг, находящ се в град Банско, ул. Цар Симеон 84, изразяващо в липса на монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство с дистанционна връзка с НАП, чрез което да се регистрират извършените продажби в обекта и неиздаване на фискален касов бон покупка на паркинг услуга за 8 часа в размер на 4, 00 лв. С Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, по отправено преюдициално запитване от Административен съд Благоевград, е постановено, че член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В т. 56 от решението на СЕС се посочва, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от приложимата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. В разглеждания случай е безспорно установено, че за осъщественото от дружеството нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, са му наложени две отделни мерки, всяка от които с утежняващо правната му сфера действие - имуществена санкция и ПАМ "запечатване на търговски обект". По този начин е налице кумулиране на негативни за лицето мерки, наложени с два самостоятелни акта, които подлежат на обжалване по различен ред, което не позволява да се гарантира, че тежестта на наложените санкции съответства на тежестта на установеното нарушение. С оглед тълкуването на член 273 от Директива 2006/112/ЕО и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз е решението на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, поради което изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ е правилен. По гореизложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касация следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, в размер на 1 000 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар. Настоящият състав намира, че същите не са прекомерни, тъй като съответстват на минималния размер, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,